ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Ревност
theshadow:
И сигурно шефът ви се вижда в приключение?
хеката:
Дори и да си осъзнал че хората не можеш да ги притежаваш,че ако наистина "обичаш" трябва да позволиш на човека да си отиде ако той го желае. НО,ревността е чувство което изпитваш въпреки всичко,въпреки здравия разум...
Ревността е част от човешките взаимоотношения. Да,ако човек изпитва "Ревност" без да е осъзнал че не може да бъде господар на обекта на чувствата си- Ревността е грозна гледка. Отвратителна,болезнена не само за ревнуващия,но и за ревнувания. Когато обаче ревнуващия е осъзнал,че не може да е господар на обекта на неговите чувства,той също проявява ревност,но не я изразява.
Тя остава само за сметка на ревнуващия.
За това преди време казах че" Ревността е самоубийство".
В крайна сметка няма човек който да не ревнува. По скоро се питам какво е ревността?
Съвкупност от какви чувства е ревността? Какво представлява като цяло?
Чувство за собственост или чувство за обида!?
Какво е ревността?
Цеци_Вихронрав:
Горкият ми шеф... Преди малко беше тук да ми се оплаче... Затова пуснах темата. Той е млад, красив и свестен. На всичко отгоре е възпитан и галантен и не смее да обиди никоя. Обаче когато за 10 мин. ти звъннат половината персонал и са сърдити, че при едната отишъл, а при другата не... Накрая го отнесох аз... (не от шефа, а от колежките). Как да им обясня, че оправяхме документи и пускахме имейли до по-горни шефове?!? Те като са решили, че кафета пием и се забавляваме...
Стана направо като вица за блондинката:
"Прегледах му всичките дрехи и нито един косъм... Със плешива ми изневерява гада мръсен..."
Цеци_Вихронрав:
Хеката, според мен ревността е страх някой по-добър от нас да не ни измести. И това не само във връзката. Това е и в приятелствата ни, в службата...
От друга страна ако аз съм скъпа на някой, няма значение, че около него има други по-добри и по-по-от мен. Моето местенце в сърцето му ще си остане само мое. Аз имам много приятели и всеки си има специално място в сърцето ми, което друг не може да заеме. Двама от тях са ми най-скъпи... И не защото са по-добри от останалите (и двамата са криви и ме тормозят - с цялата си обич естествено). Но тяхното място никой, никога не може да заеме. Това не значи, че понякога не ги ревнувам -ревнувам ги. И те ме ревнуват, ама го преодоляваме.
Това е... Мисля, че ревността е страх, да не ни измести някой по-добър от нас.
myself:
Цеци, отношение към темата "ревност" не проявявам. Щото не виждам кого и от/за какво да ревнувам. Не съм собственик на никого и никой не ме притежава (това е ревността в същността й)...Давам свобода - както каза по-горе сянката...
Пък се сещам за един познат, началник на женски колектив. Дали ще му дадеш същия съвет, който по повод оплакванията на моя познат дадох, той взе, че го направи и после се оказа, че "тактиката" е успешна (спряха клевети, сплетни и задкулисни машинации на женорята)... Та - на шега му казах, да затвори/заключи в стаята им, докато си изяснят позициите... Той не обърнал внимание точно в това време, когато му подхвърлих идеята, ама запомнил...И, в един ден, когато третата поред сплетница дошла да му пълни главата с глупости срещу друга негова подчинена, той изчакал да излезе и отишъл в стаята при на служителките си; казал на всичките, да си изпонакажат, коя какво иска да казва на другите, да си изяснят помежду си позициите, а него никоя никога повече да не го занимава с глупости, да сплетничи/клюкарства пред него срещу колежка; дал/обявил им час време; затворил зад гърба си вратата, пък взел и врътнал и ключ...А, казал им също (преди ключа), че следващата, която дойде при него да говори срещу колежка, ще бъде дисциплинарно уволнена....
Повече от година, на моя познат не му се налага да търпи вкарване в подобни филми от подопечните му... Наскоро ми разказа за това (не бяхме се виждали междувременно)....
Та, може и на шефа ти това да помогне. Стига да го каже така, че да не остави съмнение за предстоящата санкция...Хора разни.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия