От прочетеното до тук разбрах че и аз си имам Фамиляр. Котка е. Понякога не съм убедена аз ли имам котка, или тя има човек. Нашите никога не са ни оставяли без животинка в къщи, но не е имало животно, с което да имам такава връзка. Факт, котката те избира, не ти нея. Моето животинче беше предназначено за сестра ми, тъкмо си бяха взели къща тя трябваше да живее там, обаче понеже я бяха взели докато аз бях в друг град, заради ученето, ги помолих да я оставят в къщи докато се върна просто, за да я видя. А като я видях, а и тя мен повече никой не посмя да ни раздели. Тя буквално се лепна за мен. И до днес си е така вече 10 години. Има моменти, в които сънувам доста интензивно, крещя по време на сън или изпитвам физически напрежението от дейността в съня. Но обикновено плача на сън или крещя. Когато не мога да се измъкна сама от съня, котката винаги намира начин да го направи. Дали ще ми ближе челото или клепачите (знае че много мразя да ми ближе клепачите), дали ще мяука на ухото ми, докато осъзная че сънувам, нейна работа, но винаги успява да ме извади от състоянието, за което съм и много благодарна. Понякога сяда до главата ми и започва да гледа в една точка и да следи нещо, малко е зловещо когато го прави... ама се чувствам някак защитена пък така.