cecivalchanova, да, просто трябваше да уеднаквим терминологията.
Приятелството е само с главно П, затова, според този ми възглед, всички онези въпроси, които поставих, ми идват странни.
С малко П не е приятелство. То е познанство за мен, необходимост, колегиалност, някаква друга обвързаност от взаимен интерес, но не и приятелство.
А приятелството се създава бавно. Поне за мен. Но допускам да греша, понеже съм твърде... критична и безкомпромисна..
Затова някак считам, че би могло да е само няколко пъти в живота. Затова и допускам, че може да издържи на всичко, понеже, де се вика, е калено в огън и вода..
И един пример, нещо, което може да даде някаква насока на казаното. Следната ситуация - за граници и за доверие.
Преди две години на рождения ми ден, неволно нараних моята приятелка. Ако тогава тя не ми бе казала, че това се е случило, никога нямаше да разбера нито какво съм направила, нито защо тя е толкова засегната. Ето какво стана.
Подготвяме се за вечерта. А съществува конфликт между нея и моя роднина. И през деня идва приятелката ми на работата, донесе ми цветя, нагушка ме, нацелува ме и аз разбрах, че тя ще е на работа вечерта.
По-късно се чухме по телефона и докато си говорим, аз съм й казала, че трябва да затварям и че ще се видим на другия ден. А приятелката ми се освободила от работа, купила ми подарък, натокала се, но като чула това, решила, че не я желая на партито, понеже роднината ми ще е там и не дошла.. Останала у дома и цяла нощ плакала, че аз съм избрала роднината си, което не е така! Ето ти гениален повод да се скараме и никога повече да не се погледнем.
Минават дни, идва тя, мятаме се на пясъка, а тя започва така:
"Искам да ти разкажа една история за едно момиче. Тя си имала приятелка, която много обичала, а приятелката й имала рожден ден. И това момиче купило подарък и отишло на прическа, а после като чула, че не трябва да ходи на РД..... " - да не продължавам. И ми разказва, а сълзите й капят! Ужасно се почувствах. Тя плаче, аз плача - хаха, сапунка пълна.
Нагушках я, а аз дори не съм разбрала какво съм направила. Откъде да зная, че тя се е освободила. Говорих й поне час, за да я уверя, че не съм я заменила, че каквото и да стане, няма да разруша връзката между нас, за да угодя на нечий инат или прищявка (става дума за родата).
Та така. Но с нея сме се карали, викали сме си, не сме си говорили, после сме се разбирали отново, когато гнева премине. Тя ми каза тайна, която бе пазила 7 години, а аз успях някак да простя, въпреки болката от това, че в най-важния момент тя бе премълчала. И разни такива - бол! Но ни свързват години и толкова кризи, толкова моменти на "добро и зло", че ...
Ето, вчера пак ми помага - стана и статистик
А през какво я прекарах, преди да се разведе.. Бедна ти е фантазията. Ако на някой друг така говоря, той ще ме заплюе и повече по никакъв повод няма да ме погледне. Тя веднъж се разплака и каза, че не иска да ме слуша, понеже я наранявам. Е, може и да не съм била права, но, дявол да го вземе, това бе моето мнение. И щом го е поискала, ще го слуша такова! И щом иска да съм откровена - такава ще съм. Та.. през цялото време, тогава бях и на лекции, говорили сме часове по телефона, но не ме е натоварвала. И с нея, и с родителите й... За детето й, за това, какво ще го чака. И сега пак. Че ако не може при мен да намери утеха, рамо и подкрепа или ако аз не я освестя, считайки, че имам основание - кой? Та сама избира, но аз й давам това, което намирам за правдиво, а дали имам основания, дали тя ще ме послуша, дали не - това вече е в нейната свобода.
В същото време някой друг да ме занимава така и да не искам - о, ще го отсвиря набързо. Дали ще е грубо или ще намекна тактично, но така, че да ме разбере - това е според човека, но не ще позволя просто така да ми навлизат в пространството, ако не желая.
Очертавам си границите, за да ми е спокойно. Дали изглежда егоистично - не зная, но .. при зададени граници се съобразявам, очаквам същото и от другите.
Та...
Всичко друго за мен НЕ е приятелство, но би могло да стане.
Но казвам - за мен - понеже съм... странно пиле, по-скоро ... дам.
Без драми, че ми се повдига от тях.