Цялото това безумие не спира с Кастанеда,продължава с Тайша Абелар,чиято съдба е една голяма неизвестна.Смята се,че тези последователи на Кастанеда са извършили масово самоубийство някъде из пустините,но това не е съвсем сигурно,тъй като тела не са открити.Някак смехотворно е да ти излиза сияние от половите органи,с извинение...За мен единственото ценно нещо ,което съм правила е прегледа на деня.Не съм се връщала за дълъг период от време наведнъж назад,защото е доста тягостно и мъчително.По-малко обременяващият вариант е да си направиш равносметка на изминалия ден,да се опиташ да анализираш ситуацията/лично аз,повече харесвам Гурджиев,отколкото Кастанеда и смятам,че това,което се експонира-да се гледаш все отстрани като наблюдател,в реалния живот няма как да се осъществи.И минута да успееш да се гледаш така,това е някаква победа.Затова по-уместният израз е "анализ на деня".Това,което добавям към прегледа на отминалото време е възхищението-търся си кумир,на който да се възхитя за нещо и той да е реален човек:например,на някой спортист за постиженията му,на някоя жена-заради изтънчения вкус и т.н.Това,заради което съм се възхитила,се опитвам да го наглася за себе си и го копирам.На мнение съм,че практиките на Кастанеда частично могат да се ползват,но с големи резерви и силно трансформирани.И че тази система не трябва да е единствената,която като езотерик ще следваш,защото можеш буквално да полудееш/същото се отнася и за кроулианците/.Просто трябва да допълниш друга традиция с част от тези практики.