Quote Godsmack (

)
по скоро всеки го е страх да си признае желанията,заради очакваните от него самия последствия,и затова хората си слагат прегради,и после тайничко съжаляват--просто не вярват в себе си
С това като че ли съм най-съгласна
Имам приятели мъже. С някои се усеща и елемента на физическото привличане, който е и от двете страни. И двамата знаем, че се привличаме. Но се правим на ударени и сме си приятели. Имам и приятели, които никога не съм възприемала като сексуален обект. Нито те мен.
Понякога се замислям какво наистина е приятелят?
Дали това е човекът, пред когото можеш да си излееш душата за всичко и знаеш,ч е няма да те съди, а ще ти даде съвет или просто ще те изслуша? Или е човекът, на когото можеш да разчиташ в трудни житейски ситуации? Или пък и двете заедно са задължително условие, за да наречеш даден човек приятел.
Имам позната. Не бих казала, че ми е приятелка. Не я чувствам много близка. Тя мен като че ли по-близка ме чувства. Дори от един момент нататък аз изстудях към нея, опротивя ми. Яд ме беше, че всичките неприятности, които и се струпаха, сама си ги докара, от наивния си и глупав акъл. Даже предпочитах сама да си пия кафето, отколкото с нея. Беше ми писнало да слушам за драмите и.
Но един ден тя имаше нужда от помощ. Имаше нужда от съвет, от подкрепа, морална и материална. Идеше ми да и бия два шамара... но без да се замисля и дадох това, от което имаше нужда тогава. Дадох и две решения на проблема и и след като тя избра едното и помогнах да го реализира, дадох и пари на заем. Направих го с ясното съзнание какъв риск поемам аз да си навлека гнева на определени хора, затова, че и помагам. Няма да изпадам в подробности, но можех да си имам ядове с бившия и, големи ядове.
Но и помогнах без да се замисля, защото смятах, че така е правилно. Нито тогава, нито сега я чувствам като приятелка... т.е. като близка. И се чудя понякога аз каква съм и на нея и тя на мен?
Имам друга позната. Като ученички бяхме много близки. После се пръснахме из страната и се позабравихме. Напоследък тя се върти около мен, една нощ ме помоли за нещо... аз отказах. И не защото мъжа ми щеше да ми се цупи два-три дни... такива неща не са ми пречка. Не исках да и помогна. Усетих някаква заплаха като че ли. Или пък съм прекалено изтощена напоследък... но едва ли това е причината. А преди години сме си изливали душите една пред друга.