Пиша тук, за да не утежнявам атмосферата в бара ![[yu]](https://www.magiata.info/Smileys/default/yu.gif "YU")
Хората, които знаят повече от един език, са запознати с това явление - никоя дума от езика, на който говориш в момента, не се вписва в празното място в изречението ти, но пък другият език има такава с точно това значение, което търсиш... И просто плясваш нея насред изречението. 'Що го прайш - ни знайш. ![[crazy]](https://www.magiata.info/Smileys/default/crazy.gif "Crazy")
Най-често това се случва с английския, тъй като е навлязъл толкова много в ежедневието ни, че боравим с него наравно с българския; дори не се замисляме, когато switch-ваме(ха-ха-ха) между двата. Например във фейсбук не отчитаме дали четем смешката (не казвам "миймче", защото не искам да бъда пометена с метлата на Цеци) на английски или на български, защото сме съсредоточени върху това, което се казва, а не върху начина, по който се изразява. Аз дори съм хващала себе си да не помня на какъв език съм гледала някой филм. И то не веднъж или два пъти.Та, за този феномен... Искам да го обясня от гледната точка на поет. Даже ще си позволя да цитирам Атанас Далчев, защото не бих могла да го изкажа по-точно от него:
"За поетите думата е освен значение и особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними; всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетиво, ако щете, материално отношение към нея, той не е поет."
В този ред на мисли - не е задължително да си поет, за да съществува у теб поне част от тази сетивност към думите. Особено когато изучаваш интензивно чужд език, го развиваш малко или много. И тъй като в общуването рядко имаме време да се замислим над думите, които използваме, понякога съвсем интуитивно вмъкваме по някоя английска дума в речта си. Просто не винаги има точен български еквивалент, а дори и да има, вибрацията му е различна и посланието, което искаш да предадеш, остава недоизказано.
Преди бях на мнение, че опира до това колко богат речник имаш и че всяка дума може да се преведе (учила съм в английска паралелка и насила е изкоренено паразитното използване на английски думи в българската ми реч, защото всичките ни учители са държали на всяка цена да търсим еквивалента на всяка дума; ако трябва даже я обясняваме с цяло изречение), но все повече променям позицията си по въпроса. Да, можеш да предадеш значението ѝ на другия език по един или друг начин, само че в крайна сметка се оказва, че посланието ти не е изказано по начина, по който си го почувствал. Защото всеки език има своя багра, своя тежест и своя вибрация. Ти в точно този момент се чувстваш като "Ok, bro", а не "Добре, брат" и да, нищо не ти пречи да кажеш второто... Но това не променя факта, че в този момент, в конкретно създалата се ситуация за теб по-подходящият вариант е първият.И все пак... Българският език ми е много-много на сърце, обичам си го и се старая максимално да избягвам намесването на английски думи. Понякога обаче е неизбежно. Английският е твърде дълбоко вкоренен в мисленето ми, за да мога изцяло да се абстрахирам от него и да се чувствам като за само български изказ (това последното изречение направо си е на английски, нищо че е с български думи; нарочно няма да му оправя граматиката - да имаме нагледен пример)
