ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Приятелството
Delta:
Quote Godsmack ()по скоро всеки го е страх да си признае желанията,заради очакваните от него самия последствия,и затова хората си слагат прегради,и после тайничко съжаляват--просто не вярват в себе си
С това като че ли съм най-съгласна
Имам приятели мъже. С някои се усеща и елемента на физическото привличане, който е и от двете страни. И двамата знаем, че се привличаме. Но се правим на ударени и сме си приятели. Имам и приятели, които никога не съм възприемала като сексуален обект. Нито те мен.
Понякога се замислям какво наистина е приятелят?
Дали това е човекът, пред когото можеш да си излееш душата за всичко и знаеш,ч е няма да те съди, а ще ти даде съвет или просто ще те изслуша? Или е човекът, на когото можеш да разчиташ в трудни житейски ситуации? Или пък и двете заедно са задължително условие, за да наречеш даден човек приятел.
Имам позната. Не бих казала, че ми е приятелка. Не я чувствам много близка. Тя мен като че ли по-близка ме чувства. Дори от един момент нататък аз изстудях към нея, опротивя ми. Яд ме беше, че всичките неприятности, които и се струпаха, сама си ги докара, от наивния си и глупав акъл. Даже предпочитах сама да си пия кафето, отколкото с нея. Беше ми писнало да слушам за драмите и.
Но един ден тя имаше нужда от помощ. Имаше нужда от съвет, от подкрепа, морална и материална. Идеше ми да и бия два шамара... но без да се замисля и дадох това, от което имаше нужда тогава. Дадох и две решения на проблема и и след като тя избра едното и помогнах да го реализира, дадох и пари на заем. Направих го с ясното съзнание какъв риск поемам аз да си навлека гнева на определени хора, затова, че и помагам. Няма да изпадам в подробности, но можех да си имам ядове с бившия и, големи ядове.
Но и помогнах без да се замисля, защото смятах, че така е правилно. Нито тогава, нито сега я чувствам като приятелка... т.е. като близка. И се чудя понякога аз каква съм и на нея и тя на мен?
Имам друга позната. Като ученички бяхме много близки. После се пръснахме из страната и се позабравихме. Напоследък тя се върти около мен, една нощ ме помоли за нещо... аз отказах. И не защото мъжа ми щеше да ми се цупи два-три дни... такива неща не са ми пречка. Не исках да и помогна. Усетих някаква заплаха като че ли. Или пък съм прекалено изтощена напоследък... но едва ли това е причината. А преди години сме си изливали душите една пред друга.
Delta:
Колкото до постовете на Арчея... мисля, че разбрах какво имаше предвид като каза, че тук няма магия. Предполагам, че е имала предвид факта, че практикуващите сме много малко, а на някои от нас (примерно аз ) и нивото ни е на никъде. А голяма част от темите са наистина като социална мрежа за окултизъм. Не че има нещо лошо в това. Поне според мен. Както каза Цеци, винаги има нужда и от междучасие. Но може би преди нивото на работа е било по-високо, за разлика от сега.
Цеци_Вихронрав:
Quote Delta ()Но може би преди нивото на работа е било по-високо, за разлика от сега. Предполагам, че ако е така то тези които вече не посещават форума са стигнали на още по-високо ниво и просто вече няма какво да научат от тук. Сега е наш ред да си вдигнем нивото и го правим според силите, възможностите и най-вече свободното време което можем да отделим за практики.
А приятел за мен е човек с който можем да споделяме, да се скараме и да си кажем кой какво не харесва в другия и пак да сме заедно и да се защитаваме един-друг.
LyLyth:
Quote Delta ()практикуващите сме много малко, а на някои от нас (примерно аз smile ) и нивото ни е на никъде. А голяма част от темите са наистина като социална мрежа за окултизъм. Не че има нещо лошо в това. Поне според мен. Както каза Цеци, винаги има нужда и от междучасие. Но може би преди нивото на работа е било по-високо, за разлика от сега.
Ooo, я стига! Предполагам, че който и да е велик маг води нормален начин на живот, в който никак, ама никак не му липсват социални контакти! Ако някой не е достатъчно социален, не виждам проблем да си стиска очите!
Форумите по-надолу са пълни с практики. Никой от нас не е спрял да работи. Ниско ни било нивото! Айде сега, видях нивата на някои други участници - бивши, с много претенции. Ми.. да, ще си сдържа смеха, че ако започна, не мога да се спра после!
Без учители и без учебен план с комисии, държавни изпити и практика със защита - толкова от нас! Едни по-бързо напредват, други по-бавно... Кой и колко може, ако може. И ако не видя реални критерии, по които можем да оценяваме нива и да си раздаваме оценки, някак мисля да подмина подобни забележки. Освен това, нивото, щом ще има нива и йерархия, се създава, но не от участниците само! Подчертано не само от участниците! И с критикарстване не става, ами иска и работа, че и личен пример, а и учене с демонстрация - подчертано!
Тъй... никой да не се припознава, да не счита, че говоря за него конкретно и т.н. Ако имам нещо да казвам - право в очите ще е, до тогава нека се счита, че говоря "по принцип".
А за приятелите.. и така е, и иначе. Вчера пих кафе с един от най-близките ми приятели. Минаха 10 години, откакто замина, а ние все така си седим един до друг, пием си разни нещица, лафим си, всеки си дава сметка, че имаше повече от приятелски усещания между нас, но никой не прекрачи границата и затова днес сме си толкова близки. Издържа теста, отсяха се страстите, сега от среща до среща е само мигване на очите. Констатираме кой и колко се е променил, разказваме за живота си, споделяме проблеми, мечти, планове... И все така приятно да сме заедно, макар и за кратко. Та мисля, че страстта отминава, ако човек положи усилия за известно време... после остава само ...приятелството - дълбоко, искрено и здраво.
Delta:
Quote cecivalchanova ()А приятел за мен е човек с който можем да споделяме, да се скараме и да си кажем кой какво не харесва в другия и пак да сме заедно и да се защитаваме един-друг.
Съгласна. То е като да се изтипосаш рано сутрин в приятелката си да пиеш кафе, без да я предупредиш, че ще ходиш (това си го позволявам само с един човек), а тя в същото време да те отсвири брутално с думите "разкарай ми се от главата, днес ще спя до обяд"; ти обаче си тъп и упорит, махаш рязко завивката на юргана и почти крясваш "ставай, пие ми се кафе с теб".................................
този сценарий завършва по два начина: или натрапницата си тръгва или сънлата става и мърмори под носа си
Но всъщност няма проблем. Няма сърдити. Не е неловко, че едната е отишла в дома на другата, в спалнята и, а другата я гони. Никакъв проблем.
Дори когато мъжете ни се скараха жестоко (малко заради нас, малко заради собствените си разногласия) и не си говориха година и нещо, а бяха близки... дори тогава намерихме начин да си задържим приятелството. Дори се поскарахме един-два пъти, всяка защитавайки своя мъж; после решихме да не зачекваме темата и да ги оставим или да се избият или да се оправят.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия