Отворена дискусия > ВЕЩЕРСТВО
Есенно равноденствие
Sirens:
Празникът Есенно равноденствие
Есенното равноденствие настъпва на 22 септември 2013 г. в 23:45 ч. Есенното равноденствие е един от най-пищните слънчеви празници, символизиращо
равновесието и мъдростта. Изравняването на деня и нощта изобразява
изцелителния баланс и природната плодоносна пълнота. По вид този момент
от слънчевия цикъл отговаря на пълнолунието от лунните фази. Есенното
равноденствие е и фестивал на жътвата - време за празнуване и за
благодарност, време за пренареждане и за намаляване на темпото. Това е
период на изобилие от плодове и зърнени храни. Той бележи кулминацията
на усилията през годината, когато се събират и плодовете от труда ни.
Почитат се даровете на Майката Природа и енергиите на земята и небето,
които подхранват растенията и осигуряват изобилна реколта. В края на
жътвата по стар келтски обичай се дава Жътвена вечеря - в чест на
получените есенни дарове, които ще осигурят благоденствието през зимата.
С нарастването на нощите мислите се обръщат навътре. Време за размишления върху уроците от изминалите месеци
и приготовления за студения сезон, който ще дойде с нови поуки и
мъдрост. Почитат се по-възрастните членове на фамилията, решават се и се
планират парични въпроси. Подготвя се зимнината. Както си подредите
нещата сега, така ще се реализират те през следващата година. Подходящо е
за работа в група и в кръг - работа за планиране, мисловни дейности,
хармонизиране и балансиране на изцелителните енергии по света.
Бихте могли да украсите дома си с изсушени класове от цветна царевица -
червена, синя или жълта, също с кратуни и снопове жито. Те не само
съдържат специфични есенни енергии, които се предават и на къщата, но са
и символи, посредством които се свързваме с ритуалите на жътвата,
помагат ни да постигнем хармония със сезона. Есенното равноденствие се
чества с огнени ритуали - на открито или в къщи. Можете да го
отбележите, като запалите множество цветни свещи и ги поставите в
свещници, изработени от дърво, глина, камък или други природни
материали. Цветовете на сезона са кафяво, оранжево, жълто, златно и
червено. Можете да декорирате дома си с аксесоари с есенни мотиви.
Сега е моментът да заредите със сила събраните през лятото речни и морски
камъни, мидени черупки или ръчно изработени глинени фигурки и предмети.
Оставете ги да престоят под открито небе в нощта преди самото
равноденствие, за да поемат природната енергия в себе си.
В българската традиция Есенното равноденствие се отбелязва с празника Кръстовден. На Кръстовден слънцето
стига междата, откъдето бавно започва пътят към зима. Денят и нощта „се
кръстосват" и бележат началото на тъмния период на годината, когато
енергията се прибира навътре. В някои български краища започват есенната
сеитба и оран. Осветява се семето за посев. Тогава започва и
гроздоберът и подготовката за направа на есенното вино, затова денят се
нарича още Гроздоберник. Вечерта преди Кръстовден в къщата се донасят пшеница, грах, тиква, картофи и грозде. На следващия ден се
варят и ритуално се поднасят на трапезата, като символ на плодородна
реколта. Не се работи и се спазва строг пост.
Кръстът изобразява геометрично описание на световното дърво и на човека, символизира живот,
единство на дух и материя. Смята се за защитно средство срещу всякакво
зло.
Традиционна трапеза: Постна мусака, задушен ориз със зеленчуци, печена тиква, зелник с праз лук, царевични и содени питки, вино, сайдер.
Сезонни символи за празнуване: Можете сами да изберете такива от изобилието, което предлага есента.
Ползвайте дърво, есенни листа, жито, ечемик, плодове, зърна, пера и
всякакви други природни дарове. Излезте сред полето или планината и
вземете всичко, което ви привлече погледът. После попитайте събраните
неща как искат да бъдат комбинирани и оставете образите сами да изпълнят
въображението ви.
Цеци_Вихронрав:
Sirens, благодаря за интересния материал и добре дошъл отново! Къде се загуби толкова време?
Sirens:
Радвам се, че материала се е харесал, а иначе си следях форума просто не съм писал ...
хеката:
Sirens, дали би написал подобен материал и за другите Уика празници?
Би било интересно
Sirens:
Ще се постарая... Added (31.Oct.2014, 10:32 AM)
---------------------------------------------
Хелоуин (на английски: Halloween) е празник, който се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември най-вече в английскоговорещите
страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от
келтския езически празник Сауин (Samhain) и католическия Вси светии (All
Saints’ Day).
Празникът Хелоуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна
Франция. Тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите
вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите
и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват
земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела,
в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да
поживеят още малко на земята. Затова началото на новата година те
празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато
според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината,
разложението и смъртта.
През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин. В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена)
заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си. След това
разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните
вярвания принасяли жертви – плодове, животни и дори хора, за да угодят
на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в
тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли
духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със
задгробния живот.
На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели
друидите – жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни
вождове.
Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били
принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки
взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.
През 43 г. пр. Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило
се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два
римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври,
ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и
дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията
на Хелоуин да се организират игри с ябълки.
Макар че празникът има и християнски корени, днес те са безвъзвратно загубени. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на
Всички светии, т. е. ден за прослава на всички християнски светци и
мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на
смъртта с нещо доста сходно.
Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи
като All Saint’s Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората
продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии,
палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния
английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено
Halloween.
По-късно, през 1000 г., Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души – All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а
обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се
преплели и слели в един – Hallowe’en, който по-късно започнали да
наричат Halloween.
Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не
навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на
31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в
южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа.
Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с
вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на
празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но
отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и
врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения.
В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на
континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на
31 октомври можело да се срещне във всеки дом.
Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от
богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини),
започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите,
измолвайки храна и пари (обичаят се нарича „trick-or-treat“ – почерпи, за да не ти напакостя).
Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и
огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и
през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.
Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник
ЧЕСТИТ ХЕЛОУИН
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия