Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Молба за съвет
огледало:
Тя също е много силна-три деца сама гледа, в смисъл-без баби/дядовци
Никога не съм я виждала отчаяна или нещо да мрънка, една такава-хем миличка, хем оправна
Благода, Цеци
Лошото е, че аз знам, че ще се проточи с месеци, тя рови в нета и сигурно и тя знае вече...а е още в началото...
Цеци_Вихронрав:
Зависи от психолога с когото работи. Аз се оправих за малко повече от месец, но това само защото психологът ми наистина е много добър. Той просто е най-добрият!
огледало:
А да, вече знам кой е
Цеци_Вихронрав:
Правилно си разбрала, огледало. Имах невероятния късмет за мен и психичното ми здраве да се погрижи Сянката.
И ще използвам момента да кажа колко много направи той за мен. (Сянка, не се изчервявай!)
Ноември ме пребиха отивайки на работа. И първите дни изпитвах такава паника, че се парализирах от страх само докато ме доближи някой. Сянката ме изкара от това състояние за няколко дена. Наскоро шефката на психиатрията каза, че на нея би и отнело около 3 месеца. А като и казах, как е подходил той, призна, че е действал много нестандартно, новаторски и ефективно. Накрая каза: "Няма такъв психолог!" (и това с възхищение). След като излязох от болница изпаднах в депресия и ми предложиха антидепресанти. И пак Сянката беше този който реши, че с негова помощ ще се справя и без тях. И ми помогна. Върна ме на самата мене си.
Цял живот няма да ми стигне да му благодаря на Сянка за всичко което направи за мен. И още няколко живота няма да ми омръзне да повтарям, че той е най-добрият.
Благодаря, Сянка! Ти си най-добрият!
огледало:
Съжалявам за това, което ти се е случило, Цеци
Сигурно е било кошмарно, но ти изглеждаш силна, Сянката сигурно е невероятен психолог, но и ти си успяла да се вземеш бързо в ръце, един месец е много кратко време.
Обаче си мисля какъв парадокс е животът. Моята професия няма нищо общо с психологията, но при мен постоянно идват хора да търсят помощ, макар и несъзнателно, а аз не знам какво да правя и засега действам по интуиция, макар че уж нямам
Ето снощи-една позната се разплака-обрали ги и докато се случвало, тя хванала крадеца вкъщи. Имат две деца, били са в друга стая. Сега не смее да остане сама и за час
Може би ние сме свикнали да търсим помощ от близки и познати, не от специалисти
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия