Отворена дискусия > МАГИЯ
Великите окултисти и легендарни Магьосници
хеката:
Велики окултисти
Ябин иби Хайан ( Гебер) 721-815 г. от н.е
За Гебер се смята че е роден в Месопотамия.
Мнозина го смятат за първия практик алхимик. Работата му е била посветена предимно на металургията и на химията,а
целта му е била превръщането на металите. Написал е няколко важни труда,в това число и "Съвършенството като крайна цел" и
"Изследване върху проблема за усъвършенстването на металите". За първият от тях обаче проф.Марсел Бертело (1827-1907)
изказва съмнения че е фалшификат съставен много след смъртта на Гебер.
Алберт Магнус 1193 - 1280 г.
Албертус или Алберт Магнус е роден в Лаунген - Бавария през 1193г.
Магнус постъпва в ордена на доминиканците в следствие на видение за Дева Мария.
Алберт Магнус е най-важната фигура в науката през 13 век,завършва бакалавър в университета в Париж със специалност "Философия на седемте свободни науки". Той е приемал и в последствие е въвел за изучаване философията на Аристотел в Европа.
Той е църковен учен който успява да съвмести и помири науката и религията.
Той публикува редица научни трудове като "За природата и произхода на душата" и "За интелекта и умопостигаемоста".
Негова е и заслугата за деление на магията на зловредна или черна магия и природната или бяла магия за която той смята че тя има много общо с християнската теология.
Алберт Магнуст е човека открил Арсена.
chimera:
Интересна тема. Ше и чакам продължението.
хеката:
Роджър Бейкън 1214 - 1294 г.
Този човек е безспорно най-великия английски алхимик.
Роджър Бейкън е роден в Илчестър днешна Великобритания през 1214 г.
Завършва логика и природна философия в Оксфорд.
Продължава образованието си в Париш и в последствие насочва вниманието си към теология,философия и астрономия,след
което постъпва в ордена на францисканците.
Той е бил добре запознат в областта на арабската философска и научна литература,това го прави един от първите учени привърженик на съвременните научни методи на Западния свят и е един от първите теолози и философи преоткрил и приел схващанията на Арестотел.
Задълбочените му познания в областта на езиците се отразяват и на научната му работа за теория на езика,латинска граматика,
лингвистика и семиотика.
Също така езиковите познания му дават възможност да се запознае с редица гръцки и моравидски трудове посветени на оптиката и е
един от първите хора създали телескоп.
Бейкън подържа становището че материята е изградена единствено от сяра и живак и че целта и е била да бъде злато,но
част от нея не била доведена до съвършенство.
Вярвал е във Философския камък и е смятал че има лек за всички болести.
По късно заради убежденията си е бил отлъчен от ордена на свети Франциск и е бил нарочен за магьосник.
Папа Климентий ІV му забранява да пише. Тази забрана отпада през 1266 г.,но в опита си да напише книга на философска тематика
отново се сторила обидна на църквата и бил хвърлен в затвора за 14 години.
За него се е твърдяло че гадаел взирайки се в кристално кълбо,за ясновитските му способности се съди от трудовете му в които той пише за кораби които се движат без весла,карети движещи се без коне и други които летят в небето.
chimera:
Тая информация май ще тича тук, щото пак е на алхимична тематика. Аз съм я писала навремето, вече не помня по къв повод.
В древен Египет химията била смятана за божествена наука. Тя била недостъпна за обикновените хора. Изучавали я и я пазели в най- дълбока тайна само жреците. На свещеното изкуство , химията , била отредена специална сграда – Храмът на Серапис.
Прието е, че Египет е мястото, където се е зародила науката за веществата и техните превръщания. Обаче известни познания имало и извън Египет. “Книга за промените” на китаеца Вей По-янг (2 век пр. н.е.) е най-древният от известните трудове, посветени изцяло на алхимията. Алхимията била любима и на древните индийци.
В средновековна Европа знанията за алхимията идвали през Византия, а по-късно посредством арабите, след като завладели Испания (711г.). На арабите се дължи наричането на химията алхимия. Те прибавили към тази дума характерната за тях представка “ал”.
Първият голям арабски алхимик бил Джабир ибн Гайан (721 – 815). Най-главните му съчинения са “Книга на седемдесетте” и “Книга за отровите”.
В Европа алхимиците през средновековието били много повлияни от Аристотел (384 – 322 г. пр. н.е.), според който основните начала на природата са топлина, студ, сухост и влажност. Аристотел, комбинирайки ги две по две извеждал четирите “основни елементи” - земя, огън, въздух и вода. Преди Аристотел подобни идеи има и Емпедокъл (490 – 430 г. пр. н.е.). Още 12 в. пр. н.е. китайски ръкописи изкарват пет основни елемента – въздух, огън, дърво, злато и вода. Влиянието на Аристотел и неоспоримия авторитет, с които се ползвали съчиненията му през цялото средновековие, се дължи на това, че католическата църква признава мъдростта му за “божествена”.
От Аристотел тръгва убедеността на алхимиците, че може да се получи злато, понеже той пише: “всички метали могат да преминават от един в друг”.
Към Аристотеловите основни елементи европейските средновековни алхимици добавяли нови, докато търсели злато и философски камък, вместо които откривали главно соли и методи за тяхното пречистване.
Парацелс (1493 – 1541) обаче сменил посоката, вместе с Агрикола (1494 – 1555). Те са известни като реформатори на алхимията. Първият дал идеята, че целта на алхимията е: “не да добива злато и сребро, а лекарства”. Според него болестите се дължали на недостиг на сол, живак и сяра в организма. Агрикола пък си падал по мини и метали.
През 1661г. Бойл в съчинението си “Химик-скептик” критикува успешно Аристотеловите теории и те излезли от употреба.
През 1700г. Щал измислил флогистона (от гръцки флогистос – горящ). Алхимиците, които търсели флогистон, така и не го открили, но за сметка на това пък изнамерили повечето газове. Преди Лавоазие с опити през периода 1772 – 1777г. окончателно да обори флогистоновата теория.
Химията като точна наука възниква, когато Ломоносов развива теоретически молекулно-атомните представи (1741г.) и формулира за първи път закона за запазване на теглото.
хеката:
Химера идеята ми за тази тема беше да уточня понятията "Алхимия" и да представя личностите които се приемат
от нас съвременните хора за алхимици и окултисти.
За повечето хора "окултно" и "алхимия"се препокриват,а и като сложим и легендите и легендарните магьосници като
Мерелин,Моргана,Никола Фламел-чиято история е доста интересна- се получава едно объркано кълбо което кара хората
да се впускат в някакви изумителни търсения и четене на книги с безумно съдържание.
И ако са хора които трудно правят разлика между реалност и фантазии нещата стават сложни.
Всъщност понятията Окултно,Алхимия и Магия се слагат под общ знаменател.
Което според мен е грешка.
Общо взето това е мое изследване което занимава съзнанието ми от доста време на сам и си позволих лукса да използвам
форума за да споделя тези си мисли с хора които споделят интересите ми,но ако смяташ темата е неуместна нямам нищо против
да я изтриеш или да я преработя до вид подходящ за естеството на форума.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия