Отворена дискусия > БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ
"Българска традиция и обредност"
Цеци_Вихронрав:
Честита Баба Марта!
Ето какво намерих за мартениците:
КАКВО СИМВОЛИЗИРА МАРТЕНИЦАТА
Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие. Изработва се от усукани памучни или
вълнени конци. Основните цветове са бяло и червено.
Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирало мъжкото начало, силата, но
по-късно под въздействието на християнството, цветът обозначава
радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на
Христос.
Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Първоначално женските сватбени
носии са били червени.
Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност.
Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност.
Мартеницата, включва различни елементи и символи - черупки от охлюви /
за здраве и сила/, мъниста /против уроки/, парички / за благополучие/.
Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво.
ОБИЧАИ НА 1 МАРТ
Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си
червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те
пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги
видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници,
които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците
трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците.
Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с
разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се
развяват по седенките.
Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел, лястовица или
разцъфнало дръвче и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или
зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет
дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е
богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в
едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я
хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.
В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по
тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и
друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22
март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е
успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.
хеката:
Уважаеми практикуващи,Честита Баба Марта желая на всички ви щастие.
Защото след като сте щастливи значи сте и всичко останало
Извинявам Ви се че точно за днескашният празник аз няма да мога да изляза със статия,но в процеса на издирване на информация попаднах на много странни неща.
За това ще имам нужда от малко време,за да мога да проверя достоверността на повечето информация и за да мога да я представя в текст който да си заслужава отделеното от вас време.
Благодаря зя разбирането
хеката:
С Месни заговезни започва отпразнуването на най-големият християнски празник "Възкресение Христово".
Това е ансамбъл от ритуали и жертвоприношения в прослава на саможертвата на Исус Христос.
Заговезни се празнува в два дена през една седмица.
Първия ден се нарича Местни заговезни и се отбелязва с отдаване на почет към мъртвите.
На този ден християните правят първото жертвоприношение-престават да се хранят с месо за 40 дена.
Вторият от дните на заговяването и кулминацията на този празник е Сирни заговезни.
Сирни заговезни е известен още и с имената пали кош и прошка.
На него християните престават да се хранят с храна от животински характер,алкохол и се лишават от плътска любов за 33 дена.
Във българската народна традиция обаче Сирни заговезни е наситен с много по-голяма символика и пищност на ритуалите.
Народната традиция повелява на този ден по-младите да отидат при по-старите за да поискат прошка за волните или неволни грешки които са направили през годината.
Празничната трапеза съдържа храни без месо,баница със сирене,боб яхния,пълнени чушки с ориз и орехи или сушени гъби,сърми от кисело зеле и яйца.
На край на вечерята най-възрастният член на семейството връзва на точилка,пръчка или на гредата на тавана вълнен конец в край на който се връзва бяла халва или варено яйце. Дядото или бабата завърта конеца,а останалите от семейството започват да се надпреварват да хванат въртящото се яйце или парче халва с уста без да го докосват с ръце.
Ритуала се нарича "амкане" или "хамкане" в зависимост от различните райони на България.
Кулминацията на празника е вечерта когато се пали голям огън на площада/мегдана на населеното място и кукерите играят за последна вечер. С това се слага край и гоненето на злите сили. След като огъня понамалее се прескача от хората за здраве и плодородие.
В къщите се палят осветени свещи и тамян като се минава през всеки ъгъл на къщата за да се изгони злото окончателно.
В тази вечер младите не женени мъже палят стрели и ги изстрелват в двора на момичето което харесват най-много.
Интересното в случай е че този празник се отпразнува с големи карнавални шествия още в Гърция и Италия.
Какъв е произхода на празника празнуван във България ще разгледам в отделна статия.
Delta:
Някъде казват, че прошката на Сирница има по-широк смисъл. Освен с близките, хората се прощават и с блажната храна, с времето на годежи и сватби, общо взето с всичко се прощават, защото започва тежък физически и духовен пост.
хеката:
Именно Делта хората се прощават със земните радости и се отдават на лишение с което изпитват душевната си сила осланяйки се на духовната си сила и вярата си във Бога.
В същност,в християнската религия жертвоприношенията са с нематериален характер и са свързани с изтезание на собствената плът. В последствие именно този момент е край ъгълният камък който разцепва християнското учение и позволява различни интерпретации на християнската философия.
Но това е друга тема и не се отнася до българската традиция.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия