Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ

обсебване на мислите и съзнанието

(1/3) > >>

beautiful_vd:
здравеите , от известно време започна да се случва нещо доста странно за мен , преди няколко години почина мой много близък приятел с който връзката ни беше доста повече от просто приятелство . Той почина времето си минаваше сештах се всеки ден за него гледайки снимката му в стаята си , но от една седмица на сам започнах да изпитвам страшна мъка болка и какво ли още не , затворих се в себе си по цял ден гледам снимки и плача , непрекъснато е в мислите ми дори и да правя нещо в съзнанието ми е само той и спомените ни заедно което непрекъснато насълзява очите ми независимо каде съм , опитвам се да се разсейвам но не се получава спомените и мислите са ми само и единствено за него , гледам снимката му и му говоря , казвам му че го обичам и таино се надявам да го видя единственото нещо с което се оспокоявам е че вярвам че един ден пак ще се срещнем и ще сме заедно и се надявам да не е след много дълго време , но като си помисля че може и да не го видя повече направо се сривам цялата , още повече ме съсипа и това че разбрах какви хубави неща е говорил на родителите си за мен , започвам да чувствам и известна степан вина в себе си за точа че си отиде , всеки ден ме боли главата , всеки ден страдам и болката не отминава , дали е тук при мен , дали иска да ми каже нещо не знам какво да правя , чудя се вече дали да не отида при някоя жена която разговаря с духове , имам чувството че само това би могло да ме оспокой .

Цеци_Вихронрав:
Мъртвите са си мъртви. В теб говори мъката и това, че още не си преодоляла болката от загубата. Наплачи се, излей мъката и приеми смъртта му. Ако отидеш при някоя врачка, тя ще ти каже това което искаш да чуеш и ще ти вземе парите, но всичко ще е театър и лъжа. Мъртвите не се свързват с нас и не ни говорят - говори нашата мъка и болка. Повярвай ми, зная го от опит.

beautiful_vd:
знам , но не мога да си обясня защо даже и след погребението му не ми беше чак толкова тежко колкото сега след 3 години , какво пробуди в мен всичко това ?

Цеци_Вихронрав:
Това, че снимката му е постоянно пред очите ти. Наплачи се, сбогувай се със спомена за него и прибери снимката му. Ще мине още време докато отшуми болката и свикнеш с нея. Няма да те лъжа, че ще е лесно. Аз самата вече година и много все още току плача за скъп приятел, но наред с болката се сещам и за хубавите ни моменти. Ако продължаваш да държиш снимката му пред очите си постоянно рискуваш да изпаднеш в много дълбока депресия. Твоят починал приятел би ли искал да стигнеш до там?

beautiful_vd:
разбирам те , но чувството за вина не мога просто така да го подмина постоянно си мисля че ако съм била по близо до него можех да го предпазя от това , защо точно той , може ли човек да промени съдбата на себе си или на някой друг . знаеш ли , когато съм се родила някаква врачка е казала на майка ми и баба ми че около 14 годишнината си ще ми се случи нещо  и най-вероятно ще умра , през всичките тези години те са страдали и са ходели при различни такива жени с надеждада на променят това и да мине през тях  което трябва да ми се случи а мен да ме подмине по леко , е аз навърших 14 години и наистина врачката се оказа вярна един ден бях на косъм от смърта , докторите казаха че няколко минути са ме деляли от това да умра , ако наще са се били забавили още малко краят щеше да е фатален а всичко което помня от закарването ми до бърза помощ беше че някой ми казваше не заспиваи , и точно кагато тръгвах да заспивам някой ме будеше , може би точно това заспиване е било смъртта . и все пак до ден днешен си мисля че въпреки това че са успяли малко или много да ме предпазят от смърта чрез разнии магии или не знам и аз какво са правили , не може да се промени , защото ако така му е отредено на човек то ще се случи независимо дали на 14 или няколко години по късно сега съм на 20 но продължавам да си мисля че животът който ми е отреден не е много дълъг защото така ми е било писано и никой не може да го промени

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница