ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА

Ревност

<< < (4/21) > >>

LyLyth:

 Не подценявай силата на сексапила, на сексуалното привличане, защото точно това използват колежките ти, дори на флирта. Мъжете и жените сме устроени различно.
 Може пък да греша.
 Знам ли..

хеката:
Преди много,много години бях голяма бяла птица. Ама не Лебед,а Патка... та тогава много ме ревнуваха. Проблема не беше в мажете,а в мен. Все си избирах мъже които да ги превъзхождам с нещо, всъщност се страхувам от идеята"до като Смъртта ни раздели".
 И всичко това до деня в който срещнах Единствената ми любов. в този мъж няма нещо което да не харесвам,харесвам дори недостатъците му.
 Беше всичко за което съм мечтала,което съм желала,искала.... но беше 9 год.по-малък от мен.
 За голям мой късмет любовта ми беше споделена,но също така знаех че тази връзка няма бъдеще.
 И този ден дойде. 
 Нямаше ексцесии,циркове и панаири. Нямаше обиди и простотии.... 
 Но от тогава на мястото на сърцето ми има голяма ,черна дупка.
 Живота естествено продължава... Случиха ми се куп хубави неща,но не дай си Боже да го засеча в някой клуб или ресторант .... там вътре от дупката надава вой едно отвратително чудовище,което раздира плата ми и се храни с болката ми...
 Дали на него му е все тая какво става с мен?.... Не знам... само дето при пълнолуние вие под прозорците ми-образно казано.
 Ревността. 
 Никой не е застрахован. Никой.
 Няма значение колко си умен или глупав,млад или стар,какво си проумял или не си проумял... важното,според мен е да не се страхуваш от чувствата си.
 Ние сме хора ..... ще обичаме,ще ревнуваме,ще се радваме и плачи ме.... ние сме прекрасни творения изградени от чувства и емоции.

LyLyth:

 Сега се уча как да ги показвам и на всяка крачка нещо ме/ги ..попарва.
 Иначе .. мисля, че повечето в някакъв момент са ревнували.
 На мен ми е толкова отдавна минало, че чак започнах да забравям, но се питам, ако сега трябва да обичам някого отначало - без да съм спокойна във връзката ни, в брака, дали пък няма да ревнувам пак?
 

хеката:
Няма застраховка скъпа Лилит. 
 Мисля че просто трябва да приемем чувствата си без да се страхуваме или срамуваме от тях. Ние не можем да променим естеството на чувствата,самите чувства се променят с времето. 
 Можем само да променим ценностната си система

LyLyth:
хеката, 

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия