Автор Тема: Нестинарството  (Прочетена 14186 пъти)

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Нестинарството
« -: 19 Февруари 2010 14:03:13, Петък »
Танцуването върху жар, наречено нестинарство, представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация. То е нещо уникално и почти непознато, въпреки че е съществувало в сърцето на Европа в продължение на векове. Този феномен е все още неразкрит - загадка, поставяща много въпроси без отговор. Нестинарството е един от най-древните езически обичаи на Балканите. То се е преборило с гоненията както от страна на християнството, така и от страна на комунизма, за да продължи да съществува през хилядолетията. В състояние, подобно на транс, местните жители на малкото странджанско село Българи все още танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляда години. Те казват: "Човек не може да се научи да танцува върху въглени, освен ако не е роден, за да бъде нестинар. Трябва да вярвате, че Господ ще ви опази, трябва да сте много добри и на никого да не желаете лошо. Тогава няма да чувствате топлината.". Също така те вярват, че духовната подготовка и студените крака заедно със звучната монотонна музика на гайдата и тъпана, са ключът към успеха. Изпълнението започва по залез слънце, когато главния нестинар, мъж, който носи бяла риза и червен пояс през кръста, разпръсква въглените в кръг на площада на село Българи. Уличното осветление изгасва и зрителите тихо се приближават. Над баирите отекват единствено монотонните удари на тъпана. Нестинарите танцуват около кръга с икони в ръце, като внезапно навлизат в жарта. Понякога краката им едва докосват земята, друг път натискат въглените с твърди кръгови движения, докато ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите им притворени. Нестинарите казват, че изпадат в състояние на духовен транс по време на танците и се вярва, че могат да предсказват бъдещето. Историчката Валерия Фол от Българската академия на науките, изследваща нестинарството от 1972 год., описва в книгата си "Огън и музика" пророчество, което чува от гръцки нестинар през 1993 год., предсказващо войните в бивша Югославия от миналото десетилетие.

Историята на нестинарството, анатемосано от православната църква и забранено от българското комунистическо правителство, може да се проследи чак до траките –древно население на България, което почитало слънцето като бог и вярвало в безсмъртието. Етнолозите смятат, че нестинарството е тясно свързано с екстатичната религия на траките, тъй като произхожда от Дионисиевите ритуали. Те отъждествяват виковете и възгласите "их" и "ех", които нестинарите издават по време на танца върху жаравата, с възклицанието "иакхе" на участниците в Дионисиевите мистерии и извеждат названието "нестинари" от гръцкото "анастеназо" (възклицавам, дишам). Нестинарите в Българи обаче казват, че са наследили обичая от своите баби и дядовци като чисто християнско задължение – ако го спазват, са здрави и жънат богата реколта, ако не – настъпва период на болести и бедност за тяхната общност.

автор: discoverstrandja.com

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #1 -: 19 Февруари 2010 14:05:44, Петък »
автор: mokiziva

Най-старите сведения за танци върху жаравата идват от Тибет, където още преди 4000 години е имало нестинарство. Този ритуал е бил практикуван в манастирите , както и в рамките на шаманизма с цел да се прекрачат границите на човешкия дух. Танца върху жаравата е една възможност да осъзнаем, че имаме значително повече потенциал отколкото вярваме и че границите, които си поставяме са само илюзия. Липсата на страх пред огъня означава освобождаване от веригите на възприятието.

Нестинарството е било разпространено още сред много други култури и племенни общества.
 Ето тук са например няколко практикуващи нестинари от Шри Ланка:

Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен egypt

Нестинарството
« Отговор #2 -: 4 Август 2011 17:08:09, Четвъртък »
Това е стршно интересен ритуал с много дълбоки корени,имам информация,че нестинарство се е практикувало дори в Древен Египет
Красотата в Пустинята

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #3 -: 4 Август 2011 19:11:00, Четвъртък »
Quote (egypt)
имам информация,че нестинарство се е практикувало дори в Древен Египет


 Ще споделиш ли повече?
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Sirens

Нестинарството
« Отговор #4 -: 8 Август 2011 23:42:15, Понеделник »
Нестинарската общност представлява своеобразна парацърковна структура и е принципно чужда на Православната църква. Като устойчива предхристиянска общност, тя е усвоила през християнския период външни елементи от християнския култ, интегрирала ги е в своята култово-обредна система и ги е подчинила на паганистичната си специфика. Усвоените външни прояви на християнския култ имат периферно значение за нестинарството и са придобили характер на ритуален декор.
 Смята се, че нестинарството е християнизиран езически обред. За П. Р. Славейков обредът е християнизиран тракийски, а носителите му са българи, някои от които погърчени. Гръцкият автор Хурмузиадис счита, че нестинарството води началото си от древногръцката Дионисиева обредност. Проф. М. Арнаудов вижда връзка между нестинарството и „средноазиатския шаманизъм и неговите екстази, магии, пророчества и чудесни лекувания”.
 Нестинарите се придържат към свой особен празничен календар, който задава структурата-модел на обредния им цикъл. Годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са три-дневният празник на св. Константин и Елена и тридневният празник съвпадащ с дните, през които Църквата чества паметта на св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18 - 20 януари). През лятото играят в жаравата на открито, а през зимата по време на тези празници се играе в свещеното огнище, намиращо се в конака им.
 Нестинарската обредност се отличава от традиционно православната. Нестинарите не ходят на църква и не са набожни, не се изповядват и причастяват, не зачитат църковните празници и неделята. Най-тържествено честват най-светия за тях ден - Св. Константин и Елена.
 За нестинарите нашият Спасител Господ Иисус Христос не е живо и реално присъствие. Персонификация на реалната божествена сила, която управлява техния живот, е наместникът на Бога - св. Константин, наричан Светока или Великия баща. Във вярата им Бог и св. Константин много често се препокриват.
 Светокът е доминирал, а дори и досега доминира до известна степен целия живот на нестинарите и на селищата, в които обредността е подчинена на неписания нестинарски закон. В представите на огнеходците той е добър и осигурява благоденствие, щастие, добруване и мир, когато е почитан и когато не е обиждан. Редовно му се принасят жертви и стриктно се спазва обредността, свързана с култа към него. Във вярванията на странджанските нестинари св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за божествата. Те трябва да бъдат ухажвани и славени, да получават дарове и жертви, за да бъде спечелено тяхното благоразположение, защото Светокът въплъщава и доброто, и злото и направлява човешките съдби. Счита се, че името на император Константин е внесено вторично в нестинарската обредност, много по-късно от епохата, когато е живял равноапостолният император.
 Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Огнеходството несъмнено е съществен момент, но с това далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирана общност. Носителите на нестинарската обредност са си изградили своя организация, наподобяваща църковната, със свои места и постройки, наречени конаци, а също икони, свещени култови предмети и имущество.
 Конакът е храмова постройка, която е сакралният център на обредността на нестинарите. По-старите конаци, които са се намирали в домовете на главните нестинарки, са били и средище на общността. Според схващането на огнеходците конакът е дом на божеството, в който пребивава, и бива ритуално изнасян, за да обиколи храма, за да отиде до свещения участък с извор в гората, да посети домовете на вярващите и да играе в огъня, носен от нестинарите (става въпрос за изображението на св. Константин, когото идентифицират със своето божество). В конаците най-сакралната част е огнището. Пред него се играе зимно време. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. На 21 май там се вари курбанът, месото на жертвопринесения бик или агне.
 Други атрибути, които присъстват в сакрално-култовото пространство на конака са нестинарските икони. Отношението на нестинарите към иконите е забелязано от изследователите отдавна и е определяно като отношение „като към идоли”. В нестинарските икони гръцкият автор Хурмузиадис съзира очебийно отклонение от каноните на православната иконография. Една от причините, той да пледира за изкореняването на нестинарството, е същественото несъответствие на езическото суеверно почитане на иконите с православните канони и специалното отношение към иконите от страна на нестинарите като към идоли.
 Несъмнено за членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват като жреци, измолващи с колективното съдействие на останалите, блага за всички от Светока. Векилинът е друга ключова фигура в нестинарската общност. Той е пазител на неписания закон и заедно с главната нестинарка способстват да се съхрани този култ в цялост и без промяна.
 Поразително сходство се открива между нестинарското огнеходство и съответните практики на огнеходство, наблюдавани в съвременния шаманизъм, индуизъм и африканските езически религии. Това е допълнителен аргумент в полза на становището за езически произход на нестинарството.
 Нестинарите се намират в състояние на особена духовна прелест. Това се изразява и в твърде показателния факт, че в техните вярвания липсва представата за дявола и за тях той като че ли не съществува. Тяхното божество - Светокът, е обременено с елементи на персийския дуализъм и въплъщава в себе си едновременно добрия и злия бог.
 В светската литература нестинарството се причислява към фолклора, както и други подобни фолклорни обреди, свързани с честването на някои светци от църковния календар. Това създава впечатление, че подобни обреди са ако не църковни, то поне не противоречат на църковното благочестие и могат безобидно да се впишат в обсега на тъй нареченото битово християнство.
 В духовно отношение обаче не съществуват неутрални явления. Необходимо е православните християни да имат предвид, че участието и дори присъствието на нестинарските езически ритуали не е безобидно. То влече след себе си съответните душевредни последствия, води до зависимост и обремененост от бесовските сили и е опасен досег с демонизма, магията и окултизма. Неразличаването на духовете е голяма опасност, за която ни предупреждава още св. ап. и ев. Йоан Богослов: „Възлюблени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (1 Йоан. 4:1).
 
 Стефан Стефанов
Водата е моята същност
 

Неактивен Scorpio

Нестинарството
« Отговор #5 -: 30 Октомври 2012 21:58:17, Вторник »
Възхищавам се на хората практикуващи нестинарство.

Неактивен inkognito

Нестинарството
« Отговор #6 -: 8 Декември 2012 01:22:22, Събота »
аз също.. smile Винаги съм ги наблюдавала с огромен интерес.
Здравейте :) Много се радвам че има саит като вашия и ще съм безкрайно щастлива да се усъваршенствам в това което така ме привлича от малка .. :)

Неактивен LyLyth

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4515
  • Total likes: 0
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #7 -: 13 Февруари 2014 19:44:02, Четвъртък »
smile
 Може би ...танците и ..барабанът не случайно са толкова..въздействащи. smile
 Имам у дома информация, като се прибера, ще я сложа. Интересното е, че тя е част от учебник, който разглежда психопатологиите и необяснимите психични феномени.
"Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата." - Е. Шафак

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #8 -: 13 Февруари 2014 19:57:21, Четвъртък »
LyLyth, ама то нестинарството не е патология, не е и необясним психичен феномен... Но ще ми е интересно да прочета какво пише...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен LyLyth

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4515
  • Total likes: 0
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #9 -: 13 Февруари 2014 20:06:03, Четвъртък »
Имах предвид... понеже пишеше някъде, че и до днес не е ясно, какво точно го предизвиква.. smile
 Така де, ще кача информацията, но нека се прибера. smile
"Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата." - Е. Шафак

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #10 -: 13 Февруари 2014 20:21:21, Четвъртък »
LyLyth, предполагам авторът на материала не е бил допуснат до техниката. Как точно се ходи по въглени не е тайна. Занимателната част за мен поне е не точно самото ходене, а съпътстващите го трансови състояния.

 Ето я  самата техника, в копи от сайта за парапсихология, дето админствам там-
 Огънят трябва да гори, докато жаравата не стане светла. Ако въглените са шарени, тогава се чупят и стъпалото потъва в тях по начин, при който са възможни изгаряния. След това въглените се разстелват така, както се вижда на заснетите клипове. Когато се ходи по въглените, пръстите на краката се притискат силно към петата и не трябва да се отварят. Стъпалата се поставят успоредно на повърхността на жаравата. Ходи се със ситни стъпки по начина, който се вижда на клипа. Ако пръстите се отворят, тогава се задейства чувствителността на кожата между тях, болката е огромна, човекът спира да се контролира и започва да ходи по неправилен начин и следват изгаряния.

 А клипът е този-

 
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен LyLyth

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4515
  • Total likes: 0
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #11 -: 13 Февруари 2014 20:30:12, Четвъртък »
smile
 Явно не се изразявам точно. smile Именно трансовите състояния и причината, поради която плътта не гори. smile
 Иначе другото го зная. smile
 И съм го виждала. smile
"Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата." - Е. Шафак

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #12 -: 13 Февруари 2014 20:49:44, Четвъртък »
LyLyth, трансовите състояния не са причината. И според мен е негативна тенденция, че нестинарството се комерсиализира. Има хора, които учат на въпросната техника срещу пари. Водят курсове и след десетина минути обяснения пускат курсистите на въглените. Даже имаше клипове качени в youtube навремето - с рекламна цел, на именно такива курсове. Дойде ми пошло, тъй като независимо, че има техника на ходене, нестинарството не е само тази техника или поне аз така го възприемам.

 И както писах, мен техниката за ходене по въглените не ме интересува толкова, колкото съпътстващите я трансови състояния. Желаеш ли да напишеш нещо повече за тях, ако имаш информация?
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен LyLyth

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4515
  • Total likes: 0
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #13 -: 26 Февруари 2014 17:15:13, Сряда »
theshadow,  и на мен ми бе любопитно. Този учебник е сред добрите, по мое мнение, а материалът за нестинарството е поместен в раздел "социална психология".
 Учебникът е "Психология и медицина" под редакцията на доц. д-р Надежда Маджирова. Иначе е дело авторски колектив. Медицинско издателство Райков, Пловдив, 2011г.
 Ще постна материала дословно и без изменения.
"Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата." - Е. Шафак

Неактивен LyLyth

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4515
  • Total likes: 0
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Нестинарството
« Отговор #14 -: 26 Февруари 2014 17:16:09, Сряда »
Нестинарство
 
Нестинарските игри у нас са странен народен обичай, свързани с името на Константин и Елена и е запазен в някои села на Странжа планина (виж описанието на Е. Шаранков в “Биологични основи на психологията”, стр. 60). То е било разпространено в около 30 села, предимно български, а след това и в някои погърчени села. Обичаят е бил раз¬пространен доста до 1912 г., след което се запазил в 1-2 села.
 Има предположения, че нестинарството е пре¬несено от Азия, минало през Русия, откъдето са го донесли българите. Проф. Арнаудов споменава за съществуването на огнепоклонници в Кавказ, които са имали “храм на огъня” и са горели труповете на мъртвите, нещо за което споменава и П.Р. Славейков. Според проф. Арнаудов главната изпълнителка - нестинарка може да бъде сравнена с някогашните глав¬ни жреци при езическите храмове, които са ръково¬дили известни празненства, обряди и са пророкували на населението волята на боговете. Те са кладяли огньове в траповете и всички са прескачали през пламъците. Било познато на българите още в XII и XIII век.
 Нестинарските игри са играене на мнозина селя¬ни и селянки върху жарава. По време на играта те изпадат в особено състояние - транс. Тези странни групови игри са се срещали в много страни - Западна и Източна Европа, Азия. Днес те са се запа¬зили в Европа, изключително в България, в Азия на малко места, съществуват в някои острови на Ин¬дийския и Великия океан.
 Първите сведения за нестинарството у нас са да¬дени от П. Р. Славейков, в „Нрави и обичаи”, публикувани в сп. „Гайда”, през 1866 г. Той пишел, че тези игри ставали в българските села Блаца, Ма- джура, Перигопуло, Режово и Мързево и бълга- ро-погьрчените села Бродилово, Агио-Стефани и Кости, всички около Созопол и Черно море. На Св. Константин и Елена селяните наклаждали огън от 40-50 кола дърва. След това сядали около трапези и гайдите започвали да свирят. Когато дърветата се превърнали в хубава жар, селяните ставали и за¬почвали да палят свещи и започвали да се молят като държали домашната си икона на Св. Константин и Елена. Те играели в огъня боси или с калцуни или чорапи, без обувки. След като кръстосвал на няколко пъти огъня, нестинарят бързо прибягвал до близката горичка. Славейков описва невестата на хората у ко¬ито е отседнал. Както е държала детенцето си, „прибледняла, изстинала и студена пот я беше побило. После това тя зе да почервенява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викала ту-ту-ту-ту ето го ту-ту-ту, рипна, завтече ся и скочи в огъня да играе с другите и оттам отиде в село. “След като привършили огнеиграенето, младите се хващали на хора и продължавали да играят около огъня. Младите, „тазгодишни булки” играели боси и от време на време стъпвали върху топлата пепел край гьня. Играта продължавала до залез слънце. Десет години по-късно той публикува нова статия по този въпрос в цариградското списание „Ден” за нестинарството в селата Бродилово и Кости. Жителите от тези села се гърчеели но се обличали като българи. Те употребявали много български думи, но и думи, чийто корен не се срещал сред българския език. Те се жнели помежду си и не вземали жени от околните българи, още по-малко гърци. По онова време те са изгаряли мъртвите от страх да не вампирясат, а по- късно са ги пробождали с нож преди да ги спуснат в гроба. Славейков допускал, че нестинарството идва от древните траки.
 Описанието на Ст. С. Русев през 1891 г. за гръцко-българското село Яня. Това ставало по Еньовден. Догдето обхване единия, прихващало другия, по¬сле третия и т.н. Огнеходството продължавало 10— 15 минути. Когато жеравата пригоряла всички си отивали по къщите и на следващия ден ядяли, пие¬ли и лежали. Според поверието им, колкото повече нестинари имало на огъня, толкова по-голям берекет пяло да има през годината. Истинските нестинари много малко употребявали алкохол, колкото за ком¬ка когато засвирили гайдите нестинарското хоро. Който нестинар сбърквал хорото, разтрепервал се като лист, очите му се размътвали, погледът му станал разсеян. Нестинарите под свирнята на гайда¬та и удара на тъпаните играели. Около огъня залива¬ли обилно вода. Скачането продължавало дотогава, докато нестинарят придобиел обикновеното си изражение и почнело да му припарва на краката. Тогава той тайно излизал от огъня и нагазвал в огъ¬ня втори, трети и т.н. докато се изредели всички.
 Сведения за нестинарството у нас има и през 1898 г. от Ст. Шивочев в сп. „Светлина”, год. VIII, кн. 12, и год. IX, кн. 2).
 Известният публицист Хр. Силянов, в своите спомени от 1903 г. пише, че жителите на селата в източна Тракия се отличавали с ниско културно раз¬витие и първобитни нрави. Те живеели със своите езически поверия, облечени в християнско рухо. За него те са били своего рода религиозна секта, обредната страна на която напомняла много на демоническите религиозни оргии на древните тра¬кийци. Св. Константин или „светска представлява едно въплъщение на доброто и злото и направлява човешките съдбини”. Прихванатите моми, тях най- напред ги прихваща, зашеметени от свирнята, спирта и непрекъснато въртящата се икона, започват да си скубят косите и да си блъскат главите където сварят. Това продължава докато се прихванат повече хора Неприхванатите през това време викат ,,кю-кю-кю”когато се прихванат повече хора всичките под¬скачат до огъня и всички едновременно под ударите на тъпаните се хвърлят боси в огъня и многократно кръстосват горещото огнище. Докарани до бяс, т.е. напълно прихванати от Св. Константин, момите и невестите хукват в гората. Подир тях се спусат и мъжете и тогава в състояние на пълна оскотялост, пръснати из гората двойки се предават на най-разпален разврат. Ако някой види дъщеря си или жена си в такова положение, мълком бърза да се отстрани, за да не смути обхванатата от светока девойка.
 
"Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата." - Е. Шафак