ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Ревност
Цеци_Вихронрав:
От както спрях да ревнувам живея по-добре. И най-интересното е, че ако не само не ревнуваш, но и покажеш на партньора си, че и да кръшне не ти е проблем става весело. На партньора ти му минават всички мераци за кръшкане и започва да търси твоята компания. :)
Astaroth:
За мен ревността е просто естествена защитна реакция, задействана от заплаха. Било то реална или илюзорна такава - съзнанието при определени обстоятелства не прави разлика между илюзия и реалност. Заплахата е страха от загубата на обекта който ревнуваме... И ако се търсят някакви корени на това нещо, пътя на логиката води към инстинкта за оцеляване и репродукция.
Solar:
--- Цитат на: Astaroth в 3 Декември 2020 15:57:26, Четвъртък ---За мен ревността е просто естествена защитна реакция, задействана от заплаха. Било то реална или илюзорна такава - съзнанието при определени обстоятелства не прави разлика между илюзия и реалност. Заплахата е страха от загубата на обекта който ревнуваме... И ако се търсят някакви корени на това нещо, пътя на логиката води към инстинкта за оцеляване и репродукция.
--- Край на цитат ---
Това можем да го обърнем и на дебат "nature vs nurture" [yu] . Мислите ли, че изявеността на тези вродени инстинкти може да бъде моделирана според заобикалящата ни среда? Доколко можем да смятаме такива твърдения за стриктно биологични нужди, а не просто имплементирани разбирания въз основа на влиянието на обществото?
Astaroth:
--- Цитат на: Solar в 3 Декември 2020 17:16:29, Четвъртък ---Мислите ли, че изявеността на тези вродени инстинкти може да бъде моделирана според заобикалящата ни среда? Доколко можем да смятаме такива твърдения за стриктно биологични нужди, а не просто имплементирани разбирания въз основа на влиянието на обществото?
--- Край на цитат ---
Аз все пак ще защитя тази позиция...
--- Цитат на: Astaroth в 3 Декември 2020 15:57:26, Четвъртък ---За мен ревността е просто естествена защитна реакция, задействана от заплаха. Било то реална или илюзорна такава - съзнанието при определени обстоятелства не прави разлика между илюзия и реалност. Заплахата е страха от загубата на обекта който ревнуваме... И ако се търсят някакви корени на това нещо, пътя на логиката води към инстинкта за оцеляване и репродукция.
--- Край на цитат ---
Страха е неприемането на несигурността, най-общо казано. Има за цел да ни предпазва. И както ако когато си застанал на ръба на пропаст страха е оправдан от наличието на реална заплаха, тук и сега в настоящето, то нещата с ревността стоят по друг начин и причината се крие в четвъртото измерение, наличието на мозъчна кора при хората и това, че както вече казах - при определени обстоятелства съзнанието не прави разлика между реалност и илюзия. Човека мисли в перспектива, а тая перспектива понякога е пълна с илюзии.
Libra777:
Харесва ми, че започва да се получава дебат [yahoo]
--- Цитат на: Solar в 3 Декември 2020 17:16:29, Четвъртък ---Това можем да го обърнем и на дебат "nature vs nurture" [yu] . Мислите ли, че изявеността на тези вродени инстинкти може да бъде моделирана според заобикалящата ни среда? Доколко можем да смятаме такива твърдения за стриктно биологични нужди, а не просто имплементирани разбирания въз основа на влиянието на обществото?
--- Край на цитат ---
Категорично и абсолютно заставам на страната на Nurture! Не намирам "Това ни е в природата" за извинение на каквото и да е поведение... Природата иска да живеем до 40-50 години и 7 от общо 10 наши деца мъртви още като бебета. Всичко, което сме постигнали НАД това, е противоестествено на природата и постигнато благодарение на човешката еволюция, а до нея не са ни довели инстинктите, а интелектът.
Сега репродукцията е в пъти по-лесно осъществима, отколкото в праисторията, та и дори преди 200 години. Точно този инстинкт няма как да е оправдание за ревността (поне според мен; други хора може да се радват, idk)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия