ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Ревност
Libra777:
Да внеса малко живот в тази прашасала тема (и както обикновено, да провокирам хората с различно мнение с премия изказ и твърде крайната си позиция) [wizard]
От доста време работя върху справянето с отровата, наречена ревност. По природа съм ужасно ревнина, но винаги съм се дразнела от тази си черта, осъзнавала съм токсичността й и след наистина усилена борба, смятам, че почти напълно се разграничих от нея. Усещането е неописуемо готино...
Хубаво ли е у човек да има поне зрънце ревност? Моето мнение - категорично не. Това нещо е като пиявица или нагъл кърлеж; колкото повече го храниш, толкова повече расте. Оставиш ли го в себе си, то няма да те остави или пък да си стои мъничко и невинничко. Отровно е, токсично е, задушаващо е... Често без да се усетиш, малката невинна ревност се разраства до обсесивна мания за притежание.
Ревнивият човек е зависим, несамодостатъчен. Ревнуващият има усещането за притежание над отсрещния (дори и да е на подсъзнателно ниво), а любовта свършва там, където започва притежанието, защото любовта е Свобода. Когато се появи ревността, вярността спира да бъде личен избор и се превръща в задължение... А вярност насила не се държи! Ревността е егоистичното желание да отнемеш чуждата свобода и да "си вържеш човека в кърпа", за да е само за теб. Ревността показва липса на доверие не само към отсрещния, но и към самия теб... И е неоспорим факт, че най-често бихме били бдителни към другите за нещата, които самите ние бихме извършили.
To sum up with, не виждам нищо хубаво в ревността, без значение дали между двама влюбени, от дете към родителите или обратното, между приятели или други.
angelix:
Аз и да го ревнувам и да не го ревнувам,той пак може да отиде и да направи нещо с някоя. Давам му пълната свобода и той вече да си прави каквото иска,а аз само стоя и наблюдавам как използва свободата си
angelix:
Но като малка бях много ревнива. Ревнувах майка ми и баща ми,защото те са разведени и мислих,че ако майка ми си намери друг партньор или ако баща ми си намери,то тогава няма да ми обръщат никакво внимание (те не че много ми обръщаха..) и ще се превърна в пречка за тяхното щастие. В крайна сметка то наистина така стана 😅😅😅
Solar:
Същостта на ревността е първичната емоция и докато несамодостатъчността за мен не е синонимна концепция, със сигурност може да бъде продукт на причинно-следствената връзка. Това означава, че ревността е вградена в човека, но разликата се открива в това доколко всеки индивидуално й позволява да завладее ежедневието му. Нормално е в някакъв период човек да я усети, но е важно да я осъзнае, определи действащия фактор и в крайна сметка да я преодолее. Не бива да се оставя такива емоции да завземат същността му, замъгляват съзнанието му и опорочават действията му. Хората идват и си отиват, моментните грижи са само това - моментни. Това, което те кара да кипиш отвътре днес, утре най-вероятно няма да минава през ума ти. Важно е да си запазим психиката, а ревността в прекомерни количества може сериозно да я деформира, ако й се оставим да диктува житието ни. Докато на някои им предоставя чувство на признателност, загриженост, та дори и обич, аз съм на абсолютно същото мнение - токсична е, разрушава всякакво понятие за доверие и свободна воля, заличавайки границите им и уеднаквявайки ги с маниакално чувство за притежание, а пък естеството на тези концепции е взаимноизключващо се.
Veleroth:
Време е и аз да посея моето семенце в тази тема като изразя моето мнение по тази болезнена тема за много и благодарна за още толкова. Ревността се поражда от няколко фактора като махнем самия факт, че е първичен инстинкт.На скоро се борих с такъв проблем, но не бих го нарекъл точно ревност, а по-скоро липса на доверие, защото този човек ми изгуби много брутално доверието, говоря за моя партньор, но това, сега не е от значение.
Хората бъркат едното с другото, ревността се поражда, когато го няма доверието и също така, когато човек няма нужната самоувереност.
Когато човека няма нужната самоувереност, той се чувства застрашен от самия факт, че може да бъде заменен от някого "по-добър" от него, тогава, той почва да притиска половинката си към себе си с опасност да не я загуби и от тук се пораждат повечето така наречени "токсични връзки".
Когато го няма доверието, човек почва да ревнува всичко живо и не живо, даже самата му половинка, защото, примерно, не му е обърнала нужното внимание. Това се вижда най-често, когато се появи някаква причина за съмнение в определения човек.
Според мен, ревността е лесно поправим инстинкт, когато човека е готов да работи в-у него и половинката му е готова да му помогне, но всичко това става с много усилия и търпение най-вече.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия