ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
А според вас отмъщението справедливост ли е ?
Цеци_Вихронрав:
Quote Solomon ()Ама че си лоша ! biggrin lolНе бих искал да си имам работа с тебе...Правилно решение.
theshadow:
Интересна дискусия се е получила...
Включвам се и аз...
Дали отмъщението е справедливост... Според мен- зависи за какво се отмъщава и кой е човекът, който отмъщава...
Аз защото като бях дете и целият свят ми беше крив и нямах усет за мярка и... И един съученик направи грешката да се изживее като голям престъпник- обра съучениците си, демек всички нас останалите, преравяйки вещите ни в съблекалнята в часа по физическо... Учителите нищо не направиха кой знае какво по сигнала... Въпреки че на някои парите беше задигнал... А на мен беше задигнал само всичко на всичко един химикал... Но аз нямах грам уравновесеност към онзи момент, пък като учителите нищо адекватно не направиха и... И на следващия ден този съученик по причина мен- не дойде на училище... И по следващия не дойде, и по следващия... И след двете седмици и кусур "по болест" в много тежко състояние, едва прекрачил трапа- смени училището... А ""славата"" ми се разнесе- не е приятно някой да го гледаш как трепери, докато говори с теб, просто защото не знае кога и как ще избухнеш- но това го осъзнах доста по-късно... От позицията на времето- аз не просто се защитих, а аз прекалих...
Така че зависи кой за какво отмъщава и що за човек е... Има си неща, за които трябва да се реагира... Мазохизъм е някой да се качва на главата и това да бъде търпяно... Но всяко нещо трябва да бъде с мярка- отмъщението включително... Усетът за мярка- зависи от това какъв е човекът... От там - и дали отмъщението ще е справедливост или не...
А иначе да- насилието закономерно предизвиква насилие... Отказът от отговор на насилието обаче не спира първоизвършителя... Не е гаранция, че ще го спре,но има голям шанс да го спре- ударът в горния свят от типа да види, че имало и долен свят- но пак- ударът в горния свят трябва да е с мярка... А не винаги това помага, защото някои хора са лишени от дар логика за осъзнаване на причинно-следствени връзки и дори хиляда пъти да ги тресне горния свят със засилка към долния- не са в състояние да осмислят какво и защо им се случва и си продължават по стария начин с простотиите си...
listentothewild:
И на мен ми харесва дискусията, но се замислих, че отмъщението не е само насилие. Можеш да отмъстиш по много по-подли начини, мисля. Все пак, ако отцелиш слабото място на гадината, която те е прецакала, то със сигурност ще го заболи повече от единия бой.
Конкретен скучай на отмъщение за себе си не се сещам, ама често им казвам на познатите или колегите ми да се радват, докато викам (като ме ядосат), защото само си викам и толкова. Ама млъкна ли, те това не е добре.
Цеци_Вихронрав:
Прав си, Сянка с отмъщението и насилието не трябва да се прекалява. Ние обаче вече не сме деца и отмъщенията ни не са свързани с физическо насилие. По мое мнение пък думите могат да наранят много повече от физическата саморазправа, а тях аз ползвам успешно в тази насока. Т.е. остър ми е езика и така бързо поставям отсрещния на мястото му, че после ходи като замаян. Вярно, че ако е някой неуравновесен и налита на бой има опасност да го отнесеш, но си е премерен риск, защото повечето все още се боят от съд.
Когато работех като диспечер в таксиметрова служба колега ме напсува на майка без абсолютно никаква причина. В съда после каза, че видиш ли той така си псувал... Та напсува ме в ефир и аз скорострелно отреагирах със: "Абе, ти, нямаш ли си майка, че налиташ на моята?". Съответно диването дойде до офиса и налетя на бой. Добре, че имаше колеги да го озаптят. И само половин час след това пак ме заплашва в ефир, че ако използвам мъж си (полицай) да му навредя щял да го съди за злоупотреба със служебно положение. Еми кипнах... И точно като listentothewild млъкнах. Това нощна смяна. Бившият ми вече съпруг е много принципен и честен и никога не би злоупотребил със служебното си положение. И ако можех и да преглътна да нападат мен, то не ми понесе да нападат него. Още на сутринта споделих с мъж си и пуснах жалба срещу колегата. След няма и седмица ми се изсипаха две ченгета у дома да молят мен и мъж ми да свалим обвиненията от братовчед им. Казах им, че ако не спрат да ме притесняват ще ги осъдя за злоупотреба със служебно положение и че тази идея братовчед им ми я подхвърли. След това колегата разправяше наляво и надясно, че съм го съдела, за да му взема пари. На делото не пропуснах да кажа всичко това естествено. Още повече, че съдиите ме питаха ще подам ли граждански иск за материално обезпечение като ме уведомиха, че мога да поискам от 3 до 5 средни за страната заплати. Отказах им и обясних, че не искам пари и нищо друго освен да го осъдя за нападение и за обида не само към мен, но и към мъжът ми. И споменах, че му се носи славата, че си бие приятелките, но е време да схване, че не всички жени се страхуват от него.
Осъдиха го на 3 години услувно и за късмет точно тогава излезе един закон, че ако си с условна присъда до изтичането и нямаш право да си шофьор в обществен транспорт, включително да караш такси. Та си стоя три години без работа...
Гадна съм нали? >(
Години след това пак имахме сблъсък. Работех в магазин и той влиза като клиент. В първият момент не го познах, но и той май не ме позна. Започна да се държи безобразно, защо сме нямали това, защо сме нямали онова, какъв магазин било това и т.н. Писна ми и му казах, като не му харесва да напусне магазина и да ходи другаде. Явно в него момент ме позна и ми крещи насреща "Ти знаеш ли ме кой съм? Вече не си с ченгето да те учи да ме съдиш, знаеш ли какво може да ти се случи?". Е тогава и аз го познах и ме напуши на смях и му казвам "Ако ще удряш давай! Този път ще пусна и граждански иск, че правя ремонт в къщи и не ми стигат парите." и това със широка усмивка на лице. Нямате идея колко бързо се изнесе от магазина...
Та така, някой хора наистина не разбират от дума, но... Не може пък да ги оставяме все безнаказано да безчинстват...
theshadow:
Цеци_Вихронрав, моето е само пример... Няма значение какъв е видът на отмъщението- дали физически или не... Знам за гад, дето с думи- систематичен тормоз- го бяха докарали до една крачка от самоубийство... Че беше гад-беше... Че имаше основание да си го поучи- имаше... Но беше прекалено, което получи и можеше да свърши зле...
Като и при лекарството, което в прекалена доза става отрова, така е и при отмъщението.... А иначе- да... Както писах- човек трябва да се пази и да не оставя да му се качват на главата...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия