ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Ревност
Cernunnos:
А интелектът ни би трябвало да ни помогне да избягваме и игнорираме хора, пораждащи ревност у нас... защото да си мислим, че задето имаме интелект това ни дава инструмента да подтиснем и изкореним ревността е равносилно на това да си въобразим, че можем да подтиснем газове и всичко да е наред... Вредно е... Би било редно да се постараем формирането и на двете по начало да се случва по-рядко.
Libra777:
По-скоро да преодолеем чувството в нас самите... Подтискането е вредно.
Преди много, много години е било инстинкт у хората да убиват животни, за да се нахранят. Сега обаче повечето хора като видят животинче, му се радват и не мислят за убийство, което си е преодолян инстинкт.
Цеци_Вихронрав:
За какъв инстинкт говорим при ревността не разбрах?!?Човека като повечето животни е полигамен. Самката избира най здравият индивид, за да има здраво поколение. Може да се случи бой между силни мъжкари за самката, но ревност след това не, защото на следващото разгонване самката отново избира между всички.По-късно когато хомосапиенс започва да води по-уседнал живот и да трупа имоти църква и религия налагат моногамията с цел да се опази имуществото.
Solar:
Преди да изкажа и аз мнение, леко ще засегна и темата за перспективата. Така...перспективата, в изобразителното изкуство поне, е начинът, по който човек възприема пространство. Малко по-точно - предметите в пространството. Това зависи от местоположението на "възприемащия". Съответно тази перспектива много лесно може да бъде филтрирана, ако местоположението се промени. Нека това го интерпретираме метафорично, че върху него базирам аргументацията си.
Иначе моето мнение не е строго фиксирано в изцяло преимущество на една от позициите. По-скоро съм на мнение, че взаимодействието между двете е това, което изгражда крайния продукт. Пример...Чрез импулсите, които предават до мозъка, очите на човек са биологично създадени да пресъздават триизмерно пространство. Но ако променим средата/местоположението им, пространството, което аз ще визуализирам, ще е доста различно от онова, което човек, гледащ от различен ъгъл, ще пресъздаде. Съответно биологичната вроденост предопределя полагането на основите, но средата скулптира крайния резултат.
Astaroth:
--- Цитат на: Цеци_Вихронрав в 3 Декември 2020 18:36:10, Четвъртък ---За какъв инстинкт говорим при ревността не разбрах?!?Човека като повечето животни е полигамен. Самката избира най здравият индивид, за да има здраво поколение. Може да се случи бой между силни мъжкари за самката, но ревност след това не, защото на следващото разгонване самката отново избира между всички.По-късно когато хомосапиенс започва да води по-уседнал живот и да трупа имоти църква и религия налагат моногамията с цел да се опази имуществото.
--- Край на цитат ---
--- Цитат на: Astaroth в 3 Декември 2020 17:49:48, Четвъртък ---Страха е неприемането на несигурността, най-общо казано. Има за цел да ни предпазва. И както ако когато си застанал на ръба на пропаст страха е оправдан от наличието на реална заплаха, тук и сега в настоящето, то нещата с ревността стоят по друг начин и причината се крие в четвъртото измерение, наличието на мозъчна кора при хората и това, че както вече казах - при определени обстоятелства съзнанието не прави разлика между реалност и илюзия. Човека мисли в перспектива, а тая перспектива понякога е пълна с илюзии.
--- Край на цитат ---
Мозъчната кора е онова нещо, заради което знаем, че има утре, че съществува следващ момент. Дори да не разполагаме с бъдещето тук и сега, ние знаем, че то съществува. Съзнанието ни винаги моделира една евентуална "визия" за него. За видовете без мозъчна кора няма утре, няма следващ момент. Те винаги са тук и сега. В реалността. И там нещата се случват на принципа глад - хранене. Жажда - пиене на вода. Високо либидо - правене на секс и така нататък. Поведението на тези видове се определя от моментното сега и нищо повече. В хода на еволюцията при хората се развива мозъчната кора която прави така, че в съзнанието да има концепцията за утре - хората знаят, че когато дойде зимата няма да има храна на нивата. За това си приготвят зимнина още през лятото. Не чакат да дойде зимата и да си гризат пръстите от глад... Тоест без реално да са в бъдещето, "пътуват" до него и съответно си правят някакви изводи от които определят поведението си в настоящето.
Инстинкта при ревността е страх, Цеци. Страх от болката, резултат от раздяла или евентуална изневяра, страх от това, че вътрешният ни свят ще бъде разклатен. Трудно ми е да го обясня, защото сме във свободната зона, но... инстинкта страх се включва след като определен стимул от реалността е задействал пътуване напред във времето, в една евентуална реалност в която раздялата или изневярата вече се е случила. Но това пътуване напред във времето не е никак гладко и приятно, особено за човек с някаква обремененост - дали ще са комплекси, дали някакви други пукнатини в личността на човека - все тая.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия