ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Ревност
LyLyth:
хеката,
Bulfrog:
Май верно се всичко се връща по един или друг начин.
Върнете се в миналото и навържете парченцата от пъзела ( събития ) и ще се уверите.
хеката:
Bulfrog, така е. Аз така и не го потърсих този хубосник повече,но чувството му за вина още го разяжда. От време на време срещам разни наши общи познати,които ми разказват за него.
Най-голямото наказание му е че сам на себе си не може да прости за стореното...а,Аз... Аз отдавна съм му простила.
Още когато пристъпи пред вратата с големия букет с цветя и сърцето ми не трепна,разбрах че съм му простила.
Беше превърнал домът ми в ботаническа градина. Всякакви представители на флората,но не и любимите ми цветя-лалетата.
"-Та така...Драги ми Смехурко.
Твой приятел вечен,весел Патиланчо !" Ран Босилек
Толкова много ме очила Хубосника,че за четири години съвместен живот НЕ разбрал че харесвам лалета.
За разлика от бащата на дъщеря ми,просто бях възкликнала че чашата на Нестле ми харесва,докато гледах ме една реклама и на сутринта пиех кафето си от такава чаша...
Bulfrog:
Но живота продължава,нали ? ( колкото и голямо клише да е тоя израз )
Пак ли дава възможност да обичаме и да бъдем обичани...
Искам да го прочета и от някой друг,имам нужда в момента
Цеци_Вихронрав:
Bulfrog, живота продължава. Времето лекува всяка рана. И всяка следваща Любов е най-голямата... И това е хубаво.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия