ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Да си кажем няколко приказки защо и как говорим и на кого
Agena:
Една основна причина за загубата на енергия се явява речта.Тя е едно от главните препятствия
по пътя на човека.Първата оценка начовека след неколкосекундното оценяване на външността му даваме според това как
говори.Начинът на говорене,изказът определя човека.Здравото тяло,пъргавият ум и
хубавата реч градят съвкупно хармоничната личност.Съвременните изследвания са
доказали,че грешките при говоренето не са случайни.Те са свързани с менталното
развитие.Заекването,запъването при произнасянето на думи говори за сериозни
емоционални нарушения.Практически,всички болести са психосоматични по своята
природа. Всеки човек,стремящ се към самоусъвършенстване,трябва да стане,на първо място,лекар на собственото си
тяло,на второ място-специалист по граматика,щателно следящ за речта си,и на
трето място-философ,който да очисти съзнанието си от излишното.В живота на такъв човек не може да има място за разхвърляна,логически несвързана реч,физически проблеми/защото
понятието „съсипан и изтерзан езотерик” е доста странно/ и безразличие към
себепознанието. В криминалните среди онзи,който желае да се издигне по-нависоко в йерархията,се учи да контролира езика си.Там нагледно се
демонстрира изказването на Буда,че думата може да убие човека.Речта притежава
особено силна енергетика.Хората,които виждат по-далеч от обичайно
видимото,твърдят,че лицата,говорещи грубо и оскърбително,ведно с натрупаните в
тях обиди,след две-три години по този начин е напълно възможно да развият
раково заболяване.Речта е проява на жизнената сила.Тя е проявление на праната,а
праната е именно жизнената сила.Колкото повече прана има човек в себе
си,толкова по-енергичен и здрав е той.Праната е с най-голям разход ,когато
човекът говори.Особено,когато критикува,осъжда,обвинява,псува.И тук отново
стигаме до въпроса за жертвата под формата на някакво въздържание от това,което
ни се иска да направим в момента-в Бхагават-гита се казва,че аскезата на речта
се състои в умението да кажеш истината с приятни думи. Във Ведическата традиция се приема,че ние възприемаме качествата на човека,за който мислим и ,съответно,говорим,затова е
най-целесъобразно да мислим и говорим повече за хармонични и успешни хора и да им се възхищаваме.Колкото повече е у
човека злобата и завистта,толкова по-трудно му е да каже за някой нещо
добро,като в приказката за Снежанка,когато огледалото казало на злата кралица,че тя е най-красивата на света-ако си спомняте,тогава Братя Грим добавят:"..Най-накрая сърцето на кралицата се успокоило,дотолкова,доколкото може да се успокои едно завистливо сърце".Затова е и по-добре,ако сме решили да правим нещо,да не го споделяме с
никой или ако ще го споделяме,да е с възможно най-малко хора. Мислите определят речта и колкотопо-хаотични са те,толкова по-хаотична и безразборна е речта.Например,писането в нелогична последователност,с множество многоточия,с главни букви в нета,което е равносилно на крясък,не е cool,то издава несвързаност на мислите. Най-трудното в цялата тази история е да приемеш критиката.Едно от качествата на ума е ,че ние сме склонни да
оправдаваме себе си при всяко положение.Колкото човек е по-примитивен,толкова
повече оправдания могат да се чуят от него.Ако идете в затвора,нито един от
лежащите там няма да си признае чистосърдечно,че той е направил всичко сам,а
винаги ще търси външни фактори.Когато човек започне да се издига по-високо в
развитието си,той е в състояние да изслуша критиките па свой адрес,дори и да му
е крайно неприятно.Също следва да се научи да мисли,преди да каже нещо,за да не
засегне невинен човек-обикновено върши работа старият трик да си броиш до
десет,преди нещо да кажеш.Когато имаш да вършиш важна работа,но си
ядосан,по-добре изчакай да отшуми гнева и е хубаво да помниш,че ако действаш
под напора на емоциите,ще сгрешиш.Във всеки случай,ако сте склонни да си
говорите по много и да формирате дълги мисли като мен, трансформирайте това качество така,че да е приятно и да е за благото на другите,а и на
вас,самите.Възможността е да се държите културно,любезно,но леко дистанцирано
от повечето хора,да се живее осъзнато и особено важен детайл,който се
подценява е да се оглеждаме и анализираме отстрани-какво сме казали на грубияна
срещу нас,как сме отреагирали и с какви емоции по отношение на някой
интригант,какви чувства сме изпитали тогава и т.н.
А как е при вас?
posleden:
Усмихвам се и казвам че лодката е празна. Не на мига , но след минута се получава. Имам един проблем в природата и това са приятелите. По-рано използвах думи, сега само се усмихвам.
Agena:
Приятелите не би трябвало да са някакъв сериозен проблем,освен ако самите те нямат проблем и не се притесняваш за тях,че затъват.Всъщност,това е единствената ситуация,в която бих се намесила,без да ми искат помощ-ако видя,че приятел потъва в блатото,но дали от прекалено доверие,дали от нещо друго,не осъзнава точно какво му се случва.Усмихвам се само на познатите,които са доказали,че стават за компания,но не са подходящи за дълъг път.
Solomon:
"Съвременните изследвания са
доказали,че грешките при говоренето не са случайни.Те са свързани с менталното
развитие.Заекването,запъването при произнасянето на думи говори за сериозни
емоционални нарушения."
Какви емоционални нарушения, например ?
Цеци_Вихронрав:
Quote Agena ()Всеки човек,стремящ се към самоусъвършенстване,трябва да стане,на първо място,лекар на собственото ситяло,на второ място-специалист по граматика,щателно следящ за речта си,и на
трето място-философ,който да очисти съзнанието си от излишното.В живота на такъв човек не може да има място за разхвърляна,логически несвързана реч,физически проблеми/защото
понятието „съсипан и изтерзан езотерик” е доста странно/ и безразличие към
себепознанието. Дори на един езотерик може да му се случи да бъде съсипан и изтерзан в даден момент. Колкото и да е емоционално уравновесен смъртта на близък може да го срине от раз. Въпросът е колко бързо ще се съвземе.
Колкото до граматиката - всеки уважаващ себе си човек трябва да я владее. Никой не е застрахован от грешки, но не би трябвало да са постоянно.
Речта... Когато човек е под силен стрес речта му става и разхвърляна и нелогична, но като е в кондиция не би трябвало да има този проблем.
Многоточията, аз лично ги ползвам като пауза, а не като да не намирам думи да си довърша мисълта.
А иначе като се самоанализирам на кого и как говоря...
Речта ми е далеч от книжовната. Предпочитам да питам "Що?" вместо "Защо?" и пак зависи с кого разговарям. Има хора с които говоря изцяло на книжовен български, но пред близките си се отпускам и си говоря на наречие.
Избягвам да използвам обидни думи, не защото по някога нямам желание да кажа на някой особи че са кретени или големи бели птици дето у наше село в никакъв случай не им казваме лебеди, но смятам, че съм достатъчно умна да ги обидя по по-интелигентен начин. Пък и много ми се отдава да използвам обидите отправени към мен срещу този който ме е обидил.
С времето се научих да не давам непоискани съвети, защото после... После или нямам отърване от човека понеже решава, че веднъж като съм му дала съвет и от там насетне аз ще му решавам всички проблеми, или ми се сърди, защо опитвам да помогна. Та помощ и съвети вече само на най-близките.
Отделно се научих да отсвирвам вечните мрънкачи. Някак много несериозно ми звучи някой като ми ревне как проблема му нямал решение. Решение винаги има! Може да не е идеалното, но винаги има избор между поне две решения на даден проблем. Просто трябва да се избере по-доброто.
Вярно, че човек по някога има нужда да измрънка на някого преди да вземе решение, аз самата го правя, но само с най-близките ми приятели си позволяваме това мрънкане - после си вземаме решенията и си действаме по тях.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия