Мисля, че разбирам, какво имаш предвид, но категориите, по отношение на йерархията, се разминават при мен.
Формообразуващите компоненти на приятелството са различни от тези на познанството.
Общуването предполага обмен, обща точка, общ елемент. Обменът е както на ниво информация, така и на ниво емоция, защото тук ще трябва да се върна към момента за безусловността, а той е парадокс, не е възможен, защото, дори и в едни изцяло изчистени от битовизми партнирания (каквото са само деловите), пак има оценъчен момент или е заложено очакване поне, надежда, желание. Та обмяната на позитиви и негативи неименуемо е обмяна И на очаквания и оценки, което вече е свързано и с последващи емоции.
Избор е, да, но само в началния момент - избираш, съпоставяйки данните, опознавайки отсрещния, неговите принципи, личност, умения и т.н. - избираш дали да дадеш шанс или не. От там насетне събитията имат свой живот и посока на развитие, свързани са пак донякъде с избор, но той вече е по-скоро рекапитулация, точка, в която избираш да продължиш или не, по-скоро пасивно понасяне на следствията от другия, макар и обменът да е активен.. дано ме разбираш. (:
Докато седя и отпивам от кафето, чудейки се как да ти опиша собствената си представа за приятелство, с какво да я сравня, сещам се за ...зоната и стаята... (: Идеята ми хареса, а в случая може да се напасне и към приятелството, поне при мен и би могло да отговори, защо считам според себе си и моят опит, че то се случва само няколко пъти в живота... - първите бариери се преминават лесно, а когато стигнем до зоната, в която граничат приятелство и познанство, тогава започва и ..същината. И вече не става дума толкова за избро, колкото за проверка - какво носиш отвътре... Подлагаш някого съзнателно или несъзнателно на всякакви тестове, онова, което ще те доведе до приятелството, е предварително зададено, а втози ред и.. донякъде е обреченост. Достигнал до там, няма натоварване, събитията са те подложили на всичко, издържал си всичко, минал си без натоварване, затова вече е приятелство и от тази точка нататък, свободата е огромна, поне за мен.
Ако човек не се справи, остава в границите на познанството. Но има и много дорби познати, точно там ми изглежда възможно онова, което описваш.. - сурово партниране, без емоционално натоварване. И там съм напълно съгласна, че трябва да бъде прекратявано всичко, което натоварва, всеки енергоразход, който е неоправдан от гледна точка на крайния резултат и смисъл. И тук има тънък момент - прекратявайки в повратна точка, като как ще се развият събитията - това зависи от размера* на личността.
Двама души могат да се отдръпнат, да направят ревизия на случилото се, да занулят нещата и да се завърнат към общуване в един нов и много по-добър вариант, който обаче, поне според мен, няма никакъв шанс някога да стане приятелство, защото вече е ..кастриран, или пък не? Но стигне ли се до ревизиране, това е всичко друго, но не и приятелство. Ще спестя коментара за онези ревизии, при които дебитът показва цялата си тъмна страна на кредита или обратно. (:
Мотивът в оценките "добро и зло" е нещо много важно, точно той определя кой и доколко е отровен. Суровите и категорични действия не следва да се тълкуват като отровност или жестокост, а като непреклонно намерение. Как да дам пример... сещам се сега, че дъщеря ми веднъж изпотроши доволно количество чинии, хвърляйки ги в голямата мивка на майка ми, но водена от желанието/мотив да помогне, отсервирайки масата, слагайки нещата на правилното* място... може би пък това е ....стереотипа - или пък не? (:
