ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Ревност
Цеци_Вихронрав:
Всеки човек в определен момент от живота си е усещал парещото пробождане на ревността – когато се появява съперник/ца и заплашва да отнеме „неговото“. Тогава ни обзема страх, омраза към „натрапника“,самочувствието ни е смазано…Какво е всъщност ревността, „добро“ или „зло“ е тя, от къде идва, какво стои в основата и?
Ревността съществува още в най-ранна възраст. Дори едно съвсем малко дете започва да ревнува, когато в семейството се появи друго дете. Ако имате куче, сигурно сте забелязали как то ревнува,когато погалите друго куче. В ревността се крие най-дълбокото желание да се чувстваме важни, ценени, специални, единствени, обичани. И когато се появи някой
„съперник“, който би могъл да ни отнеме това усещане за важност, ние започваме да ревнуваме. Чувстваме се застрашени, страхуваме се, че ще загубим мястото си, което сме заемали до сега, страхуваме се, че ще престанем да бъдем значими и обичани и ще бъдем изтикани на заден план. Този страх предизвиква дори омраза, отмъстителност към този, който е „дошъл да отнеме нещо наше“.Защото всъщност най-дълбокия стремеж , заложен у човека, е: Желанието му да бъде ВАЖЕН
Та да си поговорим за ревността… Но не само за тази към половинката ни, а към приятелите ни, към децата ни… Защо ревнуваме? От страх да не ги загубим или от страх, че някой ще бъде в техните очи по-добър, по-умен и по- от нас?
theshadow:
Хората не са вещи - не може да бъдат притежавани... Затова... Както е казано-
"Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако не се върне – не е бил твой никога. ... Ако се върне при теб – твой е завинаги."
Цеци_Вихронрав:
theshadow, не говоря само за ревността към любимия, а за тази като цяло.
Можеш ли да кажеш, че никога никого не си ревнувал?
theshadow:
cecivalchanova, като цяло не ревнувам. Но ако все пак заревнувам, веднага пускам на свобода и каквото, такова...
Цеци_Вихронрав:
Аз пък съм ревнива... С времето се научих да го преодолявам и да гледам с насмешка на ревността си, но... По някога си позволявам малко здравословна ревност. А най-много си ревнувам котката... Тя си е моята котка, аз я храня и гледам, а тя... Дебне половинка да си легне и му ляга в ръцете и мърка... (това в кръга на шегата)
Друга ми беше мисълта...
Последните два месеца имахме доста събирания с колектива и ми направи впечатление едно съревнование и ревност м/у колежките. Ревността беше насочена към шефа. Всяка се стреми да му е фаворитка и в стремежа си да е любимката на шефа се настройва срещу другите... За тази ревност ми е думата...
Аз нещо нямам амбициите да съм му любимка на шефа. Достатъчно ми е, че той е коректен към мен и му отвръщам със същото. Но тази надпревара и ревност водят до... Абе разгарят се едни войни на тихият фронт... направо си е страшно...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия