Аз съм ползвала,обикновено вечер или привечер начин ,при който си представям че се спускам по дълъг тъмен тунел спиралообразно все по-надолу и надолу и накрая се отзовавам на съвсем различно място върху гърба на вълк или рис,който ме носи и ме пази.Това животно винаги ми е било спасителната сламка,ако изпитам страх/по принцип,изпиташ ли страх някъде,това показател,че трябва отново да се върнеш на същото място/.Преди да извърша цялата тази операция,обаче,мислено съм призовавала за помощ и закрила духовете на мои близки,които са починали вече.