Автор Тема: "Българска традиция и обредност"  (Прочетена 47996 пъти)

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #45 -: 1 Март 2014 07:58:35, Събота »
Честита Баба Марта!
 Ето какво намерих за мартениците:
 КАКВО СИМВОЛИЗИРА МАРТЕНИЦАТА
 Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие. Изработва се от усукани памучни или
 вълнени конци. Основните цветове са бяло и червено.
 Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирало мъжкото начало, силата, но
 по-късно под въздействието на християнството, цветът обозначава
 радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на
 Христос.
 Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Първоначално женските сватбени
 носии са били червени.
 Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност.
 Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност.
 Мартеницата, включва различни елементи и символи - черупки от охлюви /
 за здраве и сила/, мъниста /против уроки/, парички / за благополучие/.
 Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво.
 ОБИЧАИ НА 1 МАРТ
 Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си
 червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те
 пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги
 видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
 
 Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници,
 които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците
 трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците.
 Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с
 разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се
 развяват по седенките.
 Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел, лястовица или
 разцъфнало дръвче и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или
 зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет
 дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е
 богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в
 едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я
 хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.
 
 В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по
 тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и
 друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22
 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е
 успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Total likes: 2
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #46 -: 1 Март 2014 19:40:11, Събота »
Уважаеми практикуващи,Честита Баба Марта желая на всички ви щастие.
 Защото след като сте щастливи значи сте и всичко останало biggrin  

 Извинявам Ви се че точно за днескашният празник аз няма да мога да изляза със статия,но в процеса на издирване на информация попаднах на много странни неща.
 За това ще имам нужда от малко време,за да мога да проверя достоверността на повечето информация и за да мога да я представя в текст който да си заслужава отделеното от вас време.

 Благодаря зя разбирането
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Total likes: 2
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #47 -: 9 Март 2014 11:56:04, Неделя »
С Месни заговезни започва отпразнуването на най-големият християнски празник "Възкресение Христово".
 Това е ансамбъл от ритуали и жертвоприношения в прослава на саможертвата на Исус Христос.
 Заговезни се празнува в два дена през една седмица.
 Първия ден се нарича Местни заговезни и се отбелязва с отдаване на почет към мъртвите.
 На този ден християните правят първото жертвоприношение-престават да се хранят с месо за 40 дена.
 Вторият от дните на заговяването и кулминацията на този празник е Сирни заговезни.
 Сирни заговезни е известен още и с имената пали кош и прошка.
 На него християните престават да се хранят с храна от животински характер,алкохол и се лишават от плътска любов за 33 дена.
 Във българската народна традиция обаче Сирни заговезни е наситен с много по-голяма символика и пищност на ритуалите.
 Народната традиция повелява на този ден по-младите да отидат при по-старите за да поискат прошка за волните или неволни грешки които са направили през годината.
 Празничната трапеза съдържа храни без месо,баница със сирене,боб яхния,пълнени чушки с ориз и орехи или сушени гъби,сърми от кисело зеле и яйца.
 На край на вечерята най-възрастният член на семейството връзва на точилка,пръчка или на гредата на тавана вълнен конец в край на който се връзва бяла халва или варено яйце. Дядото или бабата завърта конеца,а останалите от семейството започват да се надпреварват да хванат въртящото се яйце или парче халва с уста без да го докосват с ръце.
 Ритуала се нарича "амкане" или "хамкане" в зависимост от различните райони на България.
 Кулминацията на празника е вечерта когато се пали голям огън на площада/мегдана на населеното място и кукерите играят за последна вечер. С това се слага край и гоненето на злите сили. След като огъня понамалее се прескача от хората за здраве и плодородие.
 В къщите се палят осветени свещи и тамян като се минава през всеки ъгъл на къщата за да се изгони злото окончателно.
 В тази вечер младите не женени мъже палят стрели и ги изстрелват в двора на момичето което харесват най-много.

 Интересното в случай е че този празник се отпразнува с големи карнавални шествия още в Гърция и Италия.

 Какъв е произхода на празника празнуван във България ще разгледам в отделна статия.
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4188
  • Total likes: 0
  • Karma: +1/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #48 -: 9 Март 2014 14:14:28, Неделя »
Някъде казват, че прошката на Сирница има по-широк смисъл. Освен с близките, хората се прощават и с блажната храна, с времето на годежи и сватби, общо взето с всичко се прощават, защото започва тежък физически и духовен пост.

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Total likes: 2
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #49 -: 9 Март 2014 15:47:37, Неделя »
Именно Делта smile хората се прощават със земните радости и се отдават на лишение с което изпитват душевната си сила осланяйки се на духовната си сила и вярата си във Бога.
 В същност,в християнската религия жертвоприношенията са с нематериален характер и са свързани с изтезание на собствената плът. В последствие именно този момент е край ъгълният камък който разцепва християнското учение и позволява различни интерпретации на християнската философия. 
 Но това е друга тема и не се отнася до българската традиция. biggrin
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Total likes: 2
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #50 -: 9 Март 2014 19:52:13, Неделя »
Една седмица по-късно Българската православна църква отбелязва празника на св.Теодор Тирон.

 Теодор Тирон е живял през ІVв. сл.хр.
 Той бил войник в армията на римската империя по времето когато на престола в Рим са властвали императорите Максим и Максимиан.
 По заповед на императорите всички християни е трябвало да принесат жертва на езически бог под страх от смъртно наказание.
 По това време гарнизона на Теодор Тирон бил командирован в малоазиатския гр.Амасий,там и го застигнала заповедта на императорите. Военно началника на гарнизона заповядал на войника Теодор Тирон да принесе жертва на езическите богове,но той отказал след което бил измъчван. Въпреки мъченията Теодор Тирон продалжил да отказал да принесе жертва на езическите богове в крайна сметка бил изгорен на клада.
 Според житията на св.Теодор Тирон,една християнка на име Евсевия събрала останките му и ги погребала в родния си
 град Евхаита. Това се случило през 14 февруари 306 г.сл.хр.
 50 години по-късно,по времето на император Юлиан Отстъпник който се опитал да върне езичеството във вече християнската Римска империя и унищожел останките от гроб за който християните твърдели че там е погребан техният спасител,той наредил по време на великденските пости на пазара да се продава осквернена храна на християните и по този начин да бъдат провалени християнският пост.
 Легендата твърди че св.Теодор Тирон се явил на константинополският архиепископ Евдоксий и му разкрил плана на императора.
 Така християните били предупредени и не яли от осквернената храна.
 Именно този ден празнува църквата.

 Според българската традиция на този ден св.Тодор сваля кожуха си качва се на белия си кон и отива да моли Бог за топли дни.
 На този ден младите жени които са женени през старата година стават рано и замесват питка/до този ден те не са имали право да го правят/на питката трябва има образ на кон и плетеница символизираща женската коса.
 След като хляба се изпече жените миели косите си и водата я лисвали пред коня който отивал да се състезава на кошията.
 Коня победител не се продава,а собственика се обявява за цар. До следващата година.
 Свекървите трябва да подритнат на този ден снахите си за да имат младите булки челяд.
 Ритуалното измиване на косата е свързано с женската красота-косите на жените да са здрави като конската опашка.
 Официално няма обяснение защо и на какво основание св.Теодор Тирон е покровител на конете и защо именно тогава се организират кошиите.
 Очевидно празника има пред християнски произход чиито корени търся.

 Въпросителните станаха твърде много,но се надявам да открия отговори.
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен coolest

"Българска традиция и обредност"
« Отговор #51 -: 9 Април 2014 17:51:10, Сряда »
За празниците през месец март
 Названието "март" идва от латинското "Мартиус", т.е. Марсов, посветен на Марс - богът на войната, син на Юпитер и Юнона. За римляните Марс бил божествен войн, който водел непрестанни битки със злото в света и с демоните в природата, които господствали през зимата. Смятали го за всеотдаен покровител на природата, съпричастен към нейното възраждане и обновление през март.
 С месец март се свързва началото на пролетта, започва съживяването на природата, затова на първи март българите си връзват мартеници, която е най-българският символ на магическите сили, скрити в Слънцето и в Земята.

 Баба Марта ( Лешник, Ново лето - 1 март)

 По стар български обичай на първи март всички си подаряват мартеници и си пожелават здраве и благополучие, щастие и късмет през годината. Празникът се свързва с пролетното затопляне и с възраждането на природата. Наричат го още Първа Марта, Стара Марта или Марта.
 Библейска история на празника
 На първи март православната църква отбелязва деня на св. Евдокия. Според църковната легенда монах на име Герман, се връщал от поклонение и спрял да пренощува в дома на беден християнин в град Илиопол. По време на неговите молитви го чула Евдокия, която била известна в града с бляскавата си красота, голямото си богатство и своя лекомислен и греховен живот. Проповедите били толкова искрени, че трогнали духа на грешницата. Тя поискала да се разкае и да приеме христовата вяра. Седем дни прекарала в усамотение, пост и молитва, след което раздала богатството си на бедните християни и станала монахиня. Заради вярата си била посечена с меч в 126 година по времето на римския император Адриан.
 Легенди за празника
 * Във фолклора Баба Марта била своенравна и доста капризна жена, която имала двама братя - Голям Сечко и Малък Сечко. Тримата гледали лозе, което една година родило много грозде и те направили три бъчви руйно вино, за всеки по една. Всяка вечер двамата братя си пийвали от чудния еликсир, докато изпили своята част от виното. Тогава тайно започнали да пият от бъчвата на сестра си. Когато дошъл месец март Баба Марта решила да почерпи за здраве. Отворило своята бъчва и с голямо удивление видяла, че е празна. Ядосала се и се разсърдила на своите братя, но много скоро гневът й преминал и се разсмяла от сърце. Затова старите хора казват, че месец март е "женски месец", и вярват, че времето се променя така, както и настроението на неговата именница, която ту се сърди, ту се смее.

 *Преди да почине бащата на хан Аспарух - хан Кубрат - събрал синовете си и им поръчал никога да не се разделят, за да бъдат по-силни. Не след дълго прабългарите били нападнати от хазарите, начело със злия хан Ашина. След жестоката битка била пленена дъщерята на хан Кубрат - Хуба. За да освободи красивата девойка от плен хан Ашина поискал от братята да го признаят за свой владетел. От всички братя единствено най-големият Баян се съгласил. Останалите се уговорили с Хуба и Баян да тръгнат в различни посоки, за да потърсят земя за племената си и когато намерят подходяща територия, да изпратят гълъб със златна нишка на крачето, за да могат да ги известят за откриването на нова земя. Не след дълго хан Аспарух намерил място за своето племе и изпратил гълъб на брат си и сестра си, за да могат да избягат от злия хан. След като получили известието Хуба и Баян избягали и стигнали до река Дунав. За да намерят път и да минат от другата страна на реката, те използвали бял конец, който завързали за крачето на гълъба, а другият край на конеца - за ръката на Хуба. Тогава се появили войниците на хана, които ранили Баян и неговата кръв обагрила конеца. В това време на другия бряг се появил хан Аспарух и като го видели хазарите избягали. Така братът и сестрата се спасили. Хан Аспарух взел окървавения конец и го вързал в двата края. След това завързал на ръката на всеки от войниците си част от него и казал, че това е знак за величието на българите и този ден трябва да е свят за тях. Така се родила първата мартеница.

 * Друга легенда разказва, че преди много години прабългарският хан Исперих тръгнал от дома си към далечните Тибетски планини, за да търси плодородна земя за народа си. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, облечени в бели дрехи, му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с всичко, което раждала тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото тъгувал за дома и близките си. Отишъл до брега на близката река и сълзи покапали по загорялото му лице, а погледът му се отправил молитвено към слънцето. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка, на която той разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите на прабългарите и разказала с човешки глас на сестра му Калина, че нейният брат е намерил нови земи за народа си, но тъгувал за нея. Зарадвала се Калина и решила да прати нещо на своя брат. Свила зелена китка, усукала червен конец, направила възелчета на конеца за поздрав и дала китката на лястовичката да я отнесе. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Исперих. Ханът радостно взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си м и я закачил на гърдите си. След това повелил всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи март, а традицията е жива и днес.

 *Според една легенда месец март някога бил мъж, който имал две жени - едната била стара и грозна, а другата - млада и хубава. Когато Март погледнел старата жена времето ставало студено и мъгливо, а когато погледнел младата- слънцето грейвало с цялата си сила.

 * Много отдавна, когато дните на Баба Марта били 28 на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. В последния ден на месеца греело слънце и тя изкарала козлетата на припек в планината. Но нали била заядлива, не пропускала да се подиграе на Марта, че вече си отива. Ядосала се Баба Марта, че нейното време свършвало, полетяла към брат си Февруари и го помолила да и даде назаем три дни от своите. Братът се съгласил и тогава Марта се развилняла : излязъл зъл вятър, който сковал цялата земя и вледенил бабичката с двете козлета. Оттогава месец март е станал с три дни повече , а народът не работел в трите дни от месеца полска работа, за да не разсърди старицата и тя да погуби реколтата му.
Магията е като виното и ако не сте свикнали с него, ще ви опияни.

Неактивен coolest

"Българска традиция и обредност"
« Отговор #52 -: 9 Април 2014 18:06:25, Сряда »
Обичаи
 На първи март се смятало, че студът влиза над 40 метра в земята. ОТ месец март хората очаквали всичко - и добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване. Пъстрата гама от поверия и представи, свързана с лесно сменящите се настроения на старицата, предвестница на пролетта, предопределя множество обреди и обичаи.
 


 *Рано сутринта всяка стопанка измитала къщата и двора си. Сметта се изхвърляла далеч от дома. Изнасяла всички дрехи и завивки и ги изтупвала, за да няма бълхи през лятото. Първомартенското чистене (тупане, миене, проветряване, замазване) символизирало изнасянето на зимата и на всичко лошо и старо от дома.

 *Всички червени тъкани и дрехи се изваждали от домовете и се премятали по оградата и клоните на дърветата в двора, където стояли до девети март. Вярвало се, че червеният цвят ще развесели Марта и времето ще бъде слънчево. Това се правело ,за да се посрещне Баба Марта на "чисто" и на "червено" ,за да бъде тя усмихната и добронамерена и да има много слънце.

 *Стопанките приготвяли специални хлебчета за празника - "тенурки" или "пенурки", които след изпичането се намазвали с подсладена вода и се раздавали на съседите.

 *Призори стопаните палели голям огън в двора и когато започнел да пуши, всички членове на семейството го прескачали по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили и да се предпазят от болести.

 *Извършвали се обредни действия за прогонване на бълхите, които придружавали чистенето на къщата. Този обред бил много характерен за Североизточна България и се изпълнявал от момченца, а по-рядко от млади жени. Две момченца вземали в ръце по едно камъче и заставали от двете страни на прага - отвътре и отвън. Едното почуквало с камъчето на вратата и казвало "вън бълхи", а другото казвало "вътре Баба Марта". Заклинанието се повтаряло три пъти и след това децата изхвърляли камъчетата във вода (река, поточе), за да прогонят бълхите от дома.

 * След ритуалите за прогонване на болести и бълхи хората са подарявали мартеници, приготвени специално за празника. В отделните части на България мартеничката имала различни наименования - мартичка, гадалушка, кичилка, байница. Мартениците правели от бял и червен вълнен конец, който усуквали и връзвали в двата края. Поставяли ги на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на левия лакът на мъжете. По традиция те се носели девет дни или през целия месец. След това се поставяли в мравуняк, за да се плодят домашните животни, на клоните на млади плодни дръвчета, за плодородие или се хвърляли във вода, за да си отиде злото.
Магията е като виното и ако не сте свикнали с него, ще ви опияни.

Неактивен coolest

"Българска традиция и обредност"
« Отговор #53 -: 9 Април 2014 18:17:32, Сряда »
Символите и цветовете за празника

 Още от древността хората се мъчили да умилостивят природата и затова си създавали талисмани (амулети). Такава е и мартеницата по нашите земи - според вярванията тя прогонвала злото и привлича доброто. Белият цвят символизира мужкото, а червеният - женското начало. В някои райони мартениците се правели с помощта на разноцветни конци, но най-често освен бял и червен присъствали синият и зеленият цвят. В народните представи зеленият цвят символизира възраждането на природата, а синият е свързан с небето и водата, и е знак на божествена вечност.
 Традицията повелява жена да усуква мартеницата, като посоката на превъртане на конеца задължително била наляво. Към пресуканите вълнени конци в миналото са прибавяли и други предмети - паричка, халка, скилидка чесън, мъниста, дряново клонче, черупка от охлювче, косъм от конска опашка и други, за да се предпазят от зли очи. Едва по-късно във времето се появяват най-различни декорации, пискюли, куклите Пицо и Пенда и други.

 Вярвания и поверия

 - Не се изнасяли бели дрехи и тъкани на открито ,за да не пада градушки и слани през годината.
 - През целия ден старите жени не излизали от къщите си,за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизали само  момите и младите булки , за да им се радва и да затопли времето.
 -Не трябвало да се слага черен съд на огъня ,за да не се развали реколтата от жито и царевица.
 - Ако на този ден месечината била с рога и обърната към морето- лятото ще е дъждовно.
 - Ако на първи март паднел гръм - годината ще бъде много плодородна.
 - При връзването на мартеницата на плодно дърво човек трябвало да си пожелае нещо , което непременно се сбъдвало след това.
 - Ако свалена мартеница била поставена под камък, след девет дни се гадаело по това дали там са се настанили мравки , което било знак за много овце през годината , или червеи - знак за много коне, или едри буболечки - плодовитост при едрия рогат добитък.
Магията е като виното и ако не сте свикнали с него, ще ви опияни.

Неактивен coolest

"Българска традиция и обредност"
« Отговор #54 -: 12 Април 2014 13:49:57, Събота »
Тодорова неделя ( Църна неделя, Тодорица)

 Тодоровата неделя е седмицата след Сирни Заговезни, свързана с много забрани. За предпазване от зли духове хората са изпълнявали различни ритуални действия. Обичаят да се тримири (спазване на строг пост) през първите три дни й е дал още едно име на седмицата - Тримирна неделя, а в народната обредност е било широко разпространено схващането ,че това е "хаталия" (лоша) седмица.

 Понеделник (Песи понеделник, Куковден, Кукеров ден, Куклен ден, Джумалов ден и др.). В понеделник рано сутринта жените задължително почиствали с пясък и дървена пепел домашната посуда. Почиствали и цялата къща, като изхвърляли събраната смет на улицата, за да прогонят бълхите. Най-възрастната жена в къщата при изгрев слънце удряла с точилка момите в къщата, за да се оженят през годината. На този ден се приготвяли обредни хлябове и ги раздавали, за да се предпазят от ухапване от змия през лятото. В някои части на страната се спазвала забраната за запалване на огън, за да няма суша през лятото.
 Кулминацията на обичаите били кукерските игри. Тази традия в някои селища се е запазила и до днес. Началото на кукерските игри се губи в далечното езическо минало и обичаят е свързан с мечтата на земеделския стопанин за здраве и голямо плодородие. Чрез този ритуал хората в миналото се стремели по магически начин да въздействат на природата, като вярвали, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури и колкото по-далече се чували звънците им, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите сили и болестите.
 Участващите са маскирани млади мъже и ергени, които в понеделник след Сирни Заговезни се събирали в центъра на селото с шумни подвиквания и закачки. Единия от тях избирали за цар или водач (берберин, баба) на групата – той трябвало да бъде женен, с първо мъжко дете или баща на близнаци. Маскираните изпълнители се наричали мечкари, къпачи, джамалджии, бабугери, камилари, джамали, кукове, маскари, дракуси, старци и др.
 Кукерските дружини се състояли от 15-20 мъже, като някои от тях имали специални роли – магаре, поп, булка с детенце, аджи боба, циганин, баба, берберин, харачари. Участниците се маскирали като зверове или като типични персонажи (бабата, царят, булката, бирникът и др.), облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, на кръста им били закачени звънци (чанове) и дървени саби, а в ръката си държали камшик и дървен прът с вързано накрая парче плат (пометаш – служел за измитане на пещта). Харачарите (бирници) носели синджир и въже, с които хващали хората по улиците и събирали от тях „неизплатени” данъци. Друг участник бил берберинът (бръснар), който доброволно или насилствено „бръснел” с дървената сабя мъжете от селището и събирал такса за труда си. На някои места вместо кожи кукерите обличали женски сукмани и фусти, завързвали на кръста женски забрадки или кърпи, намятали на гърба си шарени губери. За ролите на мадоженци (булка и зет) избирали млади ергени с маски и със сватбено облекло, като булката била набелена и начервена, с подчертани женски форми и често държала в ръце бебе от парцали. Кукерската баба или циганка бил мъж, облечен в дрипави женски дрехи, със силно начервено лице, забраден като старица. Бабата също носела дете, направено от парцали, дърво или кратунка. Участниците, които охранявали маскираната дружина, били в дрипави облекла и приличали на цигани, араби, турски заптиета, въоръжени с лъкове, синджири и тояги.
 Друг персонаж в кукерската дружина била камилата (джамал, рогач), в представяне на която вземали участие няколко момци, носещи на раменете си дървен скелет, висок около два метра и дълъг около пет, покрит с черга или чул, с оформена глава на камила или елен с големи разклонени рога. Отзад поставяли опашка, а отпред звънци (хлопки). Върху камилата сядал здрав и силен момък, за да може да играе и при среща с друга „камила” да я победи.
 В древни времена човекът е вярвал, че светът на живите и мъртвите е едно цяло, а в неговата идеология водеща е била идеята за плодовитост на земята, животните и хората. Убеден бил, че предците му имали необходимата свръхестествена сила да помагат и затова търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. За него маската била средство „да премине оттатък”, за да допринесе за собственото си благополучие. Смятал, че тя стои на границата между двата свята и затова при изпълнение на ритуала за прогонване на злото кукерите носели специални маски (гугли), състоящи се от две части – долната била кука и покривала главата, а горната над главата. Те били островърхи, пресечени (подобие на трапец) или като качулка. Гуглите се изработвали най-често от вълнен плат или заешка кожа, с отвори за очите и устата, с пришита дръжка от кратуна за нос, с рога от папур или от сухо царевично стъбло и брада от заешка опашка или пера от петел. Най-често те символизирали различни видове животни или изобразявали човешки фигури – жени, баби и старци.
 Някои от маските имали две лица. От едната страна носът бил чип и лицето добродушно, а от другата – носът бил гърбав, а лицето зловещо. Това символизирало доброто и злото, които съществуват неразделно в света. На върха на маската поставяли уши или задни крака на одрана коза. Отгоре правели и сложни композиции от пера на птици, кожи от домашни и диви животни, от животински глави и даже от цели птици. Често задната страна на тези високи маски била украсена богато с разноцветни хартиени и платнени ленти и шарени царевични листа. Целият лик бил осеян с разноцветни мъниста в най-ралични форми и съчетания, но подредени с вкус – на лъчи, на цветя, на звезди... Голямо значение за символиката на гуглите имали и цветовете на украсата. Преобладавал червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня, черният цвят олицетворявал земята, а белият бил символ на водата и светлината.
 Кукерските игри целели чрез специални магически танци и страшни маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, за да имали богата реколта през следващата стопанска година. Първият обреден момент в обичая бил обхождането на всички домове, където чрез редица обредни действия пожелавали здраве, плодородие и благополучие, при което получавали подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца, орехи и др.). Минавайки по улиците кукерите плашели, гонели и разсмивали хората, като разигравали комични сценки – връзвали мъже и им искали откуп, агресивно нападали млади жени, за да са плодовити и др.
 Кукерски маски
 При влизане в къщата булката целувала ръката на стопанина и слагала кърпа на рамото му , в която той трябвало да сложи подаръците. В същото време кукерите вземали всичко, което им давали и го поставяли на магарето. В това време бабата с детето обикаляла из къщата и градината и просела подаръци за „детето си”, като често била скривана и крадена от стопаните. Затова кукерите разбутвали всичко и удряли когото сварят, докато не я намерят. Главният кукер повдигал високо децата и удрял символично подред всички, за да са здрави през годината. Стопаните черпели цялата дружина с вино, а сред двора кукерите играели специално хоро с високи подскоци, за да ехтят по-силна звънците и да растат по-високи посевите. Често в центъра на населеното място кукерите разигравали съдебен процес. „Съдията” заставал до импровизирана бесилка, а пред него се явявали виновните- обикновено идвала циганката, която се оплаквала от мъжа си за многото деца; оплаквала се и булката, че мъжете я щипели и закачали; бабата плачела, че си нямала дядо и т.н.
 Обредното оране и засяване бил върхов и най-често заключителен момент на кукерските игри. След обхождане на къщите преди залеза на слънцето всички от селището се стичали към мегдана. В този момент главно действащо обредно лице ставал главният кукер, който с почести бил качван от кукерите на кола с два колесника и откарван на мегдана на селището. Там имало трапеза с топла пита, пържени яйца и бъклица вино. Помагали на кукерския водач да се нахрани добре и след това прекарвали през гърдите му въже ,за което било вързано рало.
 Царят впрягал кукерите и символично заоравал леха, като на три пъти дружината дърпала въжето и царят падал. Падането символизирало надеждата да натежат от зърно класовете на житата. След това се изпълнявало обредното засяване, при което водачът хвърлял семе по вече направената леха, а събарянето му се повтаряло три пъти. По време на обреда той благославял за голямо плодородие. След засяването водачът търкулвал шиника (съда със семето) и всички гледали как той ще падне на земята- ако отворът бил нагоре било знак за добра бъдеща реколта и това предизвиквало всеобщо оживление и радост.
 След приключване на обредите заораване и засяване кукерите „убивали” символично водача си, а след това той възкръсвал. Представа за умирането и съживяването на природата, характерна за култа към бога, изразена чрез убийството и възкресяването на главния кукер, имала за цел да осигури плодородие, плодовитост и здраве за хората. Накрая се извивало общо хоро, на което се хващали всички присъстващи.

 Вторник (лош, сух, глух, усовски вторник).
 Вторникът се смятал за най-лошия от всички вторници през годината и на него се извършвали магически действия, имащи за цел да предпазят домашните животни от опасни болести. Затова опушвали оборите с орехова шума и други благовонни треви и билки. Според народната вяра хората го почитали и за предпазване от суша, от глухота и от прострелване (уроки). Не започвали нова работа на този ден, за да не предизвикат буря.

 Сряда
 Срядата от седмицата наричали „луд” ден и за да се предпази от умопомрачение на този ден никой не работел. Смятали, че който работи може и да окуцее. Забраната за работа била и като предпазна мярка срещу градушка.

 Четвъртък
 Четвъртъкът също смятали за лош ден и в някои региони го наричали „въртоглав”. На този ден се спазвали редица забрани за предпазване на хората и домашните животни от световъртеж. Затова устройвали общи трапези, а жените си раздавали една на друга специално приготвен обреден хляб, от който по един залък (хапка) всеки заравял извън двора на къщата, като мярка против мишки, мравки и други вредители. На този ден не трябвало да се сади дръвче, защото имало поверие ,че ще изсъхне.

 Петък
 Най-лошият ден от „Църната неделя” бил петъкът. На този ден не се работело, защото според народното поверие – каквото се захванело все наопаки свършвало. Наричали го още „черен” петък, защото на такъв ден се случвали само лоши неща: според библейската история в петък е разпънат Исус Христос на кръста; на този ден от седмицата отсекли главата на Йоан Кръстител; Каин убил Авел.

 Събота
 Съботата бил на особена почит, защото е Тодоров ден, известен като Конски празник или Тодоров ден.
 Източник : Бит, Традиции и  кулинарно изкуство - Яна Христова
Магията е като виното и ако не сте свикнали с него, ще ви опияни.

Неактивен coolest

"Българска традиция и обредност"
« Отговор #55 -: 13 Април 2014 11:56:58, Неделя »
Цветница (Връбница, Куклинден, Вая, Цветна неделя, Палмованеделя)Датата на празника е подвижна, но винаги се пада в неделятаслед Лазаровден, седмица преди Великден.

 Библейска история на празника
 Цветница е един от дванадесетте големи православни празника. На него хората
 празнуват в чест на върбата, цветята и младите момичета. Според православната
 религия на този ден Христос, качен на магаре, пристигнал в Йерусалим за
 еврейския празник Пасха. Вярващите го посрещнали с пътека от маслинови клонки,
 а той влязъл в божия храм и изгонил търговците. Тогава при него започнали да
 идват слепи и недъгави хора, които той лекувал.

 Народната митология
 Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа
 ни повече като пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват
 своето раждане. В плана на народната представа за ред и порядък се срещал
 митологичния образ на змея, който също като Лазар, бил на границата на нашия и
 отвъдния свят. Често представата за него се свързвала с атмосферните явления –
 дъжд, градушка, слана, гръмотевици. Настъпващият сезон и самия празник хората
 смятали за подходящо време да бъде умилостивена разрушителната стихия на
 времето чрез магии и песни. На Връбница от змея можели да се предпазят и
 момите, които за тази цел задължително участвали в ритуала „кумичене”.

 Върбовата клонка – символ на празника
 По традиция върбови клонки се освещават в църквата. Още славяните вярвали, че
 върбата притежава магически свойства, че предпазва хората от злите духове и
 черни магии и защитава животните и посевите от бедствия и болести. Това поверие
 възникнало във връзка с това ,че върбата първа след другите растения оживява
 след зимния сън на природата (медицината също е доказала, че върбата наистина
 притежава лечебно действие, затова участва във състава на аспирина). Хората
 били убедени в нейната предпазна сила и затова осветената върбова клонка пазели
 през цялата година. Такива клончета поставяли в оградите на кошарите и оборите,
 а през лятото слагали клонче като колан околко кръста си, за да нямат болки в
 кръста при земеделската работа (жътва, коситба, копане и др.). Вярвайки в
 чудодейната сила на осветената върбова клонка те поставяли венец от клонки пред
 иконата  и на вратата за здраве. Аконякой от семейството се разболеел – запалвали върбово клонче и кадели болния, а
 ако е урочасано дете – измивали лицето му с вода, в която поставяли осветена
 клонка. Венец от върба носели на гроба на своите близки, където ги запалвали и
 прекадявали за предпазване на душите от зли сили. Често, когато през летните
 месеци се задавали градоносни облаци, хората изнасяли върбовите венчета на
 двора и изричайки магически заклинания, гледали през тях облака,за да се
 разнесе  той надалече. На някои местазабивали колнки в градината, за да не роват къртици. Според  легендата върбовите венци били дар отславянската богиня Лада, почитана като закрилница на семейството и любовта.

 Цветята
 На този ден цветя се носят в църквата, слагат се пред иконите и затова
 празникът носи името Цветница. Старите легенди разказват, че цветята били подарък
 от боговете и затова в тях се крие вълшебство и тайнственост, а красотата им
 символизира висша хармония и съвършенство. Като знак на пролетта те присъстват
 и в българските пролетни празници. Българските народни песни са възпели
 различни цветя – божур, ружа, трендафил, здравец, босилек, част от които
 народът е смятал за лековити, а други е наричал „момински” цветя. Вярвали са
 ,че игликата, божурът и невенът пазят от лоши очи, от уроки и самодиви. От
 значение бил и цветът на цветето – например белият и червеният бил признак за
 здраве и младост и затова ги поднасяли при раждане, кръщане и сватба, а
 здравецът присъствал при всички ритуали поради вечно зеления си цвят.

 Легенда за празника
 Според   легендата в едно тракийско селцеЧиталово правели голям сбор на празника Връбница. Един път от съседното село
 Курталан тръгнала за сбора заедно със своите родители една мома на име Ружа. По
 пътя момичето ожадняло и помолило баща си да се отбие от пътя, за да отиде да
 пие вода от близкото кладенче. Бащата й казал да не отива, че това място било
 лошо, но тя не го послушала. Когато се навела да пие вода, при нея дошъл змей и
 й предложил своето богатство, ако му стане съпруга. Ружа се уплашила, побягнала
 и настигнала семейството си, но не казала нищо за случилото се при кладенеца.
 Отишли на сбора, където момите весело пеели, но Ружа не се усмихвала, защото
 мислела за предложението на змея да бъде богата и да живее в дворец. По пътя на
 връщане тя пак отишла до кладенчето, пристанала на змея и отишла да живее в
 неговите палати. Минали години и Ружа почнала да тъгува за своите близки,
 затова помолила змея да я пусне да ги види. Той се съгласил и я оставил на
 същия кладенец. През годините, прекарани в змейовине палати на девойката била
 израснала змейова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Започнала да
 се извива, за да захапе опашката, но не успяла. Тогава започнала да се мята
 лудо, но все не успявала... В това време чула песните на момите, които се
 връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, че опашката стояла на
 мястото си и така ще я видят нейните дружки, и сърцето й се пръснало от ужас.
 Така я намерили девойките, погребали я и оттогава всяка година на този ден се
 събирали до кладенеца и играели несключено хоро, което извивали като змеица в
 чест на мома Ружа Змейница, а танцът нарекли боенец...

 Обичаи на празника-Кумичане. Момичетата, които предния ден са лазарували, спесен отивали на реката, а там, където нямало река, отивали до кладенеца или
 чешмата. Носели със себе си специален обреден хляб – кукла. Куклите се
 приготвяли рано сутринта или на Лазаровден. Понякога вместо кукла те оформяли
 обреден кравай. Куклата представлявала продълговата питка, подобна на човече с
 ясно очертана глава, отгоре с пластика с увито тестено въженце, а на главата с
 тестени топчета, оформящи очи и уста на куклата. Девойките намирали място,
 където водата е по-спокойна, и върху кора от върба поставяли късчета от своя
 обреден хляб и ги пускали едновременно във водата. На някои места вместо кукла
 във водата пускали венци от върбови клончета. Момата, чиято върбова кора или
 върбово венче отплавало най-далече, избирали за кумица (кръсница) на лазарките.
 От този момент тя ставала обект на специално уважение и почит от страна на
 останалите момичета. По време на ритуала гадаели и за предстояща женитба – момите,
 чиито клонки плували по-бързо, ще се задомят по-скоро.
 Преди да пуснат своите венчета във водата, момите пеели специални песни за
 предпазване от змей и от неговата опасна любов. След кумиченето те вече не се
 бояли от змея и весело пеели за любов, брак и щастие. Връзвали люлки, люлеели
 първо кумицата, а после и всички останали. На връщане от реката кумицата
 вървяла начело на моминската група, която я отвеждала в дома й, където всички
 сядали на обща трапеза, на която въпреки великденския пост се разрешавало
 консумирането на риба. След гостуването момите „говеели” т.е. не говорели на
 кумицата до третия ден на Великден, когато всяка лазарка отивала в нейната
 къща, носейки боядисани яйца и обреден хляб. Тогава кумицата ги освобождавала
 от говеенето. И тъй като и в кумиченето, и в говеенето основните елементи били
 същите, които характеризирали и обредите на българската сватба, то в тези обичаи
 ясно се виждала подготовката на девойките за невести.
 Всички моменти в този обичай се придружавали от обредни песни и от песни, в
 които преобладавали мотиви за качествата на моми и ергени, за любовта между тях
 и за предстоящата женитба. Обредните песни, които изпълнявали девойките,
 рисували метафорична картина, в която змеят господар на подземното царство,
 държал заключени водите  т.е. благата, иплодородието. Хвърлянето на върбови венци или куклите се осмисляло като
 очистителен акт и победа над зимата в митологичния образ на змея.
Магията е като виното и ако не сте свикнали с него, ще ви опияни.

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4188
  • Total likes: 0
  • Karma: +1/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #56 -: 20 Септември 2014 12:51:32, Събота »
Не съм сигурна до колко това има място в темата, но е интересно smile Сянка, по твое усмотрение, го остави или махни

 

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4188
  • Total likes: 0
  • Karma: +1/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #57 -: 20 Септември 2014 12:59:06, Събота »

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #58 -: 20 Декември 2014 09:16:01, Събота »
ИГНАЖДЕН Именници: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник.
 Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат,
 Игнатовден, Поляз, Полазовден е традиционен народен празник. Вярва се,
 че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта
 срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На
 трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се
 запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта,
 свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
 Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак”
 (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или
 “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът
 “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек
 ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и
 заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако
 този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато
 гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и
 съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред
 домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”.
 Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”.
 Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да
 осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После
 гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри.
 Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова
 пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните
 български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена
 в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди
 много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и
 се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните
 го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако
 годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия
 човек да споходи първи дома им.
 От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.
 Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Lanfaer

  • Newbie
  • Full Member
  • *
  • Публикации: 195
  • Total likes: 0
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #59 -: 21 Януари 2015 00:05:53, Сряда »
"Джумалите“ са самобитните кукерски игри. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските Дионисиеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. Траките са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между Трифон Зарезан и Сирни заговезни, 40 дни преди Великден. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година.Празникът е съпроводен от запалени огньове на крътопътищата. "Четата на Дионис" ги прескача и разнася огъня с факли. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с богинята-Майка чрез жертвоприношение (курбан). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от „посветени“ неженени мъже. Докато водачът (царят, жрецът) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди.Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят, да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята.Днес е запазено старото наименование с турски корен „джумал“ – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат „каук“ (тур. – висока шапка), а има и ниски – „капели“. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всички елементи се пришиват на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит.
  
 От укипедия :), смятам че е един от най-запазените "огнени" ритуали в народопсихологията, веднага след нестинараството. И дошло християнството и развалило хубавия купон :).