Отворена дискусия > ДРУГИ
Фамиляри
Цеци_Вихронрав:
Ами това е фамиляра... И когато животното е болно или иска нещо от теб то застава пред теб и търси зрителен контакт. Ако му отвърнеш и се отпуснеш като при медитация се получава... мисля, че е вид транс и котето ти предава усещанията си. Последния път когато Саша се свърза по този начин усетих невероятна жажда. Оказа се, че съм им сложила храна, изчистила съм тоалетна, но съм забравила да напълня и сложа купичка с вода след като съм я измила...
Когато пък аз имам нужда от нея я повиквам, правя контакт с очи и цветно (като при програмиране) си представям къде точно искам да легне. Тя ми отвръща с Ми и се намиста. Последните дни го правих това като ми трябваха леко топли компреси на лицето заради възпален нерв.
хеката:
listentothewild, сладуранка. Чакай да видим сега....
Котките са изявени собственици. Котките пазят територията си по-твърдо от кучето. Кучето обича общуването,а котката приема общуването само ако и изнася. Въпреки че на външен вид котката изглежда превързана към къщата,а не към стопанина,това не е така. Котката обожава стопанина си,просто показва любовта си по различен начин от кучето.
За това когато донесеш друго коте в къщи,котката няма да го нападне,но с цялото си поведение ще ти покаже колко е обидена.
След няколко дена външната обида изчезва,но вътрешно противоборството между двете котки няма да приключи никога.
Една на друга ще показва коя е по-добра и защо тя трябва да е господарка на къщата.
Става противоборство и това изхабява много енергийно котката и нейната способност да крепи къщата намалява.
Тази разправия ще се прехвърли и върху стопаните и те ще започнат да доказват един на друг кой е по- и кой е най-.
Така нито работата ще е работа,нито семейството семейство.
Сега да видим как съжителствата кучето и котето.
Кучето искрено вярва в света на около,защото смята че е също толкова прост колкото самото то и няма доверие на разума.
То е закоравял материалист-иска всичко да опознае чрез докосване,нос да подуши,лапа да пипне.
Света на котката не е такъв.
Нейния свят е пълен с философски смисъл,с духа на борбата и промените,затова тя често знае по-добре какво ще стане след време от колкото какво е в момента.
А ето и резултата от сблъсъка на тези два свята.
Кучето маха с опашка и дотърчава при котката: "- Здрасти Котко чакай да ти кажа какво стана навън....."
И започва да разказва за всичко което е подушил,чул от другите кучета или видял навън докато е бил на разходка.
Тези неща обаче са всичко друго,но не и интересни за котката. В този момент тя е отегчена до край. Целият и свят се събира в рамките на четири страни и всичко от което се интересува се намира там,а това куче занимава с разни врели некипели.
Котката става протяга се,обръща гръб на кучето и отива по своите си дела.
Пренебрежението което котката демонстрира на кучето,вбесява кучето.
-Ей! Ти! Котко. Я се върни. Как така ще ми обръщаш гръб докато аз ти разказвам за света!
И войната започва....
Та скъпа моя,нека кучето да се грижи за външните врагове,а котката за вътрешните.
Не им късайте нервите.
Цеци_Вихронрав:
хеката, вярно, че котките винаги си доказват една на друга коя е по и най. Но след дълго съжителство и те си изграждат йерархия някаква и се споразумяват помежду си. Моите са две, но и те си имат един вид разпределение на труда. Например когато имам гости... Ако котките ми харесат гостите Сашка влиза в ролята на шут и ги забавлява с цел да стоят по-дълго. Ако не им харесат се изнасят в другата стая и изчакват час-два, след това Мишка идва с цялата си проклетия и злоба, започва да хъска наред гостите и пази боже някой да посегне да я пипне... Такива нокти му забива, че едва го спасявам. И ако гостите не си тръгнат, а аз затворя котки в спалня... Е тогава познай колко съм виновна... Котки са ми сърдити и отказват вечерта да спят до мен.
listentothewild:
хеката, звучи като приказка. Хем смешна, хем вярна.
Иначе - не знам дали моите котки са различни, ама май не се карат коя да е господарка на дома. Като взехме второто коте (т.е. моят фамиляр), той беше бебе на около 30-тина дена. Голямата котка му се скара няколко пъти, но после реши, че ще се грижи за него (така и до днес). Вече отношенията не са "бебе-мама", а по-скоро "съпруг и съпруга" (ама тя пак се грижи за него като за бебе понякога). От техния "брак" се появи третото щъкащо нещо у дома, което всъщност е доста лудо и динамично (за разлика от татко си).
Та, появи се после кученцето. То си свикна с тях, де. Те са си неговите котки и ги пази! (Нищо, че са по-едри от нея). И така, тя наистина отива да им "разкаже" какво е видяла на вън, търси ги да си поиграе с тях, да се гушне в тях, ако и е студено. Писанки обаче и дават възможността да ги обича, ако никой не ги гледа (горделивки ).
Но най-много ми хареса последното. Хапещото диване се грижи за външните вредители, а мъркащия спящ красавец - за вътрешните.
И все пак ми стана интересно. Човек си има само един фамиляр, така ли? Т.е., ако е така, то другите животни усещат ли го ?Added (23.Сеп.2014, 2:55 PM)
---------------------------------------------
cecivalchanova, но пък Мишка чудесно се разбира с твоите "по-проклети" гостенки.
хеката:
listentothewild, само едно животно ти става фамиляр без значение колко любимци имаш.
Цеци,аз също гледам две котки и въпреки че Мърканчо е фамилр на майка ми,а Фифи е моя фамиляр войната в къщи е на лице.
Тиха,подмолна и на моменти направо садистична.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия