Отворена дискусия > БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ
Нестинарството
theshadow:
LyLyth, предполагам авторът на материала не е бил допуснат до техниката. Как точно се ходи по въглени не е тайна. Занимателната част за мен поне е не точно самото ходене, а съпътстващите го трансови състояния.
Ето я самата техника, в копи от сайта за парапсихология, дето админствам там-
Огънят трябва да гори, докато жаравата не стане светла. Ако въглените са шарени, тогава се чупят и стъпалото потъва в тях по начин, при който са възможни изгаряния. След това въглените се разстелват така, както се вижда на заснетите клипове. Когато се ходи по въглените, пръстите на краката се притискат силно към петата и не трябва да се отварят. Стъпалата се поставят успоредно на повърхността на жаравата. Ходи се със ситни стъпки по начина, който се вижда на клипа. Ако пръстите се отворят, тогава се задейства чувствителността на кожата между тях, болката е огромна, човекът спира да се контролира и започва да ходи по неправилен начин и следват изгаряния.
А клипът е този-
_uVideoPlayer({`url`:`http://www.youtube.com/watch?v=FZMcZZyonDA`,`width`:`425`,`height`:`355`},`scr25OQ1we0PQ`);
LyLyth:
Явно не се изразявам точно. Именно трансовите състояния и причината, поради която плътта не гори.
Иначе другото го зная.
И съм го виждала.
theshadow:
LyLyth, трансовите състояния не са причината. И според мен е негативна тенденция, че нестинарството се комерсиализира. Има хора, които учат на въпросната техника срещу пари. Водят курсове и след десетина минути обяснения пускат курсистите на въглените. Даже имаше клипове качени в youtube навремето - с рекламна цел, на именно такива курсове. Дойде ми пошло, тъй като независимо, че има техника на ходене, нестинарството не е само тази техника или поне аз така го възприемам.
И както писах, мен техниката за ходене по въглените не ме интересува толкова, колкото съпътстващите я трансови състояния. Желаеш ли да напишеш нещо повече за тях, ако имаш информация?
LyLyth:
theshadow, и на мен ми бе любопитно. Този учебник е сред добрите, по мое мнение, а материалът за нестинарството е поместен в раздел "социална психология".
Учебникът е "Психология и медицина" под редакцията на доц. д-р Надежда Маджирова. Иначе е дело авторски колектив. Медицинско издателство Райков, Пловдив, 2011г.
Ще постна материала дословно и без изменения.
LyLyth:
Нестинарство
Нестинарските игри у нас са странен народен обичай, свързани с името на Константин и Елена и е запазен в някои села на Странжа планина (виж описанието на Е. Шаранков в “Биологични основи на психологията”, стр. 60). То е било разпространено в около 30 села, предимно български, а след това и в някои погърчени села. Обичаят е бил раз¬пространен доста до 1912 г., след което се запазил в 1-2 села.
Има предположения, че нестинарството е пре¬несено от Азия, минало през Русия, откъдето са го донесли българите. Проф. Арнаудов споменава за съществуването на огнепоклонници в Кавказ, които са имали “храм на огъня” и са горели труповете на мъртвите, нещо за което споменава и П.Р. Славейков. Според проф. Арнаудов главната изпълнителка - нестинарка може да бъде сравнена с някогашните глав¬ни жреци при езическите храмове, които са ръково¬дили известни празненства, обряди и са пророкували на населението волята на боговете. Те са кладяли огньове в траповете и всички са прескачали през пламъците. Било познато на българите още в XII и XIII век.
Нестинарските игри са играене на мнозина селя¬ни и селянки върху жарава. По време на играта те изпадат в особено състояние - транс. Тези странни групови игри са се срещали в много страни - Западна и Източна Европа, Азия. Днес те са се запа¬зили в Европа, изключително в България, в Азия на малко места, съществуват в някои острови на Ин¬дийския и Великия океан.
Първите сведения за нестинарството у нас са да¬дени от П. Р. Славейков, в „Нрави и обичаи”, публикувани в сп. „Гайда”, през 1866 г. Той пишел, че тези игри ставали в българските села Блаца, Ма- джура, Перигопуло, Режово и Мързево и бълга- ро-погьрчените села Бродилово, Агио-Стефани и Кости, всички около Созопол и Черно море. На Св. Константин и Елена селяните наклаждали огън от 40-50 кола дърва. След това сядали около трапези и гайдите започвали да свирят. Когато дърветата се превърнали в хубава жар, селяните ставали и за¬почвали да палят свещи и започвали да се молят като държали домашната си икона на Св. Константин и Елена. Те играели в огъня боси или с калцуни или чорапи, без обувки. След като кръстосвал на няколко пъти огъня, нестинарят бързо прибягвал до близката горичка. Славейков описва невестата на хората у ко¬ито е отседнал. Както е държала детенцето си, „прибледняла, изстинала и студена пот я беше побило. После това тя зе да почервенява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викала ту-ту-ту-ту ето го ту-ту-ту, рипна, завтече ся и скочи в огъня да играе с другите и оттам отиде в село. “След като привършили огнеиграенето, младите се хващали на хора и продължавали да играят около огъня. Младите, „тазгодишни булки” играели боси и от време на време стъпвали върху топлата пепел край гьня. Играта продължавала до залез слънце. Десет години по-късно той публикува нова статия по този въпрос в цариградското списание „Ден” за нестинарството в селата Бродилово и Кости. Жителите от тези села се гърчеели но се обличали като българи. Те употребявали много български думи, но и думи, чийто корен не се срещал сред българския език. Те се жнели помежду си и не вземали жени от околните българи, още по-малко гърци. По онова време те са изгаряли мъртвите от страх да не вампирясат, а по- късно са ги пробождали с нож преди да ги спуснат в гроба. Славейков допускал, че нестинарството идва от древните траки.
Описанието на Ст. С. Русев през 1891 г. за гръцко-българското село Яня. Това ставало по Еньовден. Догдето обхване единия, прихващало другия, по¬сле третия и т.н. Огнеходството продължавало 10— 15 минути. Когато жеравата пригоряла всички си отивали по къщите и на следващия ден ядяли, пие¬ли и лежали. Според поверието им, колкото повече нестинари имало на огъня, толкова по-голям берекет пяло да има през годината. Истинските нестинари много малко употребявали алкохол, колкото за ком¬ка когато засвирили гайдите нестинарското хоро. Който нестинар сбърквал хорото, разтрепервал се като лист, очите му се размътвали, погледът му станал разсеян. Нестинарите под свирнята на гайда¬та и удара на тъпаните играели. Около огъня залива¬ли обилно вода. Скачането продължавало дотогава, докато нестинарят придобиел обикновеното си изражение и почнело да му припарва на краката. Тогава той тайно излизал от огъня и нагазвал в огъ¬ня втори, трети и т.н. докато се изредели всички.
Сведения за нестинарството у нас има и през 1898 г. от Ст. Шивочев в сп. „Светлина”, год. VIII, кн. 12, и год. IX, кн. 2).
Известният публицист Хр. Силянов, в своите спомени от 1903 г. пише, че жителите на селата в източна Тракия се отличавали с ниско културно раз¬витие и първобитни нрави. Те живеели със своите езически поверия, облечени в християнско рухо. За него те са били своего рода религиозна секта, обредната страна на която напомняла много на демоническите религиозни оргии на древните тра¬кийци. Св. Константин или „светска представлява едно въплъщение на доброто и злото и направлява човешките съдбини”. Прихванатите моми, тях най- напред ги прихваща, зашеметени от свирнята, спирта и непрекъснато въртящата се икона, започват да си скубят косите и да си блъскат главите където сварят. Това продължава докато се прихванат повече хора Неприхванатите през това време викат ,,кю-кю-кю”когато се прихванат повече хора всичките под¬скачат до огъня и всички едновременно под ударите на тъпаните се хвърлят боси в огъня и многократно кръстосват горещото огнище. Докарани до бяс, т.е. напълно прихванати от Св. Константин, момите и невестите хукват в гората. Подир тях се спусат и мъжете и тогава в състояние на пълна оскотялост, пръснати из гората двойки се предават на най-разпален разврат. Ако някой види дъщеря си или жена си в такова положение, мълком бърза да се отстрани, за да не смути обхванатата от светока девойка.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия