Отворена дискусия > БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ
Нестинарството
theshadow:
Танцуването върху жар, наречено нестинарство, представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация. То е нещо уникално и почти непознато, въпреки че е съществувало в сърцето на Европа в продължение на векове. Този феномен е все още неразкрит - загадка, поставяща много въпроси без отговор. Нестинарството е един от най-древните езически обичаи на Балканите. То се е преборило с гоненията както от страна на християнството, така и от страна на комунизма, за да продължи да съществува през хилядолетията. В състояние, подобно на транс, местните жители на малкото странджанско село Българи все още танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляда години. Те казват: "Човек не може да се научи да танцува върху въглени, освен ако не е роден, за да бъде нестинар. Трябва да вярвате, че Господ ще ви опази, трябва да сте много добри и на никого да не желаете лошо. Тогава няма да чувствате топлината.". Също така те вярват, че духовната подготовка и студените крака заедно със звучната монотонна музика на гайдата и тъпана, са ключът към успеха. Изпълнението започва по залез слънце, когато главния нестинар, мъж, който носи бяла риза и червен пояс през кръста, разпръсква въглените в кръг на площада на село Българи. Уличното осветление изгасва и зрителите тихо се приближават. Над баирите отекват единствено монотонните удари на тъпана. Нестинарите танцуват около кръга с икони в ръце, като внезапно навлизат в жарта. Понякога краката им едва докосват земята, друг път натискат въглените с твърди кръгови движения, докато ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите им притворени. Нестинарите казват, че изпадат в състояние на духовен транс по време на танците и се вярва, че могат да предсказват бъдещето. Историчката Валерия Фол от Българската академия на науките, изследваща нестинарството от 1972 год., описва в книгата си "Огън и музика" пророчество, което чува от гръцки нестинар през 1993 год., предсказващо войните в бивша Югославия от миналото десетилетие. Историята на нестинарството, анатемосано от православната църква и забранено от българското комунистическо правителство, може да се проследи чак до траките –древно население на България, което почитало слънцето като бог и вярвало в безсмъртието. Етнолозите смятат, че нестинарството е тясно свързано с екстатичната религия на траките, тъй като произхожда от Дионисиевите ритуали. Те отъждествяват виковете и възгласите "их" и "ех", които нестинарите издават по време на танца върху жаравата, с възклицанието "иакхе" на участниците в Дионисиевите мистерии и извеждат названието "нестинари" от гръцкото "анастеназо" (възклицавам, дишам). Нестинарите в Българи обаче казват, че са наследили обичая от своите баби и дядовци като чисто християнско задължение – ако го спазват, са здрави и жънат богата реколта, ако не – настъпва период на болести и бедност за тяхната общност. автор: discoverstrandja.com
theshadow:
автор: mokiziva Най-старите сведения за танци върху жаравата идват от Тибет, където още преди 4000 години е имало нестинарство. Този ритуал е бил практикуван в манастирите , както и в рамките на шаманизма с цел да се прекрачат границите на човешкия дух. Танца върху жаравата е една възможност да осъзнаем, че имаме значително повече потенциал отколкото вярваме и че границите, които си поставяме са само илюзия. Липсата на страх пред огъня означава освобождаване от веригите на възприятието. Нестинарството е било разпространено още сред много други култури и племенни общества.
Ето тук са например няколко практикуващи нестинари от Шри Ланка:
egypt:
Това е стршно интересен ритуал с много дълбоки корени,имам информация,че нестинарство се е практикувало дори в Древен Египет
theshadow:
Quote (egypt)имам информация,че нестинарство се е практикувало дори в Древен Египет
Ще споделиш ли повече?
Sirens:
Нестинарската общност представлява своеобразна парацърковна структура и е принципно чужда на Православната църква. Като устойчива предхристиянска общност, тя е усвоила през християнския период външни елементи от християнския култ, интегрирала ги е в своята култово-обредна система и ги е подчинила на паганистичната си специфика. Усвоените външни прояви на християнския култ имат периферно значение за нестинарството и са придобили характер на ритуален декор.
Смята се, че нестинарството е християнизиран езически обред. За П. Р. Славейков обредът е християнизиран тракийски, а носителите му са българи, някои от които погърчени. Гръцкият автор Хурмузиадис счита, че нестинарството води началото си от древногръцката Дионисиева обредност. Проф. М. Арнаудов вижда връзка между нестинарството и „средноазиатския шаманизъм и неговите екстази, магии, пророчества и чудесни лекувания”.
Нестинарите се придържат към свой особен празничен календар, който задава структурата-модел на обредния им цикъл. Годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са три-дневният празник на св. Константин и Елена и тридневният празник съвпадащ с дните, през които Църквата чества паметта на св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18 - 20 януари). През лятото играят в жаравата на открито, а през зимата по време на тези празници се играе в свещеното огнище, намиращо се в конака им.
Нестинарската обредност се отличава от традиционно православната. Нестинарите не ходят на църква и не са набожни, не се изповядват и причастяват, не зачитат църковните празници и неделята. Най-тържествено честват най-светия за тях ден - Св. Константин и Елена.
За нестинарите нашият Спасител Господ Иисус Христос не е живо и реално присъствие. Персонификация на реалната божествена сила, която управлява техния живот, е наместникът на Бога - св. Константин, наричан Светока или Великия баща. Във вярата им Бог и св. Константин много често се препокриват.
Светокът е доминирал, а дори и досега доминира до известна степен целия живот на нестинарите и на селищата, в които обредността е подчинена на неписания нестинарски закон. В представите на огнеходците той е добър и осигурява благоденствие, щастие, добруване и мир, когато е почитан и когато не е обиждан. Редовно му се принасят жертви и стриктно се спазва обредността, свързана с култа към него. Във вярванията на странджанските нестинари св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за божествата. Те трябва да бъдат ухажвани и славени, да получават дарове и жертви, за да бъде спечелено тяхното благоразположение, защото Светокът въплъщава и доброто, и злото и направлява човешките съдби. Счита се, че името на император Константин е внесено вторично в нестинарската обредност, много по-късно от епохата, когато е живял равноапостолният император.
Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Огнеходството несъмнено е съществен момент, но с това далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирана общност. Носителите на нестинарската обредност са си изградили своя организация, наподобяваща църковната, със свои места и постройки, наречени конаци, а също икони, свещени култови предмети и имущество.
Конакът е храмова постройка, която е сакралният център на обредността на нестинарите. По-старите конаци, които са се намирали в домовете на главните нестинарки, са били и средище на общността. Според схващането на огнеходците конакът е дом на божеството, в който пребивава, и бива ритуално изнасян, за да обиколи храма, за да отиде до свещения участък с извор в гората, да посети домовете на вярващите и да играе в огъня, носен от нестинарите (става въпрос за изображението на св. Константин, когото идентифицират със своето божество). В конаците най-сакралната част е огнището. Пред него се играе зимно време. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. На 21 май там се вари курбанът, месото на жертвопринесения бик или агне.
Други атрибути, които присъстват в сакрално-култовото пространство на конака са нестинарските икони. Отношението на нестинарите към иконите е забелязано от изследователите отдавна и е определяно като отношение „като към идоли”. В нестинарските икони гръцкият автор Хурмузиадис съзира очебийно отклонение от каноните на православната иконография. Една от причините, той да пледира за изкореняването на нестинарството, е същественото несъответствие на езическото суеверно почитане на иконите с православните канони и специалното отношение към иконите от страна на нестинарите като към идоли.
Несъмнено за членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват като жреци, измолващи с колективното съдействие на останалите, блага за всички от Светока. Векилинът е друга ключова фигура в нестинарската общност. Той е пазител на неписания закон и заедно с главната нестинарка способстват да се съхрани този култ в цялост и без промяна.
Поразително сходство се открива между нестинарското огнеходство и съответните практики на огнеходство, наблюдавани в съвременния шаманизъм, индуизъм и африканските езически религии. Това е допълнителен аргумент в полза на становището за езически произход на нестинарството.
Нестинарите се намират в състояние на особена духовна прелест. Това се изразява и в твърде показателния факт, че в техните вярвания липсва представата за дявола и за тях той като че ли не съществува. Тяхното божество - Светокът, е обременено с елементи на персийския дуализъм и въплъщава в себе си едновременно добрия и злия бог.
В светската литература нестинарството се причислява към фолклора, както и други подобни фолклорни обреди, свързани с честването на някои светци от църковния календар. Това създава впечатление, че подобни обреди са ако не църковни, то поне не противоречат на църковното благочестие и могат безобидно да се впишат в обсега на тъй нареченото битово християнство.
В духовно отношение обаче не съществуват неутрални явления. Необходимо е православните християни да имат предвид, че участието и дори присъствието на нестинарските езически ритуали не е безобидно. То влече след себе си съответните душевредни последствия, води до зависимост и обремененост от бесовските сили и е опасен досег с демонизма, магията и окултизма. Неразличаването на духовете е голяма опасност, за която ни предупреждава още св. ап. и ев. Йоан Богослов: „Възлюблени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (1 Йоан. 4:1).
Стефан Стефанов
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия