Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Имам ли направена магия, част н-та
Libra777:
Ох, екстрасенси и врачки... Както Цеци каза, не си давай парите по такива мошеници. Когато човек се чувства зле, понякога прибягва към подобни неща, но важното е да не се оставяш на тази моментна слабост да те повлече и паникьоса, и в краен случай погуби, а да се осъзнаеш навреме... Стой здраво стъпила с двата си крака на земята и вярвай най-вече на собствения си разум! И знай - един истински магьосник първо няма никога да ти вземе пари и второ, никога няма те вкара в такъв филм...
Пожелавам ти успех! Вярвам, че ще се справиш с настоящите трудности и че постепенно ще се отърсиш от натрапчивите мисли за магията... [victory]
Skully:
Макар и коментара на asa да е стар, искам да изяснят един от похватите на врачките, защото много хора им вярват. Дано успокоя някой, че не е нужно да хвърлят крупни суми за разваляне на магии.
Като цяло "добрите" врачки са всъщност добри психолози. Разчитат бързо човека на среща си. Измислят си сценарий, които подхождат на определен тип хора и все повтарят едно и също. Това е и причината след една година да каже същото нещо за магия. Това го разбрах, когато попаднах в подобна ситуацията. Моя приятелка дойде при мен с нейна позната, която имаше проблеми и се беше отчаяла. И двете са от друг град и не познават моя. Чели са в бг мама колко добра била една врачка от моя град и как били идвали от другия край на България при нея. Искаха да ги заведа и да ги изчакам. Имаше доста хора преди нас и чакахме няколко часа. Нямах намерение да влизам, но някои от чакащите бяха редовни клиенти(буквално), много я хвалиха и ми стана интересно. Влизам последна и започва да ми говори как или нямам гадже или не е нещо сериозно. Всеки може да го каже на 19 годишна и да познае. После започна да ми обяснява как съм имала отворен Коран. Някой бил ми чел, ама не го бил довърши. И започна да ми обяснява как трябвало да дам на бедни деца брашно, захар и нещо сладко. Щяло да ми се оправи лошия късмет. Усетих я, че ме мотае и я попитах за баща ми (покойник от 4 години по това време) какво вижда. Щял да има успех в работата. Негов колега Георги (едно от най-често срещаните имена) щял да му предложи рискована идея, но щяла да е успешна. Когато ѝ казах, че баща ми няма колега Георги тя започна да ме убеждава, че просто не го познавам, бил нов. Казах ѝ, че баща ми отдавна е починал. Ако искате вярвайте, ама започна да ми се извинява и да ми обяснява, че била уморена и не "видяла" докрай. Това било Свети Георги до баща ми. На прибиране разказах всичко на момичетата, които водих. На тях беше казала абсолютно същото за Корана, за връзките и за колегата. И трите бяхме на 19 години(чакащи на тате), не бяхме накичени с бижута(няма подаръци от гадже) и изглеждахме лесни за сплашване. При мен не мина номера, но момичето с приятелката ми беше убедена в думите ѝ.
Била съм при жена, която много неща ми каза. Всичко за минало и настояще. За бъдещето някои позна, други не, но и каза, че всичко се променя спрямо нашите решения. Обясни ми, че това което разбираме под магии не съществува и всичко сами си го правим. И почти всичко, което Цеци е описала, тя ми каза преди години. Тя искаше само компания за кафето. А тези, които искат пари за разваляне на магии са като сектантите. Само дето не искат пари за разпространение на божието слово, а да ви спасят от магии, правени при ходжи. [wizard]
Llure:
Здравей!
Макар че другите вече са казали почти всичко релевантно, ще се опитам и аз да съм полезна с нещо.
--- Цитат на: just.one.woman в 15 Март 2020 11:00:14, Неделя ---- Пълна липса на късмет. Ужасен карък. Толкова зле, че чак не е за вярване.
- Много, много проблеми. Изпива ни се цялата енергия, пари, време. Всеки ден е борба с вятърни мелници.
- Много и странни диагнози, неясни, противоречащи си. Необясними и за видни светила в медицината. Съответно много страдания чисто физически.
--- Край на цитат ---
Какво значи късметът за теб? Карък съм - имам лош късмет - случват ми се лоши неща..? Какво изобщо, което е жизненоважно, зависи от късмета? Да се осланяме на късмета в живота си означава да сме се пуснали по течението и сме вдигнали ръце от управлението на нашата лодка. Така отговорността за това, което ни се случва, не е наша, нали? Нещо или някой друг прави така, че животът ни да върви на зле. Вярно е, че нямаме контрол над всичко, но над едно нещо имаме контрол - нашите мисли. Ако се научиш да контролираш мислите си ефективно, можеш да владееш чувствата си и начина, по който реагираш на различни събития в живота си. В момента си се фокусирала върху негативните събития и последиците от тях. Когато непрекъснато мислиш за проблемите си (разбира се, няма как умът ни да не се вълнува от тях), ти не можеш да се измъкнеш от негативизма. А стресът действително ти "пие" енергията. Много често това ни разболява и е напълно възможно физическите страдания да са отражение на самопогубващите мисли и поведение. Но както никой няма абсолютно безоблачно ежедневие, така и няма живот, в който да няма положителни събития и неща, на които се радваме и ценим.
Предлагам ти следното упражнение (в допълнение към това, което Цеци ти препоръча): всеки ден записвай в една тетрадка нещата, за които си благодарна в този ден. Може да са най-обикновени на пръв поглед, но много съществени, като: жив съм, имам покрив над главата си, имам прекрасен син/дъщеря, съпругът ми държи на мен и т.н. Когато се упражняваме в благодарност, се научаваме да мислим и за хубавите неща, които всеки ден са около нас, но сме свикнали с тях и често ги приемаме за даденост. Така ще противодействаш на чувството на обреченост на нещастие, което вероятно те обзема при многото проблеми, които описваш.
Когато има низ от негативни събития, понякога изглежда примамливо лесно да обвиним някоя магия за това. Така сякаш изходът от ситуацията е много прост - разваляме магията и животът ни тръгва по ноти. Промяната на самите нас - на мислите, чувствата и поведението ни - е направо немислимо. Но там е ключът. Пак казвам, не всичко е под наш непосредствен контрол. Но ние можем да избираме как да реагираме на това, което идва извън нас. Мога да ти препоръчам една книга - ако се интересуваш, пиши ми лично съобщение.
just.one.woman:
Благодаря и на Вас за съвета. Това всъщност го правя. Благодаря всеки ден за всяко малко нещо. Е, не писмено, но в мислите си, а даже и гласно.
Какво за мен е лошият късмет? Когато си супер разсъдлив и предпазлив и правиш всичко “както трябва” и винаги взимаш мерки да минимизираш риска да се провали всяко едно начинание (даже елементарни ежедневни дейности) и все пак се случват низ от събития, като в книгите и филмите - просто от нищото, които те смачкват, заедно с начинанието ти. А от там, като ефекта на пеперудата, следват още куп негативни последици, които даже и да искаш не можеш да си представиш, които засягат всяка една сфера от живота ти и всички около теб.
И така - при този разумен човечец всяка една безобидна ситуация ескалира в драма от чутовен размер. Това е карък.
Това е за мен лош късмет - когато си направил всичко възможно, всичко по силите си, повече от колкото изобщо някой би направил или помислил, но просто нещата така са се стекли, такива извънредни обстоятелства са се появили, че изходът е максимално лош за теб.
Да, гадости се случват, но това не би трябвало да е постоянно така, с всичко, във всеки момент и аспект от живота ти и то безкрайно дълго време.
П.П. А, за тези които ще кажат, че може би прекаленото мислене и предвиждане на всяко действие са виновни - да знаете, че когато си карък и не се мисли и се оставяш на течението - тогава мизерията е още по-мащабна и резулатът още по-плачевен.
И просто се научаваш - да мислиш, да се опитваш да омекотиш ударите. И да, с времето ставаш не точно песимист, не че мислиш негативно, просто ставаш супер предпазлив с очакванията си. В моментите, в които видя някакъв лъч светлина - забравям всичко лошо и се радвам, но за съжаление това са наистина само мигове.
Llure:
--- Цитат на: just.one.woman в 24 Март 2020 18:41:09, Вторник ---Благодаря и на Вас за съвета. Това всъщност го правя. Благодаря всеки ден за всяко малко нещо. Е, не писмено, но в мислите си, а даже и гласно.
Какво за мен е лошият късмет? Когато си супер разсъдлив и предпазлив и правиш всичко “както трябва” и винаги взимаш мерки да минимизираш риска да се провали всяко едно начинание (даже елементарни ежедневни дейности) и все пак се случват низ от събития, като в книгите и филмите - просто от нищото, които те смачкват, заедно с начинанието ти. А от там, като ефекта на пеперудата, следват още куп негативни последици, които даже и да искаш не можеш да си представиш, които засягат всяка една сфера от живота ти и всички около теб.
И така - при този разумен човечец всяка една безобидна ситуация ескалира в драма от чутовен размер. Това е карък.
Това е за мен лош късмет - когато си направил всичко възможно, всичко по силите си, повече от колкото изобщо някой би направил или помислил, но просто нещата така са се стекли, такива извънредни обстоятелства са се появили, че изходът е максимално лош за теб.
Да, гадости се случват, но това не би трябвало да е постоянно така, с всичко, във всеки момент и аспект от живота ти и то безкрайно дълго време.
П.П. А, за тези които ще кажат, че може би прекаленото мислене и предвиждане на всяко действие са виновни - да знаете, че когато си карък и не се мисли и се оставяш на течението - тогава мизерията е още по-мащабна и резулатът още по-плачевен.
И просто се научаваш - да мислиш, да се опитваш да омекотиш ударите. И да, с времето ставаш не точно песимист, не че мислиш негативно, просто ставаш супер предпазлив с очакванията си. В моментите, в които видя някакъв лъч светлина - забравям всичко лошо и се радвам, но за съжаление това са наистина само мигове.
--- Край на цитат ---
Разбирам какво имаш предвид. Според мен, късметът може да има отношение към случайни събития - от урна с 1000 билетчета да изтеглят това с твоето име, при положение, че тегленето е на случаен принцип и всички имат равен шанс да бъдат изтеглени. Но я си представи, че тегленето се повтори 100 пъти - дали всеки път ще изтеглят твоето име? Сега се запитай: каква е вероятността толкова често да се случват неприятни събития, ако нещата зависеха от късмет (т.е. от случайността)? Не е много голяма, както не е и много вероятно винаги да се случват положителни събития (все още говорим за късмет и реализиране на случайни събития). Ако хвърлиш сто пъти монета, приблизително равен брой пъти ще се пада ези и тура - има баланс дори в привидната случайност. Ако обаче се пада само едната страна на монетата - случват ти се лоши неща - това е изключително невероятно, ако зависи само и единствено от случайността, т.е. късмета. В такъв случай събитието зависи от някакви други фактори.
Не е приятно да мислим, че сами можем да сме допринесли за нещастията си, но в много случаи е така. Понякога не защото сме направили нещо, с което да се саботираме, а защото сме се поставили в ситуация (вероятно несъзнателно), в която неприятният развой на събитията е много вероятен. Или пък просто не сме предвидили какво може да стане. Хората сме склонни да надценяваме вероятността за положителен резултат и да подценяваме риска от негативен такъв. Не казвам, че това е твоят случай, но на твое място бих потърсила някакви скрити модели на поведение - при положение, че има повтарящи се неприятни изживявания.
Имам един приятел от повече от десет години, който винаги е нещастен. Когато се чуем по телефона - веднъж на няколко месеца - дори няма смисъл да го питам как е и как вървят нещата. Отговорите му винаги са нещо от сорта: "Проблеми, проблеми, много проблеми!", "Всичко е много зле", "Едвам издържам - тъкмо едно се оправи, пък друго се развали"... И така вече десетилетие, той винаги е притиснат от проблеми. Веднъж ми каза: "Страх ме е вече да се зарадвам, защото тъкмо се усмихна и нещо лошо ми се случва". Знаеш ли, за мен той е свикнал с мъченичеството си (поради причини, които вероятно се коренят назад във времето) и проблемите му са нужни, за да поддържа съществуването на средата, в която е свикнал да живее. Дори представата му за самия него вече се изгражда върху това - "Аз съм човек с много проблеми". Давам ти само пример.
Представи си, че искаш да прокопеш тунел до центъра на Земята, понеже си чула, че той всъщност е кух и там има тайна и недостъпна биосфера с кой знае какво вътре. Започваш да копаеш. Даваш всичко от себе си. Прокопаваш известно разстояние, правиш укрепления на тунела. След време започва да става много трудно, защото няма кислород. Ти си много упорита и копаеш ли копаеш. Обаче ти става все по-трудно да дишаш. Ти все така даваш всичко от себе си. В един момент обаче става срутване и осъзнаваш, че пътят ти назад е блокиран. Решаваш да копаеш назад, но нямаш сили и ти свършва кислорода. Лош късмет.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия