Автор Тема: Самотният път на магьосника  (Прочетена 19621 пъти)

Неактивен огледало

Самотният път на магьосника
« Отговор #30 -: 21 Февруари 2014 15:35:04, Петък »
Героите се раждат трудно, мъчително, с голяма драма
 Къде по-лесно е да се оплачеш на приятелка, да пийнеш чаша винце, да си пуснеш едно позитивно филмче-и край-няма проблеми, няма битка, няма зор...-до утре
 Когато пак си безсилна мишка smile
 Но да-времето е благодатно някак, защото дуализмът е все по-видим
 Обаче знаеш ли, героите не ги виждат като герои, ами като късметлии -хаха, и вместо да видят другите, че е възможно да се направи, намират хиляди обяснения защо, видиш ли, на тоз човек така добре му се получават нещата...ама никога не е заради самия него smile

Неактивен tattul

Самотният път на магьосника
« Отговор #31 -: 22 Февруари 2014 00:59:10, Събота »
Това с безсилната мишка...обезсърчително е, играла съм го)), но осъзнаеш ли собственото си безсилие, от там тръгва пътят ти. Иначе или се примиряваш и потъваш още по-надълкоко, за да забравиш това, което си осъзнал или започваш да търсиш и да се бориш милиметър по милиметър ако щеш, за да прекризеш капана. Сега понякога с умиление си спомням за онази безсилна мишка, което съм била. Благодарна съм й. Тя ми даде шанс. Ако хората допуснат да погледнат и да признаят безсилието си, ако са честни със себе си имат шанса , да направят нов избор., да направят нова стъпка, да извървят пътя на героя дори...но това вече е идилично, поне за момента))
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

Неактивен огледало

Самотният път на магьосника
« Отговор #32 -: 22 Февруари 2014 10:52:31, Събота »
Аз пък съм от тоя тип, дето никога не е бил съвсем безпомощна мишка, но съм била една глупава мишка, демек-прекалено много битки, често не особено смислени, трябваше време да се пренаредят приоритетите
 Може и затова сега да разбирам повечето видове човешка глупост-минала съм от там, и някои пътища вероятно пак ще ги повторя
 Да си високомерен е също толкова слабо състояние, колкото да си безсилен

Неактивен Reya

  • Newbie
  • Jr. Member
  • *
  • Публикации: 80
  • Total likes: 0
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Самотният път на магьосника
« Отговор #33 -: 12 Септември 2014 18:52:21, Петък »
Постът ми не е насочен конкретно към никого и нямам намерение да обиждам никой, но моето лично мнение е, че ние хората понякога обичаме да се самосъжаляваме, а и да получаваме удволетворение от това. "Милият аз, вървя по много труден път, и никой не ме разбира"- това няма нищо общо с магията, а просто трик на егото, за да се чувствате по-значим. Вкарвате се в сценарий, за великият(или не толкова великият, избор по желание) неразбран магьосник, взимате се на сериозно и в един момент започвате да си вярвате, от там "дупки" и прочее. Ако имате "дупка" от практикуване на магия или по някакъв начин ви прави нещастни- защо изобщо се занимавате с това?

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Самотният път на магьосника
« Отговор #34 -: 12 Септември 2014 18:59:24, Петък »
Quote Reya ()
Ако имате "дупка" от практикуване на магия или по някакъв начин ви прави нещастни- защо изобщо се занимавате с това?

 Примерно- липса на право на избор...

 Иначе с останалото написано от теб изразявам съгласието си...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.