В българската митология ритуалите за дъжд са обвързани с представата за змея, произтичаща от славянското езичество. Змеят е един от противниците на Перун. Вярвало се е, че всички небесни атмосферни процеси и явления се дължат на битки между змейове и хали. Представата варира. Змейовете са сочени като причина за облаците и градушките, светкавиците и гръмотевиците, сушата.
Герман
Герман е първият и най-главен от общо четирима Градушкари. Митът за Градушкарите е по-древен, но е удавен от християнството до степен да са неразличими първоначалните му очертания.
В българската традиция Герман се е утвърдил като победител над змея, запрещващ дъжда. Името "Герман" е с предполагаемо тракийска семантика- произлиза от думата "герма", означаваща "топъл извор".
В негова чест се правел следният ритуал за измолване на дъжд, обикновено в деня на Пеперудата, но винаги след нея: Правела се е около половин метър дълга глинена или дървена кукла- мъж, която е била оплаквана като истински мъртвец, умрял от суша за дъжд и в последствие погребван с погребална процесия на нива или край река. Магическият ритуал целял да донесе дъжд и затова ако се появял облак същия ден, хората излизали и се молели за дъжд. На този ден, в който се е изпълнявал ритуалът е било забранено да се извършва каквато и да било работа.
Пеперуда
Ритуалът Пеперуда е бил в чест на славянския гръмовержец Перун. Събира се група от 12-13 годишни момичета, от които основното лице трябва да е сираче и да е облечено по специален начин- в стара риза и босо, трябва да е окичено с различни треви, жаби или човешки кости. Групата от момичета обикаля къщите в селото и пее песен, която е всъщност молбата на пеперудата за дъжд, като пеперудата играе в ритъма на тази песен. На момичетата се дават дарове (храни), но никога яйца (забраната е за предпазване от градушка). Краят на ритуала представлява хвърляне на зеленината и украсата на пеперудата в река и сядане на обща трапеза от получените дарове.
