Ами трудно ще ми е да обясня това без да зазвуча глупаво, но поне ще опитам да обясня какво мисля. Според моите разбирания енергията която обсъждаме е същата онази, която обргъща тялото ни преживе. Според моите възгледи т.н. душа не е вътре в нас, а обгръща тялото отвън. Тази енергия е несъвсем категорично доказана, а само отчасти, и именувана като аура. Тя няма отношение към Разума и нашето Аз, а смисъла и е като средство за общуване на тялото с околната среда и живия свят чрез осезания. Като онова което чувстваме ако някой непознат се движи постоянно успоредно и близо до нас по улицата, и забавяме или забързваме. Или когато някой ни наблюдава, и някак си го усещаме. Или непознати за секунди ни стават антипатични или симпатични, без изобщо да знаем нищо за тях .
Идея си нямам къде би отишла и в какво би се преобразувала тази енергия след смъртта на тялото, но каквото и да е, и каквото и да е, Личността не съществува в нея, защото за да съществува Личност и самоосъзнаване е нужна мисъл. А за има мисъл е нужен мозък и още биохимически компоненти, които след смъртта реално не съществуват.
Но от друга страна не изключвам идеята ти че Абсолютно всичко приключва тотално със смъртта.
Но както казах вече - не се чувствам в свои води във темата, и нямам потенциала да отстоя докрай това твърдение. Вече хвърлям по едно око на разни материали по темата, и като си изградя солидна позиция, ще я представя на "тежката проверка" във форума", и ще я приема за наистина убедителна и възможна ако издържи
Затова, Сянка - приеми че това е временното мнение на повърхностно запознат човек, без претенции за обстойност и изчерпателност. И аз като всички хора някак подсъзнателно съм избягвал разсъжденията по темата, без дори да се замислям за това отбягване. А като човек претендиращ че няма ограничение в съждения и мироглед, приемам това като пропуск, който ще се постарая да коригирам, и сравня с вижданията на Мислещите хора тук.
Не ми е в стила да вярвам в това което на мен ми се иска, ми харесва, ми се налага, или изнася.
Повечето хора не пригаждат себе си към реалния свят, а опитват да нагодят света по себе си. Не ми е мястото сред тях!
Не ме е срам да питам, да се допитам, да се извиня, да призная грешка, или да отстоя позиция ако съм убеден в нея и имам доказателства. Та хайде да се ограмотя малко по темата, и като съм подготвен, ще я поставя "на масата" да я "изядем"
Хубава вечер пожелавам , а аз ще си сипя един мейкърс да почета първи сняг
