Цеци_Вихронрав , и да оправя проблема /нещо върху, което работя вече трети месец/ тя как ще го види, при положение, че не се виждаме и нарочно избягва контакт, защото знае, че в мое присъствие умеква? знаеш времето какво прави - размива нещата, забравяш, далеч от очите далеч от сърцето, ще се забравим. Единственият начин да разбере, че мога да се държа различно е като сме заедно достатъчно дълго, за да може когато се стигне до неразбирателство, да не реагирам както преди. Разбираш ли, че това е параграф 22!. Не искам да разчитам на това, че един ден ще се видим и любовта ще пламне пак. Бил съм в тази ситуация преди години. Помня как страдах 4-5 месеца и се появи друга, забравих предишната, знаеш как е..хората идват и си отиват, на тяхно място се появяват нови. Не искам да се стига дотам, не искам да рискувам.
Когато обичаш някого трябва да го пуснеш на свобода, нали? Това е любовта - да уважиш решението на насрещната страна и да се съобразиш с него, защото ако не се съобразиш, не го уважиш, това е чист егоизъм нали? Защо да се стига дотам, при положение, че има чувства, при положение, че и двамата сме изпитвали неповторими моменти, които не са се размили с времето с напредването на връзката.
Не искам да зомбирам никого, нито у нея да има конфликт между разума и подсъзнанието. Искам просто, по някакъв начин /не знам какъв, затова се поинтересувах от магиите/ тя просто да се върне и да продължим оттам откъдето спряхме, с новото ми АЗ,
С оглед на това, което написа, не искам сега-веднага. Знам, че няма как да се съберем от днес за утре. Искам да започнем от някъде, някакво ново начало. Всъщност точно това искам - ново начало. Но тя е зверски инат, взела е решението и въпреки цялат аси слабост стиска зъби. Защо трябва д астава така. Защо заради тъпата сила, която демонстрира трябва да загуби човекът. Просто е малка и глупава още. Сигурен съм, че един ден ще съжалява. Не искам да се стига дотам. Естествено не искам да взимам решения от нейно име и за нейна сметка. Просто намеренията са ми чисти и красиви.