Не бях сигурна къде да сложа този пост, за това го слагам тук.
Снощи се чу звънеца, някъде около 8 часа. Живея в малка къща със съквартирантка и съм тук отскоро, така че избягвам да отварям вратата, но се звъня още няколко пъти, и аз реших да отворя. Когато отидох до вратата - веднага след като чух поредното звънене - там нямаше никой. Моята стая е точно до вратата, като я отворя виждам входната, а на самата входна има прозорец. За да се стигне до звънеца, трябва да се изкачат 20-тина стъпала, които не са от най-малките. Единствения начин някой да се скрие толкова бързо е да скочи отстрани на стълбите, което е височко и няма как да не се чуе.
Звъня се пак към 8 и половина, след което съквартирантката ми ме попита дали съм чула звънене и аз потвърдих, но пак нямаше никой на вратата.
След това, звъненето продължи периодично и все по-често до 3 сутринта, но само по един звън на няколко минути. Реших да отида до стаята за размишления и да си лягам. Докато бях вътре, се звъня още няколко пъти. Излязох и се шмугнах в моята стая възможно най-бързо, след което загасих лампата и се опитах да заспя. Позвъня се пак и аз си помислих "няма да те пусна, вън си седи" и в този момент чух ново звънене. Повтарях си тези думи на ум и когато чух още един звън си го повторих по-агресивно, и в точния момент, в който изрекох това на ум, следващия звън беше по-силен.
Изведнъж желанието в мен да си помисля "влез" ме надви и това си помислих. След това, звъненето спря. Проверихме звънеца - няма му нищо. Нищо и не се е случвало, след като си помислих това "влез".
