Разликата (в магията конкретно) между евокацията и инвокацията е, че в първия случай, евокацията имам предвид, се очаква нещо несъществуващо буквално да се появи пред нас като познатата ни материя.... Когато ние го евокираме (призоваваме го по определен ред), то е по някакви там причини длъжно горкичкото да ни се появи лично в плът и кръв пред нас.... И след това ние да му заповядваме какво да свърши все едно ни е някакъв роб, а нашето участие в свършването на работата е нула, защото то нещото трябва да я свърши само цялата работа, за която е евокирано...
Имам предостатъчно опит с хора, които са бъркали какво виждат и са решавали, че са успели да евокират, демек, реално да повикат я демон, я друга измислица... Достатъчно пъти и в този форум и описвах такива случаи, ведно с неприятните последици за психиката от тях... Не може да има евокация... Няма как нещо несъществуващо да се повика и това да е реално...
Във втория случай, когато говорим за инвокация, ние правим това, което Цеци е показала чрез примера си- т.е. ние си знаем, че нещото не съществува, но го ползваме за настройка в програмирането, ако ни влече (защото може и да не ни влече)... Тук е куриозната ситуация, че нещото може и да не е от областта на магията или на митологията взето... Ако искаме, може и да е Мечо Пух, Снежанка, някое от 7-те джуджета, Дядо Мраз или Супермен... Няма значение какво е... Може и сами да си го измислим, да го наречем Розовопрас Джиктипляктор... И пак да работи...