Славянски божества

[theshadow]

Славянският бог на мрака, господар на злото и смъртта, причинител на страдания, болка и скръб. Чернобог властва над мъртвите в Долната земя и е противоположност на светлия Белобог.
 Чернобог е представян като жесток воин с ужасяваща външност. Винаги носи черна броня, а в ръка - магическо копие, готово за удар. Където удари, сее страх и мъка. По следите му се влачат всевъзможни зли сили. Вечно се бори с Белобог.
 За да омилостивят Чернобог, славяните му жертват коне и хора, защото вярват, че всяко зло е в негова власт. Балтийските славяни имали обичай да пият от обща ритуална чаша пред идола на Чернобог и преди да отпие, всеки изричал проклятие. Това било част от култа към Чернобог.
 Според легендите, в началото на света Чернобог се опитал да попречи на Белобог да изгради света на хората Яв, поради което бил прокълнат да живее в подземния свят и да страда наравно с грешните души.
 Чернобог е отъждествяван с Черноглав от "Книтлингасага". Той е споменат в "Chronicon Slavorum", "Миснейската летопис" и "Веда Словена".

------------------

Ето интересен материал на руски по въпроса:

"А в Нави, в Черных горах, в клубок свился сам Черный Змей. После поражения в битве со Сварогом и Сваро- жичами рассеялись по лицу Земли его воины.

И тогда полетела Правда на небеса к самому Небесному Пращуру. Оставалась Кривда на Сырой земле. Понесло Кривду по всей Земле, по всему поднебесному царству-мытарству.

Черному Змею, богу холода, уничтожения, смерти, служат черные колдуны, волхвы. Вокруг его чертогов ползают Змеи- Ламии. Лешие и волкодлаки бродят по черным лесам.

В темном царстве кружатся тучи,
 и вороньи кружатся стаи.
 Чернобог-Кощей там лютует,
 колдунов и ведьм собирает
 всех служителей Чернобога.

«Книга Коляды», IX б

Черный бог - Повелитель Тьмы, Нави, Пекельного царства. Он сидит на троне в Черном замке, рядом с ним - богиня смерти Марена, а перед ним восседает загробный судья львиноголовый Радогост.

Воеводою в войске Чернобога служит Вий, брат бога неба Дыя. В мирное время Вий - тюремщик в Пекле. Он держит в руке огненный бич, коим потчует грешников. У него тяжкие веки, их держат вилами приспешники Вия. Если Вий откроет очи и взглянет на человека - тот умирает. Вий не выносит солнечного света, потому всегда предпочитает пребывать под землей.

Также Черному богу служат демоны-дасуни: сын Вия - козлоногий Пан, Черный Аист Бака, дракон Яга, колдуны Маргаст, сестрица Мага - Мазата, колдунья Путана и демоница Черная Кали.

Волкодлаки, черные волхвы и ведьмы составляют войско Чернобога. Ему служат все силы тьмы, жители Пекла демоны Преисподней. Власть Чернобога велика - ему подчинена вся темная сторона Бытия. От него веет холодом, космической Тьмой.

Черный бог любит надевать черную сутану, перебирать четки. Так он насмехается над верой, ибо он отрицает и бытие Бога, и свое существование. Черный бог воюет со всеми богами. Бывает и так, что он встает на сторону одного из богов, но делает это с одной целью - поколебать веру в иных богов. Он разрушает храмы, сжигает книги. Также он пишет книги, цель коих - извратить или уничтожить истинную ведическую веру. Заледенить души людей, заковать весь мир льдами - вот его цель. И потому он - Владыка Севера. Супруга его - богиня смерти Мара. Чернобог и Мара произвели на свет многих демонов и демониц - Мороку, Мора, Черную Помочь, а также дочерей Лихоманок, которые вызывают у людей болезни: Трясею, Гля- дею, Храпушу, Пухлею, Немею, Глухею, Ломею, Желтею, Дряхлею, Смутницу, Зябуху, Каркушу и иных.

Было время, когда воины Чернобога - Черного Змея захватили почти весь Мир. Великие Льды покрыли большую часть Земли. И переполнилась Земля злом. Чтобы побороть зло и вернуть в мир Правду, Всевышний снизошел в нашу Вселенную. Так Он выделил наш мир среди иных, неведомых нам миров.

О Чернобоге в «Книге Велеса», Триглав: 13, сказано, что он "сражается с Белобогом" и одновременно вместе с ним "Сваргу поддерживает», являясь одной из важных космических сил (силой уничтожающей). Также в «Книге Велеса», Троян, Пров:14 говорится, что Чернобог - это бог безумия: "И если иной не удержит своего естества в этот раз и скажет безумное - то это от Чернобога». В «Славянской хронике» Гельмольда ( 12 в.) описан языческий обряд, согласно коему собравшиеся в круг язычники отпивали из братины и произносили клятву от имени двух богов - доброго и злого (Черного). В древнеисландском источнике Книтлинга- саге упомянут бог Черноголов. Надо полагать, что о храме Черного бога рассказывает Масуди (см. часть «Наследие предков»). Изображение Чернобога приводит историк Шафарик П.И. «Изображение Чернобога в Бамберге» СП6., 1838. Храм Черного бога был некогда и в Чернигове."

 http://paganism.ru/creat-w.htm

[theshadow]

Не ми е известен авторът на материалите по-долу:

"Белобог е богът носител на светлина , щастие , плодородие и блгоденствие. Абсолютен противовес на Чернобог , както и на всичко отрицателно - зло , сянка , мрак .
 С развитието във времето на езическата култура , той постепенно губи своята важност но уважението и почитта към него не се загуват съвсем.
 В късния славянски култ, Белобог е един от спътниците на слънчевия бог Даждбог. Белобог е персонификация на слънчевата светлина, топлината и живота като цяло. Селяните са вярвали, че Белобог тайно следи за житата им и ако го почитали, дори им помагал в земеделската работа, особено при жътва.

ВЕЛЕС, ВОЛОС, ВЛАС- Произходът на името му не е особено сигурен ( както всичко в минологията) но името му се свързва с косъм , козина . СКотовъдец облечен в кожи. Някои го извеждат от власть - власт, мощ и власти - владея, притежавам, господствам.Формата Велес, пък, очевидно би могла да произхожда от корена вел-, веле-, т.е. голям, велик, могъщ.
 Велес е богът на мъдростта, магията, познанието, уменията, изкуството, скотовъдството, покровител на стадата и оттам - на богатството (колкото по-голямо стадо има човек - толкова е по-богат!).Велес обитава приказна градина някъде на края на земята, точно на входа на Долната земя, където обитават навите - душите на умрелите хора. Така той също влиза в ролята на бог на мъртвите, ала символизира философските аспекти на смъртта, в качеството й на стадий от прераждането, на резултат от завъртането на жизнения цикъл. Разбира се тук "прераждане" означава универсално трансцендентално преминаване от едно същностно състояние в друго, като развитие по права линия, а не в кръгова цикличност, както е в източната философия. Вероятно именно Велесовите владения славяните са наричали Рай - термин, известен още от предхристиянския период, зад който стояла представата за вечно зелена, богата, отрупана с плод градина на топлина и блажен покой.
 Велес може да бъде оприличен донякъде на кеметския (древноегипетския) бог на смъртта, прераждането и обновлението, Осирис. Това оприличаване, обаче, ще е ограничитилно, тъй като голяма част от характеристиките (оплодителни, плодотворни) на Осирис са присъщи на славянския Ярило, а не на Вeлeс.
 Велес не е партньор на злата богиня на смъртта Мора, а по-скоро е нейна опозиция и алтернатива на повелителя й Чернобог - бог на подземния свят, на смъртта, злото и тъмнината.
 Според древните вярвания, след смъртта душите на праведните, на достойните хора се преселвали във Велесовите селения, в Рай, докато грешните били отвеждани от Мора в мрачния студен свят на Чернобог, където ги очаквали вечни страдания. "

[theshadow]

ДАЖДБОГ, ДАЖБОГ, ДАЙБОГ
 Богът на слънцето , даващ светлина и топлота , дарява живот и плодородие. Аналогия можем да направим дори от самото му име - старославянското дати - давам, въздавам, възнаграждавам,раждам плод; и повелителната му форма дажд (дай, дари); т.е. "Даващ бог", "Даряващ бог" или "Дайбог", "Дайбоже". Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското даги - горя, обгарям.
 Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското даги - горя, обгарям.
 Представят Даждбог като красив млад златоглав късобрад мъж, който всяка сутрин подкарва своята небесна колесница, теглена от дванайсет коня, и осветява света с кръглия си златен щит (символиращ слънчевия диск).
 В по-късната славянска митология, когато Белобог и Чернобог са загубили своето централно религиозно значение, Белобог, като олицетворение на слънчевата благодат = добро = щастие е смятан за вечен спътник на Даждбог и вероятно заедно с него влиза в слънчевата троица Даждбог - Белобог - Хърс.
 Даждбог е син на древния вселенски властелин - исконния небесен господар Сварог, поради което често е наричан в легендите Даждбог Сварожич. По тази линия следва, че Даждбог е брат на бога на земния огън Сварожич, а и на Перун, доколкото Перун и Сварожич в дълбока древност са представлявали единно огнено божество - Перун Сварожич.
 Древните руси особено са почитали Даждбог, като са се считали за негови внуци.
 Важното място на Даждбог в руската традиция се потвърждава и от факта, че той е едно от шестте върховни божества, въздигнати във "Великия" пантеон на киевския княз Владимир.

ДАНЯ, ДАНА богиня на водата, оттам - на живота, плодородието и изобилието. Особено е почитана в култа към Къпало, отдават й чест по време на Къпалските празници.

ДИД, ДИТ, ДЕТЬ син на Лада, нейн постоянен спътник, окичен с цветен венец. Лятно божество - носител на радостта, щастието, споделената любов, светлината, топлината; покровител на брака. На него се молят да запази брака завинаги, да заздрави семейното разбирателство, да дари много деца.

ДОГОДА крилатият млад бог на западния есеннен вятър. Син на бога на ветровете - Стрибог.

ДОДОЛА, ДУДУЛЯ, ДИДИЛЯ е богинята на дъждът. Тя е и съпруга на върховният бог , мълниеносец - Перун. Вярва се , че коато вали дъжд ДОдола дой своите небесни крави. За това по време на суша , хората организират празника Додо - ле ( Пеперуда) и се молят на ДОдола да умилостиви бог Перун , който според тях е виновник за сушата,
 като в гнева си спира дъждовете и откланя облаците от пътя им. Всяка пролет Додола прелита над гори и поля и разпръсква пролетната зеленина, кичейки дърветата с цвят. Вероятно Додола е друго име на Пеперуна.

[theshadow]

"....Славянската религия е езическа религия, чийто корени са поставени още в дълбока древност, по времето на неолита. Тази религия е наследник на най-старите индо-европейски вярвания, и затова при нея могат да бъдат открити сходства с други индо-европейски религии. Характерни нейни черти са политеизъм, вярване в моножество богове, и вяра в задгробния живот. Едни от малкото източници, които говорят за облика на тази религия са с християнски произход и много от информацията за нея може да е грешна.
 В древността славяните вярвали в съществуването на три паралелни свята: Прав, Яв и Нав. Те били подредени закономерно, с вертикално разположение върху гигантско Дърво, което крепяло Вселената.

Прав- Това представлявал небесният свят, където господар бил Сварог, богът на Огъня. Светът Прав бил разположен в короната на Дървото.
 Яв- Светът на живите, където властвал богът на гръмотевиците Перун. Този свят бил разположен в ствола на Дървото.
 Нав-Подземният свят, където бродели душите на мъртвите и духовете. Разположен в корените на Дървото, този свят бил управляван от злия бог Чернобог.

Поради обособяването на можество славянски племена, централизиран славянски божествен пантеон не съществува. Всяко племе издигало в култ определени божества, тясно свързани с развитието на конкретното племе. Ето и характеристики за повечето божества, в хронология избрана от мен.

1. Род(още наричан Див или Дий) - Това е най-старият познат славянски бог, създател на Вселената, прародител на останалите божества.Родсъздал и трите свята Прав, Яв и Нав. За да има баланс между тези светове Родустановил и закон, наречен Правд, на който трябвало да се подчинява всеки елемент и всяка материя. Род е също така покровител на рода и съпруг на богинята Жива
 2. Жива(още наричана Дива или Мила) -Съпруга на Род и носителка на животворните природни сили. Богиня на плодородието. Представена е като пълна противоположност на богинята на смъртта Мора.
 3. Белобог - архаичен славянски бог. Бог на доброто и пълна противоположност на богът на злото Чернобог. Носител на добро, щастие, късмет, плодородие и изобилие.
 4. Чернобог - бог на мрака, господар на Нав. Представян е като безмилостен воин, носещ черна броня и магическо копие. Легендите разказват че в началото той се опитал да попречи на Белобог да изгради света на живите - Яв, поради което бил прокълнат вечно да обитава подземното царство. За да го омилостивят, славяните често му предлагали в жертва хора и животни.
 5. Мор - богиня на смъртта, още известна като Морена и Морана, събира душите на мъртвите и ги отвежда в подземното царство Нав. Там те стават нейни слуги и придобиват общото наименование мори. Тази богиня е представяна като дългокоса старица, облечена в чисто бяла дреха, без шевици, което символ на траур. Нейни еквиваленти са старогерманската богиня Хелл и древногръцката Хеката.
 6. Сварог - Едно от първите божества създадени от Род. Бог на Огъня и господар на небесния свят Прав. Споменато е че бил върховно божество на славяните до тяхното разселване. Тогава те се сблъскали с много вражески племена и приели за върховно божество, един от синовете на Сварог - войнственият Перун. По-късноСварогe почитан и като покровител на занаятите. Негови деца от бракът му с богинята Мати-Земляосвен Перунса иДаждбог,Сварожич, и Лада.
 7. Мати-Земля - богиня на земята и живота, супруга на Сварог, майка на божествата Перун, Даждбог, Сварожич и Лада.
 8. Перун - едно от най-значимите божества в славянската митология. Бог на гръмотевицата, носител на бурите и дъжда, закрилник на воините и предводител на отрядите по време на битка. Измества баща си Сварогкато главно славянско божество. Освен като разрушителПеруне и благодетел като предизвиква дъждовете, които носят живот и плодородие.
 9. Даждбог - син на Сварог, брат на ПеруниСварожич.Богът на слънцето, представян като красив млад мъж, с къса брада и златна коса, който се носи със своята небесна колесница, теглена от 12 коня. Също така той е бог на плодородието и дарява живот. Древните руси се възприемали като внуци на този бог. По-късно в славянската митология, когато Белобог и Ченорбоггубят своето централно релегиозно значение,Белобоге смятан за вечен спътник на Даждбог и влиза в него в слънчевата тройка богове - Даждбог, Белобог, и Хърс.
 10. Сварожич - бог на огъня, пламъка и огнището. Син на Сварог. Има противоречива натура - както да дава топлина и светлина той може да се превърне в унищожителна стихия. Смятал се за пазител на клетвите, и затова пред огнището славяните изричали само клетви.
 11. Велес - бог на мъдростта, магията, покровител на изкуството и стадата. Неговото владение, било представяно като приказна градина, намираща се точно на края на света, на входа към подземния свят Нав. Също се възприема като бог на смъртта, но е възприето като носител на философското значение на понятието. Той е опозиция на богинята на смъртта Мора и алтернатива на Чернобог.
 12. Жаровит - бог на войната. Покровител на смелостта. Особено почитан е от западните славяни. Той носи суша и пожари след себе си.
 13. Даня - богиня на водата
 14. Дид - бог на плодородието и любовта.
 15. Зори - богини спътници на бог Даждбог, покровителки на утрото и вечерта.
 16. Лада - славянската богиня на любовта и брака. Защитница на жените и човешкия живот.
 17. Ладо - спътник на Лада, носител на любовта и бащинската грижа. Според някои източници той е еквивалент на друг славянски бог Ярило за определени племена. Вероятно е да е брат близнак на Лада
 18. Ярило - бог на пролетното слънце. Също така е възприеман като бог на пролетта, младостта и плътската любов. Често е представян като млад златокос мъж, яздещ кон. Носи бяла риза, зелен венец на главата и житни класове в лявата си ръка. В другата обикновено държи рог. Възприеман е и като борец срещу злото и защитник на хората. Легенди разказват за двубоя, който води със Змея(зъл огнедишащ демон, подобен на дракон), всяка година като победата му символизира пролетта, която измества зимата като сезон. Празникът му подобно на празника на св. Георги Победоносец на 6ти май.
 19. Хърс - бог на зимното слънце, възприеман и още като бог на лечението.
 20. Троян - пазител на трите свята, бог на мира и справедливостта. Описва се като триглав, по една глава за да следи за изпълнението на закона Правда във всеки един от световете.
 21. Стриборг - бог на ветровете и на времето. Покровител владетелите. Изобразяван е често като зрял мъж, който има боен рог с който призовава ветровете. Почитан от славянските князе като покровител на върховната княжеска власт.
 22. Снигна - бог на зимата и на снега.
 23. Световит - върховен бог на западните славяни. Носител на светлина и плодородие, господар на четирите посоки на света. Покровител на върховната власт. Бори се срещу злото и мрака.
 24. Руевит - бог на виното и реколтата. Западните славяни го представят със седем лица. Смята се че седемте му лица символизират седемте летни месеца при славяните и следят за развитието на реколтата. При южните славяни е сравняван с Дионис.
 25. Радигост- бог закрилник на пътници и търговци. Считало се че ако някои славянин откаже подслон на странник, Радигост ще го накаже сериозно за негостоприемството. На гостоприемните стопани Радигост изпраща благословията си и ги закриля.
 26. Коляда - бог на злото
 27. Къпало - бог на лятното слънце
 28. Лел - бог на пролетта и плодородието
 29. Леля - богиня на пролетта и плодородието. Сестра близначка на бог Лел
 30. Недоля - богиня на лошия късмет
 31. Макош - богиня на късмета и изобилието. Бди над хамбарите, оборите и плевните. Представяна е като млада жена държаша рог, паралелен на Рога на Изобилието.
 32.Пеперуна - последна, но не и по важност е съпругата на Перун, богинята на дъжда Пеперуна. Името и често се споменава в ритуалните песни за дъжд. Образът и може да бъде проследен до корените на индо-европейската прарелигия. Може да бъде сравнена със скандинавската богиня, майка на Тор, Фьоргюн, и литовската Дундулис."