ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА

А според вас отмъщението справедливост ли е ?

<< < (19/21) > >>

Solomon:
Цеци_Вихронрав, не може ли просто да си освободиш негативната енергия върху тоя човек...ще се почувстваш двойно по-добре, все пак си го е заслужил.

Цеци_Вихронрав:
Solomon, идеята не е да навредя тихомълком за свое успокоение. Идеята е когато го направя този човек да знае защо.
Занимавала съм се с обучение на кучета, отгледала съм и дете. Когато наказваш човек или животно идеята е, че го наказваш с възпитателна цел. Т.е. ако накажеш дете трябва да му кажеш защо. Така детето разбира, че това което е направило е нередно и ако го повтори ще следва наказание. Ако пропуснеш стъпката с обяснението, то ще си мисли, че го наказваш само защото садизма те влече и хабер няма да има, че е направило нещо нередно.
Мисълта ми е, че според мен отмъщението не е нищо друго освен наказание с възпитателна цел.
Пример: Ако някой ме залее с обиди и подмятания по мой адрес, аз го вземам на подбив и на тоя някой му става прведлено ясно, че колкото пъти използва обидни епитети по мой адрес, толкова пъти аз ще го вземам на подбив.

Solomon:
Сега нещата ми станаха по-ясни...никога не се бях замислял за това...благодаря !

Цеци_Вихронрав:

listentothewild:
Отново се замислих отмъщението справедливост ли е...
Та, мисля си, ако някой ти е навредил, в повечето случаи единствения вариант да разбере, че е бил лош (и надявам се повече да не бъде) е и ти да бъдеш малко лош с него. Не знам дали съм способна на някакво грандиозно отмъщение, от което много ще заболи... но пък напоследък имам чувство, че сама си създавам ситуациите да си върна. Всичко е малко и дребно, ама за момент нервите на отсрещния се опъват доста.. Не мисля, че получавам някакво удовлетворение от случилото се, но поне им показвам, че не могат да "играят хоро на главата ми".


Спомних си сега... Имах едно гадже, ама много ревнив. Та, въпросното гадже все ме поставяше в някакви ситуации да не ми вярва, да ме пита и... Гадничко си беше. Разделихме се ние, ама гаджето пак не вярва, че причината е ревността, а не друго момче. Обяснявах, ама... Не вярва! И засичахме се няколко пъти из града, прави ми се на сърдит, на гъзар или знам ли!? Та, веднъж така като се разминахме с колите, аз отидох и спрях на най-неподходящото място (точно пред блока на бивше гадже, от което той ревнуваше). Просто знаех, че ще мине и след 2-3 мин. наистина мина. Видя ми колата, ядоса се (познавам по карането му) и... Не знам дали е отмъщение това? Не бих го нарекла точно така. Просто както каза леля Цеци - връщам баланса или някак силите се изравняват.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия