Автор Тема: "Българска традиция и обредност"  (Прочетена 25100 пъти)

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
"Българска традиция и обредност"
« -: 25 Януари 2014 00:07:42, Събота »
Мисля,че дойде времето да опиша практиката която предложих.

 След дълго годишни наблюдения ми направи впечатление че ние българите не познаваме традициите си и обредностите към тях.
 Заради което се впускаме в търсене да задоволим духовните си потребности в практики и философии далечни и непознати, които не успяват да задоволят нуждите ни поради тяхната географска и философска отдалеченост, обикновено те не отговарят на нашите нужди и разбирания или го правят частично. Така след дълго следване на разни пътища ние отново сме в изходна позиция на "Пусти и Празни".

 Мисля че ако имаме солидна основа върху която да стъпим, ще сме в състояние да надграждаме и да се самоусъвършенстваме много по-успешно и с много по-високо качество. Но,за целта е необходимо да опознаем наследството си оставено ни от нашите деди.
 С тази практика предлагам да направим едно пътешествие във времето и премахвайки слой след слой да открием корените на нашите традиции. Но, за целта първо трябва да се запознаем с тях.

 Ето защо ще започнем от най-горния слой,този който е най-познат и близък до нас.
 Целта на практиката е не само да опознаем тази част от културата ни,но и да опишем чувствата и емоциите които изпитваме след като вече сме на ясно какво всъщност представляват нашите обичаи и какъв е смисъла им.

 Поради естеството на материята която засягам, практиката ще е дългосрочна в продължение на една година.

 Тъй като живеем в различни фолклорни региони на България, ще помоля всеки от участниците да описва обредите към празниците характерни за региона.

 Така в последствие ще открием общите черти на обредите,а това ще ни помогне да открием общият корен на празника и обреда към него.

 Това ще е първата част от практиката,втората част ще започне от другата година.

 Между временно,ще публикувам поредица от постове в които ще представя славянската митология и българската космология.
 Както и близки на тях митологии и религии с което ще се даде възможност на участниците и наблюдателите на практиката, да си създадат по-широка представа за нас и нашето място в световната култура.

 Ще се постарая да бъда обективна и задълбочена в изследванията си и да Ви предавам максимално достоверна информация,тъй като съзнавам отговорността която носа за написаното от мен.
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #1 -: 26 Януари 2014 21:24:31, Неделя »
Включвам се.
 Ще се опитам да намеря подробна информация за символите в народните носии.

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #2 -: 27 Януари 2014 15:04:46, Понеделник »
Добре дошла Deltasmile .
 За мен ще е удоволствие да работим заедно.
 smile
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен niksi

  • Newbie
  • Full Member
  • *
  • Публикации: 112
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #3 -: 27 Януари 2014 18:58:53, Понеделник »
Аз също ще се включа, ако изскочи нещо и от митологията на прабългарите и траките ще се радвам много.

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #4 -: 27 Януари 2014 19:14:21, Понеделник »
niksi, smile радвам се че се включваш. За мен ще е удоволствие да работим заедно. smile
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #5 -: 28 Януари 2014 21:52:46, Вторник »
Традиции и символи в българските народни носии

 Традиционното българско облекло присъства във всекидневния живот - в ежедневния и в празничния бит, в системата на културата. Облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждането, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължителни са новите, или венчалните дрехи. В миналото,тя е била като вид
 документ за самоличност. По отличителните й белези се е разбирало от коя област идва даден човек, от кой род е, дали е семеен или не, материално му състояние, дори са изразявали временни настроения и преживявания.

 Традиционното народно облекло е най-пълноценният източник за разкриване на етническото eдинство и многообразие на традиционната българска култура. То е преди всичко дело на домашното производство - на женския усет и творчество. Мястото на мъжете в този процес е незначително: в отделни случаи те участват в обработването на кожи,
 или при съшиването им в части от облекло. Традиционните текстилни материали за изработка на тъкани за облекло са ленът, конопът, вълната, коприната и памукът, който навлиза масово в домашното тъкачество през втората половина на 19 в. Кожата заема сравнително ограничено място – за калпака, ногавиците, цървулите. Тя традиционно присъства главно в състава на мъжкия костюм, разпространен във високите планински области. Структуратана българските
 народни носии е сложна. Променя се в зависимост от конкретните условия на труд и начина на живот в патриархалното българско село.
 
 Три са основните компонента на българската шевица - ритъм, симетрия и контраст.Те са общовалидни по цялата етническа територия.Шевичните композиции в сравнение с тьканите са по-разнообразни,благодарение на техниката на
 орнаментиране.Отделните елементи на облеклото функционират като семейни и възрастови знаци, а тяхната комбинация в продължение на векове ни дава богата информация за определени обреди и обичаи, за социален и икономически статус. Правото да притежава на всяка отделна част от облеклото – риза, горна дреха,
 връхна дреха, се придобива при преминаване в по-горна степен на социалната йерархия. Ризата се придобива след кръщението на детето. До навлизането му във фертилна възраст и придобиването на горна дреха, която ще го отличава по пол, децата са облечени само с ризки и опасани от кръста надолу с престилки. При встъпване в брак, идва следващата придобивка – връхната дреха. Същото важи и за украсата на дрехите. При малките деца такава липсва или е бедна, но рязко се увеличава при готовите за брак младежи. Дрехи с най-пищна украса носят младите жени и мъже, вече встъпили в брак. Дрехите им показват тяхната значима роля във възпроизводството. Липсата на украса при старците е белег за отпадането им от, този процес. Дрехите са един вид степенуване на социалния статус: още не – вече
 да – още да – вече не.Костюмите най-общо се разделят на вътрешни – конопена или ленена риза и външни – вълнена горна дреха и/или най-външно кожено облекло. По
 отношение на кройката не се допуска никаква закръгленост; всички части на дрехата са във формата на правоъгълник, трапец, ромб/ квадрат.

 Основни типове и разновидности на женската носия: двупрестилчена,сукманена,саяна и еднопрестилчена женска.

 Основният състав на женската двупрестилчена носия се определя от риза,двепрестилки (закрепени на кръста - една отпред и една отзад) и колан. Ризата е предимно от вида на бърчанките, с преден и заден отвесен плат, които оформят набори и дипли по горната част - почти открита под горните дрехи. Фина, гъста и дребна везбена орнаментика оформя значителни полета по ръкавите, предницата и гърба на ризата. Двете на поясни завески са приготвяни от домашна декоративна тъкан: задната е релефно оформена с дипли и набори, а предната е едноплата или двуплата, с хоризонтален или отвесен шев. Първоначално тази старинна женска носия е повсеместно разпространена, но по-късно се запазва само в Дунавската равнина.

 Еднопрестилчената женска носия отличава отделни селища в Дунавската равнина и в Родопската област. Тя има опростен състав: дълга, туникообразна риза и запасана върху нея тясна едноплата или широка двуплата престилка с много пестелива ивичеста украса двуцветна или многоцветна или пък тъмно поле с бледо очертани квадрати. Понякога полето е рамкирано с низ от геометрични орнаменти, както и бордюр. До края на първата четвърт на 20 в. еднопрестилчената носия продължава да се използва главно от ислямизираното българско население в Западните и в Източните Родопи. Причина за това е нейната практичност и пригоденост по състав към поминъка на населението.

 Сукманената женска носияе най-масово разпространена: планинските областина централните български земи, както и крайморските райони по Черноморието и Югоизточна Тракия. Има туникообразна форма с дълбоко изрязана пазва. Най-често сукманът е без ръкави, а по-рядко - с късо ръкавче. На определени места сукманът е и с дълъг ръкав. Обикновено към ръкавните отвори са прикачени „опашки" - ивици от тъканта на сукмана. Украсата на тази дреха е съсредоточена по полите, по пазвите и по краищата на ръкавите. Състои се от пъстроцетно везмо, декоративна тъканна апликация и обтоки, които са различни по размер и  стил на орнаментите.

 Саянаносия–саята е постоянна горна дреха, отворена отпред, с различна дължина на полите - до коленете или до глезените и на ръкавите - къси или дълги. Тъканите за изработка на саите са различни по материал и колорит.Преобладават саите от едноцветна бяла, черна, синя или тъмнозелена (памучна или вълнена) тъкан. Украсата на саята е съсредоточена по пазвата и по края на ръкавите. Саяната носия е разпространена главно в южните и в югозападните области на българската етническа територия. В югозападните земи доминират червените нюанси на тъканта, както и плътността на везмото - отново в червено, предпазващо от уруки според народните поверия. Саяната носия се отличава със сравнително дълга жизнена устойчивост.

 Основни типове на мъжката носия: белодрешна и чернодрешна.

 До средата на 18 в. белодрешната мъжка носия е била масово разпространена,. След това тя е почти изцяло  изместена от чернодрешната. Белите дрехи се запазват предимно в западните и северозападни области. Носиите се различават по цвят и по обем на използвания материал. Тъй като чернодрешните носии са се изработвали масово по шаблон, започват да се появяват знаци, които да разкриват материалното благосъстояние. Знаците за престиж са широки облекла от скъпи материи, кожа от дивеч, богата украса с гайтани. Горната част на мъжкото облекло е ризата. Тя е бяла и при двата вида носии. Надолу вариантите са два: бели беневреци (дреха с крачоли, тип панталон) или широки черни потури. Колкото по-провиснало и широко е дъното на потура, толкова по-заможен е неговият притежател или има висок социален статус. За най-старинен образец се приема костюмът, оформен от цяла дълга риза със  свободно пуснати поли над белите мвълнени илипамучни гащи, препасани с пояс или колан. Това е мъжки  костюм с подчертано консервативен стил.Запазването му се дължи на неговата пригодност към условията за основния поминък - земеделие и животновъдство. Гащите са в две разновидности:беневреци - с тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото ногавици (в долната част), и димии – с широки и къси крачоли.Белодрешното мъжко облекло е с доказан славянски произход и характер, разпространено из цялата етническа територия на българите. Обособяването на втория вид мъжка носия - чернодрешната - е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, най-изявен през епохата на Възраждането. То е продукт на новите обществени,стопански и културни условия. От края на 18 в. Докъм средата на 19 в. мъжкото облекло вече не се приготвя от  бяла аба (вид вълнен плат). Шие се от черен шаяк (вълнен) с променена кройка на гащите и на горните дрехи. Гащите (потурите) са широки,с обилна украса от черен гайтан.
 Горните дрехи (елек, аба, антерия) са с прави очертания и къси до кръста. Поясът е плътно завит около кръста: вълнен, червен, забележителен с широчината си. Останалите части на облеклото - колан, типичен кожен калпак,цървули – са принадлежности и на белодрешния костюм.

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #6 -: 28 Януари 2014 22:28:31, Вторник »
Значение на видовете части на облеклото

 Ризата – първата сред дрехите. Ризата с шевица е първата и може би най-важна дреха от облеклото на българина. Тя непосредствено докосва кожата и е първият пласт, който предпазва човешкото тяло от външни вредни влияния, зли сили и т.н. Ризата е свещена. От кръщението до погребението тя присъства неизменно в облеклото на човека. Изработва се лично, от жената в семейството и е обреден дар – знак за родство. За нейната свещеност говорят и материалите, от които се изработва – лен и коноп. Смятало се е, че тези материи имат предпазваща сила, а невъзможността нишките в ръкава да бъдат преброени се приема за сигурна защита срещу уроки. В своята риза българката изобразява представите си за света, като използва богата везбова орнаментика. Конструкцията на тази дреха няма разклонявания, а наподобява кръст, следвайки кръстообразността на човека с разперени ръце. Преобладават три цвята: бяло,
 червено и черно. Бялото и червеното представят мъжкото и женското начало, а тяхното преплитане – българската мартеница, символизират живия живот. Те са в опозиция на черното – символ на загубата на тялото. Първата си риза детето получава при своето кръщение. Докато формата е еднаква за всички, то украсата е богата и разнообразна и е носител на определена информация. След кръщението, с нова риза се отбелязва всяко по-важно събитие от живота на човека – първото зъбче, прохождането, периода на полова зрялост, венчавка. Момичето само изработва украсата на своята риза и въобще на дрехите си. При извезването се спазва строго определен образец на селището или района и не се допускат отклонения. Този образец се съхранява на парче плат от най-знаещата жена в селото. Уменията и способностите на девойката във везане са основните и „оръжия” за конкуренция на брачния пазар.Бракът е върхово събитие в живота на българина. Затова и брачната риза е с много пищна орнаментика и с по-качествена тъкан. Тази риза
 внимателно се съхранява до старостта като облекло за рая. Вярвало се е, че в рая, по ризата ще се познаят мъжът и жената и ще се съберат.За жената ризата е нещото, което оформя нейната идентичност и единствената и лична собственост. В българската традиция жената е нямала право на наследство, самата тя и децата и принадлежат на семейството н мъжа. За мъжа ризите са дар, създаден от жените, които принадлежат на мъжкия род – майка, съпруга, снахи. Шевиците в мъжката са белег за разграничаване на статуса на мъжа в обществото. Богатата орнаментика е символ на преминаване в период на полова зрялост и готовността на момчето да стане мъж. Младите мъж и жена имат право да носят ризи с богата украса. Възрастните мъже и жени са лишен от червения цвят и присъствието на шевици. Отсъствието на тези елементи показва, че те вече не участват в процеса на възпроизводство на рода.

 Горните дрехи – полово разделено облекло.

 Докато ризата е с кройка, еднаква и за двата пола, горният плат дрехи са съвсем различни. Докато ризата е бяла, останалата част от облеклото на българите е контрастно по цвят. Жената приготвя основната част от дрехите, които ще облича през живота си, докато е неомъжена. Видът на горната дреха дава точна информация за положението на жената – неомъжена, но готова за брак, млада булка, невеста ( утвърдена, родила едно-две деца), старица. При замятането на полите чрез захващане на краищата назад в колана се отбелязва най-активния период на жената. Използва се
 при престилчени, сукманени и саяни носии.Полите се украсяват отдолу. Полово зрелите жени носят предимно червени сукмани с богата украса, а възрастните – предимно черни или тъмни с бедна орнаментика или липса, на такава. Правото да се обуе панталон настъпва с определена възраст – 7-8 години, като в някои райони това е съпроводено с обичай. Тази е възрастта, в  която момчето се включва в трудовата дейност на семейството, която пък е разделена за половете. От този момент детето излиза от кръга на майката, бабата и започва да придобива типични мъжки умения и знания, свързани с дейността, с която ще изхранва себе си и бъдещото си семейство. Докато не усвои всички умения и знания, никой не се смята готов за брак и няма право да ползва знаците в облеклото на възрастните. Порасналият младеж, който е готов за брак носи облекло, богато украсено с гайтани и нашивки. Добавят се израстъци в края на крачола, „като не петел”. Сравнението не е случайно. Петелът е символ на мъжката потентност и символизира полово зрелия мъж. Докато облеклото на децата се изработва от стари и употребявани дрехи, облеклото на порасналото момче е ново, богато украсено. Елекът е без ръкав и разтворен върху ризата, която пък е с красиво оформена пазва. Противоположно на дрехите на стареца, които са притворени и по врата.

 Престилката. Женската престилка е дрехата за преход. Те са неизменен елемент от облеклото на лазарките – младите девойки, готови да встъпят в брак, както и във венчалното облекло. Когато за първи път постави престилка, девойката показва, че е достигнала полов разцвет и може да приема предложения. Престилките на младите момичета са ярки, с много бройни звънтящи монети. Различаване на омъжените жени от девойките става и чрез вида и цвета на връзките на престилката. Девойките връзват на ключ връзките си в ляво, а омъжените жени – в дясно. При стариците престилките са по-широки, често от два плата, както при бременните. Тук съвпадението идва от вярването, че както родилката, така и старицата е на границата между два свята.Те са рамкирани по ръба със съединителен шев и прикачени връзки. Имат
 специфична украса: цветове, орнаменти или допълнително пришити монети, пайети, мъниста, ширити и т.н. Знаците по престилките в отделните селища са строго определени и са белег за разпознаване произхода на жената. По значение престилката не отстъпва по важност на ризата. Символите, заложени при везане на ризата са заложени още по-ярко и в престилката. Подчертано е присъствието на ромба, символизиращ световното дърво. Това е фигурата, която предизвиква сексуалността и плодовитостта. Вярвало се е, че престилката подпомага жената в преходни моменти от живота и – сватба, раждане, смърт. Особено по време на раждането. Популярни практики за облекчаване болките при раждане или стимулирането му, за прогонване на злите сили и предаване на допълнителна сила са докосването, удряне през кръста или прекъсване с престилка – тази на бабата-акушерка или на свекървата. Друга практика е смъкването на престилката от родилката по време на раждане, както и смъкване на престилките на всички присъстващи жени, включително и тези, които не са в пряк контакт с родилката и случайно са научили за започналия процес на раждане. И понеже новороденото  идва от друг свят, светът на прадедите, то се поема задължително в престилка. Така символично се осъществява въвеждането му в семейството, в рода, в общността. Тя е важен елемент и при обратния процес, когато настъпи времето да си заминем от този свят. Последното премитане на гроба се прави с престилка на най-близката на покойника жена в семейството: майка, съпруга, сестра. Присъстващите жени отново свалят престилките си.

 Връхни дрехи. Представлява кожух при жените. Материалите за изработка са предимно кожа или фин плат с подплата от агнешка кожа и украса от дивечова кожа. Кожата е символ на животинското, на чуждото – признаци, които изразяват преходното състояние на младоженката в новото семейство. Връхната дреха е обозначаваща. Ризата, като задължителен сватбен дар, се изработва от жената, бъдещата булка. А връхната дреха, също задължителен сватбен дар, се купува от страната на мъжа, от свекървата и е символ на изобилие и богатство. С нея се отбелязва приключването на брачните преговори. За първи път се облича на венчавката, на обратно, с косъма на вън. Носи се постоянно и задължително в определен период от време от младоженката, независимо от атмосферните условия. Носенето на връхната дреха се свързва със зачеването, с детето и е право и притежание на мъжкия род; затова и се подарява от него на сватбата и се носи от жената като символ на принадлежността и към новото семейство. Дрехата се съблича в строго определени за това дни, като се окачва на дърво. От този момент тя става празнична. При обръщане на дрехата с косъма на вън се търси връзка с отвъдното, с цел черпене на нови сили. Преобръщането на облеклото се наблюдава във всички преходно моменти и състояния – задължително е при родилката и по време на траур. Обикновено връхната дреха се носи постоянно от младата булка до Гергьовден.Отсъствието на връхна дреха също е ясен знак, но за неомъжената жена.

 Традиционна връхна дреха при мъжа е ямурлука. Изработен е от специална тъкан – вълна с козина от коза или от чисто вълнен, дебел плат. Правото на притежание и носене на тази дреха отново разграничава мъжете – женени от неженени. Тя се пази като най-скъпа вещ и се облича при особени случаи. Кожена мъжка дреха или ямурлук са притежание на  главата на семейството,шият се и се поръчват специално за него. От останалите членове на семейството се използват при определени случаи – по работа,    за път. Всеки дом има такава семейна дреха вземането и и даването и за ползване в сватбения обред е знак за принадлежност към рода и пожелание за благополучие. Дългите кожуси или дрехите, подплатени с кожа не се носят от неженени мъже. На коледуването се вземат на заем, но не се обличат, само се  намятат. Притежанието на такава дреха отличава от останалите женения мъж, който е достигнал достопочтена възраст. или е много имотен.

 Други част на костюма:

 Покритие на главата, украси за главата и кръста. Важна част от облеклото на българина е покритието на главата или липсата на такова. Строги са правилата за носене на косата и при двата пола. Косата е символ на здравето и половата сила на жената. Прическите и забраждането са знаци за социалния и статус. Грижата за женската коса започва от ранна възраст. Тя не се реже, за разлика от мъжката, която трябва да е добре подстригана. Готовите за брак девойки носят косите си открити, сплетени на многобройни плитки. Елемент от украсата на главата е и косичникът – изкуствени плитки, имитиращи коса, които придават допълнителен обем, символ на женската сила. Украсата покрива гърба, а задължителната дължина на косата е под кръста. Косичниците са изработени от разнообразни вълнени и текстилни ивици, предимно в червено с нанизани по тях мъниста, парички, пискюли. Целта на изобилието от малки предмети, накичени по косата е да се предпази откритата коса от лоши погледи. Китката – този вековен елемент от украсата на главата е свързан с демонстрацията на любовни отношения. Неомъжената жена носи китката си от лявата страна, а младежът, който я грабне, я поставя от дясно на шапката си. При омъжената жена китката стои от дясно. Друг важен елемент от украсата на главата е пауновото перо, което също е символ, че момата е готова за брак. Откритата коса и оглеждането и е право на неомъжената жена. За омъжената това е абсолютно забранено. Свалянето на забрадката е равносилно на разтрогване на брака. Освен със забрадка, главата може да се покрива и с шапка. Външният вид на шапките – цилиндрични и конусовидни, символизират Великата Богиня Майка. Подчертава се изразяване на сексуалната потенция. Веднага след сватбения ритуал, булото се сваля и жената се забражда ритуално. Косичникът вече отпада. След раждането на едно-две деца прическата се опростява. При достигане на определена възраст, за да покаже, че вече не участва активно в социалния живот и възпроизводството  на рода, жената се забражда, като плътно покрива косата и части от лицето си. Мъжете – теса винаги добре избръснати, с оформени мустаци и с калпак на главата. Всяко отклонение от тези норми е символ за ненормална житейска ситуация. При траур например, мъжете не се бръснат и ходят без шапки. Основно внимание се отделя и на бръсненето. То е знак за началото на полов живот и не се извършва преди брака. Старците, чиято мъжка сила е изчерпана, пускат дълга брада. Бръснещият се мъж принадлежи на групата на активните мъже, към която ергените и старците не принадлежат. Като знак за мъжественост при българина недокоснати са само мустаците. Абсурдно е мъжът да ходи гологлав. На главата се носи шапка или кожен калпак, като преобладава употребата на агнешка или овча кожа. Различния социален статус предполага и различно носене на калпака. Неженените оставят калпаците си с издаден, заострен връх, а при женените дъното е вмъкнато. По време на полска работа, когато температурите са високи, шапката се заменя с бяла кърпичка, увита и завързана около темето. Характерна е много за жътварите от Добруджанския край.

 Пояс,колан. Поясът е важен елемент от облеклото на българина, свързан с представите му за света. Най-популярната версия за възникване на човешкия род у българите е тази, че сегашните човеци изникват след несполуките с великани и джуджета. Човеците са средни на ръст и най-пригодни за средния – земния свят. Затова хората са задължени да носят знак за това – пояс при мъжете и колан при жените. При всички видове женски носии като част от коланите присъстват многобройни цветни вълнени пискюли и помпони, които падат отзад или се спускат странично. Техният символ е, че притежателката им е готова да има деца. Основно предназначение на колана е да пази притежателя си от всички видими и невидими злини. Съществен момент от изработването на колана са неговото начало и край. В началото и края на коланите се натрупват втъкани ивици, ресни. Коланът/ поясът е своеобразна линия на живота с начало, среда и край и оформя спирала около тялото. Вярвало се е, че колкото по-дълъг е коланът, толкова по-дълго ще живее притежателят му. По време на бременността, жените са се опасвали по особен начин с цел да запазят плода и да го износят до край. Някои от вариантите на опасване – прилагане към колана на специално изпредена нишка или нарисувани икони. За особено силна защита се е използвал колан от змийска кожа, обвита в плат. С него родилката остава до раждането и го пази за  следващата бременност. Масова практика през бременностт е носенето на металния колан, т.е. пафтите до края на бременността, подарени на сватбата от мъжката страна. Пафите наподобяват две очи и основават въздействието си на връзката с човешкото лице. На пафтите жените закачат различни метални предмети – ножчета, копия, меч... металът със способността си да отразява се възприема като защита за отблъскване на злото. Тесният,дълъг колан с ресни и пискюли е присъщ за младата девойка, която с него иска да съблазни, да привлече вниманието и да покаже, че е готова за брак и зачатие. Обратно на нея омъжената жена носи широк колан/ пояс или колан с пафти, който осигурява благополучна    бременност.При мъжете препасването около кръста става с пояс. Поясът предпазва, лекува, той е магичен. Вярата, че   тази част от облеклото предпазва се дължи на кръга, който поясът сключва около кръста на човека, а кръстът е центъра на неговия живот, той разполовява тялото на две. Опасването означава още и сродяване, побратимяване, осиновяване или осигуряване на семейната цялост при погребение ( при загуба на член от семейството, останалите живи се опасват заедно за сплотяване и запазване на рода). И обратното – ритуалното разрязване и разкъсване на пояса означава отчуждаване или прекратяване на родствена връзка, на разтрогване на брака или на побратимяването. Мъж без пояс не е мъж. Още един символ на половата зрялост при младия мъж е поставянето на пояс. Това обикновено е свързано с първото коледуване на младежа. Основният цвят във всичките му нюанси при младите неженени и женени мъже е червеното. Както и в женското облекло, в поясът  присъстват множество ресни, спускащи се от краищата в ляво или в дясно, в зависимост от семейното положение. Несемейните – с ресни от ляво, а младите женени мъже – от дясно. При младежките пояси се наблюдават допълнителни елементи за съблазън и полова сила – пъстри коланчета с много пискюли. Голяма част от връзките, които украсяват младежките пояси са изработени от техните любими девойки. Младежите ги приемат, понякога ги крадат и ги връзват на кръста си като знак, че са част от общността и вече имат избраница. Допълнителна украса са забитите войнишки копчета, метални пластинки с форма на кама или пушка, които висят към бедрата.С настъпване на старостта, белезите за полова зрялост и възпроизводство се заличават – както в поясите, така и в цялото облекло по принцип. Цветът става тъмно червен, кафеникъв или съвсем тъмен, няма ресни и метални украшения. Поясът като част от облеклото, за разлика от другите дрехи, не изразява по никакъв начин материалното благополучие на собственика си, а е символ само на полово-възрастово обозначение.Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от най-ценните и с непреходна стойност достойнство. То е най-убедителното свидетелство за богата душевност, за високо художествени заложби, за нестихващ стремеж към красота.Украсата на облеклото - дело на българката - носи отпечатъка на семейно-родовите традиции, на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност с роля на социален регулатор.


 Използвана литература: "Носиите на българите - символи и традиция" от Радослава
 Ганева

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #7 -: 28 Януари 2014 22:36:03, Вторник »
Извинявам се за ужасното оформление на текста, но нещо не ми се получава подравняването... опитах 4-5 пъти, все на никъде. Ако някой има възможност, време и желание да го оправи, моля. И благодаря.

 Следващото ми писание ще е по-конкретно за символите в престилките и килимите.

 Пфуу... пооправих го.

 Общо взето всичко около облеклото( и не само ) е свързано с  половата зрялост и възможността за продължение на рода. Тези, които се размножават имат право на привилегии така да се каже... и в поведение и в облекло. На младоците и старците това не се полага. Което си е и смисъла на живота изобщо. И предполагам подобни явления се наблюдават и при други народи.
 Предаването на гените и продължаване, запазване и съхранение на живота - това е главното.

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #8 -: 28 Януари 2014 23:09:33, Вторник »
Благодаря ти Делта,много интересно четиво smile .

 Понеже това е практика,ще помоля всички които не участват в нея,но искат да споделят своите впечатления,мнения или просто желаят да се изкажат по темата да го направят в "ПО ПОВОД ПРАКТИКАТА"  .

 Нека тука пишат само участниците в практиката,а именно: Лилит
                                                                                                    Цецивълчанова
                                                                                                    Делта
                                                                                                    Никси

 Благодаря предварително за разбирането smile .
 Мнението и коментарите на останалите е важно и аз бих се радвала ако го изразите smile .

 Е,пожелавам на всички успех.
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #9 -: 28 Януари 2014 23:35:49, Вторник »
А няма ли да е по-добре тук да се публикуват постовете с информация, а всички, и участващи и не, да си изразяваме мнението и впечатленията в другата тема, която си пуснала?

Неактивен хеката

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1547
  • Karma: +0/-0
    • Профил
    • http://природна магия
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #10 -: 29 Януари 2014 00:53:15, Сряда »
Идеята ми е практикуващите да се отделно от наблюдателите за да може да си следим работата.
 Но,разбира се че ще коментираме и участваме в дебати/ако възникнат такива/в другата тема.
 Искам мненията на наблюдателите да са отделно от тези на практикуващите в противен случай ще настъпи хаус biggrin
магията не е религия или философия,а начин на живот

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #11 -: 30 Януари 2014 21:42:37, Четвъртък »
Още малко за облеклото

 Неслучайно имаме сходство с орнаментите в индийските и китайскиподобни знаци в народните им мотиви


 Дори цветовете и изказът им е близък или много сходен. Прабабите ни носели задължително
 дълга бяла риза, чиито поли и ръкави собственоръчно украсявали с разноцветни
 шевици. Народът ни приписвал математически способности на везмото. Самото
 везане било съпроводено от редица забрани и символични действия. Работата по
 шевицата започвала на „добър ден” – понеделник или четвъртък, девойката се
 прекръствала три пъти, преди да хване иглата. В много краища на България
 връзвали на едната ръка на везачката червен конец – да я пази от зли сили и да
 й спори работата. Шевиците били символ на девическа чистота, непорочност и
 нравствени добродетели. Затова присъствали само върху дрехите на момите, които
 не са познавали мъжката ласка. Всяка чертичка, фигурка, цвят и вид на конеца си
 имали своето символно значение.

 Най-често използваният конец например бил вълненият – символ набогатство и плодородие

 Свилата и златната или сребърната нишка били смятани в древността за присъщи на
 боговете. Народът мислел, че те даряват дълголетие и безсмъртие. Сред
 орнаментите най-разпространен бил ромбът, с всичките му разновидности. Той бил
 символ на женското начало, на плодородието. Стръкчето цвят пък означавало
 жизнена сила, безсмъртие, стремеж към плодородие, показвало култ към дървото на
 живота. Растенията присъствали като украса най-вече в облеклото на невестите в
 най-активната им възраст, когато раждат деца.

 От фигурите на птици най-разпространен във везмото е петелът,

 пак предимно в моминските и невестинските ризи. Тази домашна птица носела
 символиката на вечно възпроизвеждащия се живот. Ако някое момиче имало извезани
 отпред на гърдите върху ризата си петли или пък по цялата дължина на полата,
 това означавало, че то вече е годно за семейство и потомство. Шевицата, в която
 бил вплетен образът на паун, пък се правела върху дрехите на моми и млади булки
 да ги пазят от уроки.Кодове за родова принадлежност са били втъкавани в престилки от жените в златоградските
 села Старцево и Ерма река. Мотивите са геометрични символи и са подбирани така,
 че всеки род да е с различен код и се знаели помежду си в селската общност.Шевицитеказвали “стоп” на ергените, когато задиряли моми, че са роднини или статусът им
 е несъвместим.Втъканитешевици помагали и на хората в селата да се разпознават, тъй като са насилствено
 помохамеданчени и е трябвало да ходят забулени.Местнаташевица се е тъкала. Жените от един род са имали точно определена украса на
 престилката - това е било като герб на рода.Момците,като се събирали на хоро, по тази украса разбирали коя мома от кой род е.
 Днес няма документално записано коя шевица на кой род е принадлежала. Десенът е
 един и същи.

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #12 -: 30 Януари 2014 21:54:30, Четвъртък »

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #13 -: 30 Януари 2014 22:04:07, Четвъртък »

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4222
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Българска традиция и обредност"
« Отговор #14 -: 30 Януари 2014 22:10:25, Четвъртък »
1.   МАКАЗ – ГОДЕЖ . Този знакпредставлява интерпретация на  двете части на Ромба на тялото на
 костенурката, разделен на два триъгълника, които се образуват от  тялотона костенурката. Допирането на двата триъгълника е съприкосновение, начало на контакта,тоест годеж в половата символика.Когато двата триъгълника са допрени със широката си страна, символът означава Сродство, Сродяване.

 Тъй като Маказът е базов знак в семантичното изграждане на символите на Семейството и Сродството, трябва да сме наясно с неговата символика в българското съзнание. МАКАЗ  на български означава:
 1. Разклонение;
 2. Подкосни греди при дървена покривна конструкция;
 3. Древен символ по килими – два триъгълника, свързани с острите си
 върхове,  знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на
 хармонията и уравновесеността в природата;

 2.   ГОЛЯМ МАКАЗ – СВАТБА
 Когато двата триъгълника са проникнати един в друг, символизират реализирания вече годеж, тоест половото тайнство на младежите е осъществено. Той илюстрира Сватба – осъществено полово единство и зачатие. Това и е символ на Съпружеството, на Бащата и Майката в тяхното полово свещено единство, на бъдещите родители.

 3.   СЕМЕЙСТВО ИЛИ КАНАТИЦА
 Тук основната част на символа Сватба или Голям Маказ се интерпретира с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на маказа. Или Бащата и Майката са осъществили  на дело своята способност да раждат – детето, тоест изпълнена е напълно главната цел на създаването на семейството. Всичко заложено като идея в Маказа и осъществено в Големия Маказ сега е реалност – имаме раждане.  Триъгълниците илюстрират две деца, момче и момиче, но те не са полово означени, което е универсалност на символа в интерпретацията на възможното раждане на детето: момче и момиче, две момичета или две момчета, всяко поставено като символ до единия от родителите и така приемащо неговата символика – мъжко или женско, момче или момиче.

 4. ГОЛЯМА КАНАТИЦА ИЛИ РОД
 Когато раждането в едно семейство има  своето  развитие и  се осъществява многократно, поколенията са осъществили вече своето полово семейно тайнство, идва ред на Символа, регистриращ нарастването на семействата до родове. Затова  основният символ Канатица – Семейство се разраства с още по един триъгълник, които означават,  че Първото поколение деца вече имат свои деца. Така символът Голяма Канатица символизира плодността и благоденствието на един род във времето и раждаемостта до неговото естествено разрастване в род (или коляно). (символът Голяма Канатица)

 5.  ВЕЛИКА КАНАТИЦА ИЛИ НАРОД
 Виждаме една още по-висока степен на разрастването на рода, която символизира създаването на народност, на един генетически свързан в родове и общо битие народ или племе.  Велика Канатица показва утроеният символ на раждаемостта – триъгълниците  произлизащи от предишните два, но принадлежащи  на основния символ на Бащата и Майката – Сватбата. (знакът Велика Канатица) Имаме вечеедин етнос, един народ, една генетически и кръвно свързана група от хора, принадлежаща на своята кръвна връзка. Този народ е изграден от родове и родове. Те влизат естествено и логично в нови полови тайнства, тоест Сватбата  се прониква напълно и изгражда отново основното тяло на Костенурката, но този път в неговия  двоен символ  в нивото Сродство.  В сродството двата триъгълника не регистрират двама души, а два рода, затова се допират по големите си страни и изграждат знака на единството на родовете, в които членовете не са съпричастни по полов път, а чрез някой от роднините на младоженците, наричаме ги още Сватове – членовете на Сватбата, роднините до последното коляно по линията на сродството. Затова знакът Сродство става основа на следната символична фигура, изразяваща сродяването на родовете – Бабица. ( Сродство и Бабица)

 6.    БАБИЦА
 (сродени семейства - с два сочещи навън триъгълника)

 В  символа Бабица виждаме интерпретация на знака Канатица, но с триъгълници илюстриращи раждането, поколенията насочени навън от тялото на основния символ.  Обърнати са обратно на тези в канатицата.  Сега триъгълниците илюстрират не децата от семейството, а  членовете на рода, които са осъществили сродяване, създали са семейства с членове от друг род. Имаме символ на междуродово полово сливане на ДНК на българите. Насочените навън триъгълници означават напускане на родовото коляно, на родовата генетика и присъединяване към друго такова.  7. ГОЛЯМАБАБИЦА ИЛИ СРОДЕНИ РОДОВЕ Бабица – с два по два сочещи навън триъгълника. Тук вечечленовете на родовете напуснали своя род и присъединили се към други родове са много – удвоеният триъгълник означава точно това.

 7.   СРОДЕНИ ПЛЕМЕНА. 
 В този знаксимволиката нараства значително и комплексно. Той носи много планова символика, отразяваща следните идеи: Ромбът в средата – полово тайнство на Сродството, тоест сродяване на родове и повече от такива – племена. Двата вертикално разположени един до друг макази, символизиращи двойката мъж и жена, и мъж и жена от двете племена, дали плод в раждането на деца. И двата триъгълника символизират децата, раждането на деца от двете племена, двата вътрешни етнически структури на единния народ. Виждаме колко находчиво и сакрално са изразени тези идеи в двата триъгълника – те лежат по равно върху двата маказа, символизиращи двете двойки  от различните родове.  И отново утвърдените полови възможности на това раждане – момче или момиче. И отново виждаме брилянтната символика  – не отразяваща половете, а възможността за тяхното раждане. Когато булката е дарявала своите сватбари – членовете на двете семействата  и всички техни сродници, тя е давала символично такива дарове, които да отразяват личното й отношение към роднините. Ако например, младоженецът има три сестри, от които Първата е омъжена вече и има семейство, Втората е сгодена, но няма лично семейство, а  Третата е още девойка, то тя ще подари престилки на трите, но с различни по съдържание и символика украсни орнаменти, които да отразят нейните лични пожелания и отношение към тях.

 На Първата, която е вече омъжена и има деца ще подари престилка със символите на Канатица, Голяма канатица и Велика канатица, защото тези символи изразяват нейното пожелание семейството й да се разрасне в голям род и народ. Това е пожелание за плодородие, за раждаемост и символично безсмъртие на рода.

 На Втората, която е сгодена, но още не е станала съпруга, ще подари престилка със символите на Сватба и Канатица, което ще изрази нейното пожелание годеницата да стане булка като нея и да създаде семейство.

 На Третата сестра на младоженецът ще подари престилка, в която преобладават  символите Маказ и Голям маказ, защото те означават Годеж и Сватба, тоест ще й пожелае стане като нея булка и съпруга. Тези три символични дарения са строго ориентирани към семейното състояние на сестрите и онова, което им предстои да развиват в своя живот на съпруги и майки.

 Ако на Сватбата присъстват високопоставени  хора – боляри, багаини и т.н. от рода или племето, булката ще им подари дарове със символите на Великата Канатица и Великата Бабица, които отразяват  социалното им положение и родоначалието им в народа, тяхната роля на Бащи и Майки на родове. По носията, по украсните елементи по нея е можело да се разпознае социалният статус на човека, който носи дрехата. Моми, ергени, годени или женени – всички са носели своите дрехи, на които са били бродирани символите на тяхното социално положение. А на някой от тях, Канът или Ан Колобърът, например, ще сложат и знака на Костенурката – Планетната Бабица със знака Годеж, която виждаме на тъканите от Котленските килими.

 Фолклорното изкуство не е продукт на личностна естетика и творческа интерпретация, а предаване на родова памет – СЕМАНТИКА – на древно знание, предадено чрез културните традиции на етноса. Днес ние разгледахме само частица от БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО СЕМАНТИЧНО ЗНАНИЕ.