Самотният път на магьосника

[LyLyth]

 Имаш нужда от другите, за да разбереш какъв си?
 Бил ли си в Габрово?
 Хаха
 Внимавай с огледалата, някои са криви...

 Прости ми сарказма, добронамерен е.

[Jokera]

"Голяма черна дупка" може да е запълни само с "нещо голямо и черно" за да не си личи много.
 Иначе остават следи и прави впечетление. Като "черен трън в бяла  пета".

[aves]

труден въпрос... отне ми известно време да открия как да преодолея тази пропаст
 тя идва от това, че човек се опитва да живее ДВА живота, да си поставя едновременно ДВЕ ЦЕЛИ, да търси два успеха, две щастиета...
 когато се преодолее вътрешното противоречие, при това без да се прави избора - единият живот за сметка на другия - тогава тази пропаст се преодолява, всъщност направо се стопява.
 ако пък се избере едното, то другото винаги остава като нереализирано желание, като една незапълнена празнина в нас... можем безброй пъти да изменяме избора си, или да не правим такъв въобще, но в това състояние неудовлетвореността само нараства
 когато обаче открием как да съвместим вътрешното с външното - тогава откриваме, че сами сме били създавали тази пропаст, че тя не е реалност, а само следствие от заблудите и грешките ни.

 решението е, поне за мен, беше в това, вътрешната цел да се приеме за НАЧИН на постигане на външната цел, а външната цел да се разглежда като приложение и  експериментална постановка за постигане на вътрешната. По този начин двете части започнаха да си помагат... както в детсктата песничка: едната мие другата

 разбира се, може да има и други причини за съществуването на вътрешна празнота - например откъснатост от извора на жизненост, откъснатост от околния свят - тогава тази откъснатост се "отразява" огледално вътре в нас и създава непреодолима пропаст, просто защото това сме си избрали, а тя е само отражение... е, и това е само пример, вариантите може да са безброй...

 просто - изследвай себе си със повече внимание и смирение
 

[Bulfrog]

Всеки човек,който се опита да живее осъзнато в крайна сметка попада в кръга на самотата.
 Хубавото е наистина,че в крайна сметка осъзнаваш,че вътрешния и външния свят са взаимно свързани.
 Животът е истинска магия и както всеки ритуал е процес от действия,така и самия живот е процес от събития,
 които ни правят по-осъзнати и ни разкриват все по-дълбоко детайли,ако можем да четем знаците на съдбата.
 И затова винаги съм приемал самотата като път към себепознанието,защото понякога,да бъдеш себе си е възможно само когато си сам.

[хеката]

Bulfrog, много красиво и смислено казано.  

 Истината е че бих приседнала до човек като теб и бих помълчала заедно с теб. А,когато си тръгна ще съм много по мъдра от сега.

[Bulfrog]

Правил съм го. И съм изпитвал най-голямата любов,когато съм потъвал в очите на мълчанието с някой друг.
 Съзерцаваш това,което обичаш и в един миг осъзнаваш,че ти си самата любов. Самотата изчезва,защото се сливаш с най-съкровените ти чувства и мисли и ставаш едно цяло със всичко,което съществува. Битието и небитието губят своите понятия и се превръщат в изживяване.

[Bulfrog]

Quote хеката ()

Bulfrog, много красиво и смислено казано.

 Истината е че бих приседнала до човек като теб и бих помълчала заедно с теб. А,когато си тръгна ще съм много по мъдра от сега.

 Благодаря ти. Понякога намерението е равносилно на действие.

[хеката]

[LyLyth]

Bulfrog, 
 За мен е удоволствие да прочета това.
 Абонирам се за мислите ти.

[Agena]

Индивидуалист съм по характер,което винаги би предполагало известна откъснатост,но не бих казала,че съм толкова самотна.Когато пътят на магьосника стане част от житейския ти път,тогава не би трябвало да се чувстваш самотен.Аз имам три приоритета в живота си-синът ми,окултизмът и работата.Даже като се замисля,синътми и окултизма са на малко по-високо ниво в сравнение с работата ми.Всичко останало е спомагателно и улеснява развитието на този път.Така няма и колизия.

[огледало]

Ако човек тръгне по пътя и усеща вселената, защо не придобива чувството за абсолютна цялост, понеже е свързан с всичко друго, а тъкмо обратното?

[tattul]

Защото е индивидуалност все пак. И защото е твърде зает със себе си. Не можеш да бъдеш част от Цялото с целия боклук , който носиш. За това на определен етап разбираш, че те чака да свършиш много работа в личната градинка))

[tattul]

огледало, ти задаваш въпроси, а аз им намирам отговорите си за себе си))
 това е цитат"
 " Светът става по-студен, по-твърд и по-опасен. Хората се борят за своето оцеляване и не рядко се оказват на ръба на издръжливостта. Установяват, че пътят напред винаги ще бъде изпълнен с опастности и смърт, но си дават сметка, че ако не поемат по този път, така или иначе ще умрат. Положението е такова , че отвъд пределната точка няма връщане назад. И хората стигат до извода, че тази пределна точка трябва да бъде достигната.
     Паралелно с това откриват редица неприятни неща и за себе си - най-вече, че са били озверели до краен предел от този нов свят и са се скрили в защитната черупка на навика. Разчупването на тази черупка и изваждането на чувствителната страна в душите им - по-добрата страна, която би им помогнала отново да заживеят пълноценно - се оказва болезнен и кървав процес, който малцина биха се осмелили да предприемат. Излиза , че светът се е превърнал в място на парадокси, където е изключително болезнено да бъдеш човек. Свят , който налага раждането на герои.")) 
 Май от тук или така минава пътят към абсолютната цялостност.

[огледало]

Много се радвам, татул, точно по този начин намирам полезност на форумното писане
 Човек, зает с ежедневни проблеми, не обръща внимание на себе си, на усещанията си, какво всъщност се случва...И е хубаво да помислим заедно

[tattul]

Проблемите са всъщност залъгалки, за да ни държат на страна от това, което наистина се случва.)) Хоп-хоп и отново съм в играта, дори не забелязвам как се хлъзвам. Единият начин е мисленето, започва уж невинно така, колкото да си направиш план за деня и .
 А какво ще кажеш за героите?))