Отворена дискусия > МАГИЯ

Действителни истории в полза на начинаещите

(1/5) > >>

theshadow:
Тази тема отдавна се глася да я пусна, защото по разни поводи доста хора тук се е налагало да обясняваме какво е и какво не е магията... Главно защото булевардната литература за магия оставя у един начинаещ погрешното впечатление, че магията- това е да излезеш в астрал, където да се срещнеш с всякакви чудати "висши" и "нематериални" същества, че има мислоформи, а всякакви митични, религиозни и мистериозни същества бродят по земята и... И те като баш магове, ще се срещнат с тях... Така че в един момент едни и същи действителни истории почват да се разказват по няколко пъти и... Нека да са в една тема и ако се наложи да се ползват- да е с линк, а не с повторно писане...

Аз ще копирам разказваните от мен истории... Ако някой от вече писалите аналогични истории желае- нека да ги сподели за последно... Или ако има някоя нова аналогична история- това е темата за нея...

............

Ето отново моите любими реални случаи, в които въпросът ""Възможно ли е"" е бил зададен със закъснение....

Малък град, голяма компания от млади хора, които имат интереси в магията и крепост в града, в която редовно висят.... Крепостта е туристически обект- поддържа се... В една тъмна неосветена зала на крепостта, такава без прозорци, както до вчера е нямало нищо, така изведнъж се появява демон.... Много страшен такъв.... Че и се материализирал, а който не вярва- просто застава на вратата на залата и го вижда лично- огромна плашеща фигура стои по-черна на общия тъмен фон... И като го вижда със собствените си очи цялата компания.... Без изключение... Да речеш- доказано от всякъде, че е демон... Някои от компанията с дни наред се биха астрално с демона и уж все го побеждават, само че уви, застане ли се на вратата на залата- той демонът продължава да я обитава... Страшен демон и ни се пъди, ни умира.... И по някаква неясна причина си е харесал да обитава точно онази зала...

И докато в астрала мнозина са много смели на бой с демона, то като стигнат до вратата на залата и всичката им смелост се изпарява.... Друго си е да се биеш с демон на удобно излежаване в леглото у дома- така, астрално.... Много голяма компания, но на живо, така чисто физически, никой не смее да доближи страшния демон в залата.... Може да хапе.... Де да го знае човек....

И така времето си минава.... Накрая все пак се намира смелчага да приближи демона от залата.... Демонът бил купчина струпани дърва....  И който се е бил астрално с него и си умрял от срам при осъзнаване на частта с развинтеното си въображение....

Другият действителен случай, това е епична среднощна битка на физическо и на астрално ниво с дракон.... Участникът е един... Сам си е у дома си.... Навън вилнее буря.... И не щеш ли хоп- напада го на физическо ниво дракон, че и съска гадът... Битката между човек и дракон се разразила мощна- чак бушони гърмяли.... И на астрално, и на физическо ниво- голяма битка паднало... А после дошла сутринта... Там, дето бил драконът едно дърво приветливо стърчало, а на клоните му, един найлонов плик продължавал да издава страшни драконови звуци при всеки по-силен повей на вятъра.... За съжаление случаят обаче е с тъжен край.... Човекът, преживял това, се побърка...

Следващата история е за жестоко убийство... Майка убива детето си в парка на града и заравя там трупа му, а призракът на детето започва да броди из парка.... Откритието е направено от девойка от същата компания... И скоро след това всички почват да разправят кой къде видял призрака на детето, че какво точно правел призрака, пак и на физическо, и на астрално ниво... И така много народ отново взаимно се навива на случая... И щом толкова много хора съобщават, че го виждат- трябва да е истина, доказано.... Да, но не.... Минава време и девойката строява народа и се оказва, че историята за жестокото убийство, съответно и призрака- тя сама си я е измислила.... И излиза, че случаят е като с демона- много хора взаимно се заблуждават, че има призрак....

theshadow:
Т.е. реалните занимания с магия започват, когато се научи урокът, че не е важно колко хора са видяли нещо.... Това, че са видяли нещо, съвсем не означава, че са наясно какво са видяли... 

Реалните занимания с магия започват, когато суеверието и/или въображението се надраснат и започнат да се проверяват фактите внимателно- на пръв поглед може да е едно, но на втори поглед човек може да се посмее на първия си поглед.... И понякога за втория поглед се иска да мине време и е нужно търпение и старание... И честичко задаване на въпроса- възможно ли е или реалността ме гаври.... 

Започват реалните занимания с магия, когато се научи урокът, че не всичко, което ти казват другите, е истина... Без значение колко човека са се вързали на лъжата и са започнали да и намират потвърждение... 

И за да е възможно заниманията с магия да са реални, е нужно да се мисли... Нужно е да се задават много въпроси.... Не трябва да се възприема идеята, че тя науката е мръсна дума, а щом си вярваме и щом е невидимо и недоказано, значи сме голямата работа.... 

Ако ли не.... Алтернативата е увреда на психиката и боят с дракони може да се окаже най-малкият проблем за психиатъра...

MissGreenwitch:
Ох, това ми напомня за едно мое реално - нереално преживяване. Когато бях студентка ходих на гости на съквартирантката си. И то не бяха едни истории за магии и кой как ставал нощем, че искал да се самоубива, че какви дрехи на кого липсвали и с тях била направена магията. Прибираме се ние накрая в квартирата ни. Тя си ляга с гаджето си в едната стая, аз съответно в другата. Ама много ме болеше главата, ей. И съм заспала, по едно време се събуждам цялата обляна в пот (ми много ясно бях изпила един аспирин и си бях топила краката в гореща вода месец юни, че и с чорапите спях). Ем, да ама какво се присетих аз за онез истории и като ме скова един страх, че и пред прозореца ми една липа, и тя тъй гадно шумолеше с тез гадни листа, започнах да се чудя къде ми е блузата дето си я търсех от сума ти и време ( оказа се в къщи). Обаче филма вече въртеше. Някой ми е направил магия. Сега призраци, 100 про ще ми се лепнат. То да си бях затворила хубаво прозореца, ми аз не. И той така зловещо се блъска. И полежах си така стресирано, все пак НЯКОЙ МИ Е НАПРАВИЛ МАГИЯ, та си хванах одеалцето избутах гаджето на съквартирантката да ходи да спи в моята стая и аз хоп при нея. Не че ако ми се лепне призрак тя ще ме спаси, ама знам ли може да го уплаши. Заспах си аз като бебе. На следващата сутрин много се смяхме. Ама си се пострахувах от разни нисши твари. Държа да кажа, че тогава грам не се интересувах нито от магии, нито от вещерство, абе глупав тийн си бях.

Цеци_Вихронрав:
Защо аз си нямам такива истории. Докато викахме Дама Пика като деца с огледало, с ключ и други такива, аз все бях заета да гледам кой как мръднал, че завъртял ключа. а в огледалото освен свещта нищо друго не виждах... А иначе умирам от страх в тъмното, но ме е страх не от духове, а от хора...

Exodus:
Мда... по-страшни чудовища от хората няма.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия