ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА

Приятелството

<< < (6/36) > >>

Цеци_Вихронрав:
Quote Archeia ()Понякога се случва и да съм отровна.Сигурно съм кофти приятел в общия смисъл на думата? Аз най-редовно съм отровна. Особено когато съм решила самосиндикално, че зная кое е най-доброто за мой приятел. Това прави ли ме лош приятел?

LyLyth:
Мисля, че разбирам, какво имаш предвид, но категориите, по отношение на йерархията, се разминават при мен.
 Формообразуващите компоненти на приятелството са различни от тези на познанството.
 Общуването предполага обмен, обща точка, общ елемент. Обменът е както на ниво информация, така и на ниво емоция, защото тук ще трябва да се върна към момента за безусловността, а той е парадокс, не е възможен, защото, дори и в едни изцяло изчистени от битовизми партнирания (каквото са само деловите), пак има оценъчен момент или е заложено очакване поне, надежда, желание. Та обмяната на позитиви и негативи неименуемо е обмяна И на очаквания и оценки, което вече е свързано и с последващи емоции.

 Избор е, да, но само в началния момент - избираш, съпоставяйки данните, опознавайки отсрещния, неговите принципи, личност, умения и т.н. - избираш дали да дадеш шанс или не. От там насетне събитията имат свой живот и посока на развитие, свързани са пак донякъде с избор, но той вече е по-скоро рекапитулация, точка, в която избираш да продължиш или не, по-скоро пасивно понасяне на следствията от другия, макар и обменът да е активен.. дано ме разбираш. (:
 Докато седя и отпивам от кафето, чудейки се как да ти опиша собствената си представа за приятелство, с какво да я сравня, сещам се за ...зоната и стаята... (: Идеята ми хареса, а в случая може да се напасне и към приятелството, поне при мен и би могло да отговори, защо считам според себе си и моят опит, че то се случва само няколко пъти в живота... - първите бариери се преминават лесно, а когато стигнем до зоната, в която граничат приятелство и познанство, тогава започва и ..същината. И вече не става дума толкова за избро, колкото за проверка - какво носиш отвътре... Подлагаш някого съзнателно или несъзнателно на всякакви тестове, онова, което ще те доведе до приятелството, е предварително зададено, а втози ред и.. донякъде е обреченост. Достигнал до там, няма натоварване, събитията са те подложили на всичко, издържал си всичко, минал си без натоварване, затова вече е приятелство и от тази точка нататък, свободата е огромна, поне за мен.
 Ако човек не се справи, остава в границите на познанството. Но има и много дорби познати, точно там ми изглежда възможно онова, което описваш.. - сурово партниране, без емоционално натоварване. И там съм напълно съгласна, че трябва да бъде прекратявано всичко, което натоварва, всеки енергоразход, който е неоправдан от гледна точка на крайния резултат и смисъл. И тук има тънък момент - прекратявайки в повратна точка, като как ще се развият събитията - това зависи от размера* на личността. Двама души могат да се отдръпнат, да направят ревизия на случилото се, да занулят нещата и да се завърнат към общуване в един нов и много по-добър вариант, който обаче, поне според мен, няма никакъв шанс някога да стане приятелство, защото вече е ..кастриран, или пък не? Но стигне ли се до ревизиране, това е всичко друго, но не и приятелство. Ще спестя коментара за онези ревизии, при които дебитът показва цялата си тъмна страна на кредита или обратно. (:

 Мотивът в оценките "добро и зло" е нещо много важно, точно той определя кой и доколко е отровен. Суровите и категорични действия не следва да се тълкуват като отровност или жестокост, а като непреклонно намерение. Как да дам пример... сещам се сега, че дъщеря ми веднъж изпотроши доволно количество чинии, хвърляйки ги в голямата мивка на майка ми, но водена от желанието/мотив да помогне, отсервирайки масата, слагайки нещата на правилното* място... може би пък това е ....стереотипа - или пък не? (:

Цеци_Вихронрав:
Quote Archeia ()често се случва да се увлича човек в емоцията си /независимо каква - но най-често - болезнен вид/ - това води до натоварване на връзката - излишно форсиране, привнасяне на емоционални състояния, които острешния бива буквално задължен да приеме и емпатично да преживее...в името на приятелството... Архея, тея думи не ми излизат от главата...
 Като се замисля аз самата колко пъти съм товарила приятелите си с болезнени мои емоции... Чувствам се виновна за това което съм им причинила мислейки егоистично само за собствената си болка...
 Ако човек обича приятелите си не би трябвало да им причинява това. Май в такива моменти е по-добре да се оттегли и да не трови душите на близките си.

theshadow:
cecivalchanova, има такава порода хора- очакват, че всички са длъжни да ги забавляват... Те не искат да се натоварват с чужди проблеми, не искат да се ангажират с чужди грижи... Такова поведение е резултат на грешно възпитание в детството, при който на детето е угаждано за всичко и никога не му е давана отговорност детето да помисли за нуждите на другите около него... Такова дете израстна- ненаучно казано- израства егоист, който мисли само за себе си и за собствените си нужди...

 Фройд използва подходящо описание на крайния резултат- нарцисизъм. Нарцисите се обграждат обикновено със себеподобни... И понеже животът не е само хубаво и не е само песен... Когато нарцис попадне в центъра на проблем- нарцисът остава съвсем сам- без приятели, с тъжната истина, че никога не е имал истински приятели.... Защото... Хората, споделящи убежденията на нарциса, че приятелите са за забавление- са се разбягали при най-малкия признак, че "ще се натоварят"...

 Приятелството- то е и при хубаво, и при лошо.

Цеци_Вихронрав:
Сянка, нормално е при проблем да разчиташ на приятелите си и те на теб. Има обаче един момент в който човек трябва да прецени до колко може да товари даден приятел. Някои са по-силни и могат да понесат много, но има и по-чувствителни и ако са ни скъпи би трябвало да ги щадим.
 Аз самата бих побесняла ако приятел ми спести проблемите си. Бих го приела като акт на недоверие към силата на характера ми. От друга страна аз самата гледам да скривам своите проблеми от приятелите си, за да не ги товаря излишно. Е... не винаги успявам, но се старая...

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия