Отворена дискусия > ШАМАНИЗЪМ
Какво е това "шаманизъм"
myself:
Първоначалната идея за тази секция беше да дам насока за размисъл, какво е това шаманизъм. В края на краищата, реших първоначално да представя по-общ преглед какво е представлявал шаманизмът - в зората на времето и сега, а впоследствие да използвам бележките с върху северните традиции плюс свои лични впечатления.
"Шаманизъм е начин на познание, а не на вяра. Товазнание не може да дойде от мен или от някой друг в тази реалност. За да се получи това знание, включително и за реалността на духовете, е необходимо да се направи стъпка в шаманската реалност и знанията да бъдат придобити чрез собствения опит. "
(Michael Harner, основател и президент на FSS)
От шаманизма са произлезли всички религиозни изкуства имагически науки. Шаманските традиции се практикуват все още във всички южни континенти - Австралия, Африка и Южна Америка. Среща се предимно в ловуващите общества, но се запазва също и в полууседналия селски живот, където приема повече характера на вещерството.
Две заключения могат да се направят от едно изследване на оцелелите шамански култури и от сведенията за онези, които вече са изчезнали. Първо, въпреки огромната географска изолация между шаманските култури, те използват един и същи методи. Второ, шаманското знание е това, което съвременните магьосници се стремят да преоткрият. Основните принципи на магията, подобно основните принципи на науката, не се променят, но могат да се загубят. Шаманизмът представлява една много пълна магическа технология, която резюмира всички окултни теми. Ако човечеството иска по-скоро да разбере себе си, отколкото да се унищожи, то сега изпитва по-голяма нужда от тези способности, отколкото по всяко друго време от първия еон насам.
Шаманизмът веднъж вече е направлявал човешките общества и ги е поддържал в равновесие с околната им среда за хиляди години. Целият окултизъм е един опит да се възстанови тази изгубена мъдрост. Шаманската сила не може да се натрупа постепенно, както при някоя друга технология. Един шаман би бил щастлив, ако неговите чираци направят някакъв прогрес отвъд собствените му постижения. Шаманските сили са толкова трудни за овладяване, че една традиция изисква постоянен приток на таланти, просто за да се предпази от израждане. Поради тази причина шаманите обикновено описват своята традиция като отклонила се от миналите величия. Само един необичаен, изключителен практик може да възстанови някои от по-легендарните умения.
Най-същественото за шаманизма е възприемането на един отвъден свят или поредица от отвъдни светове. Този тип астрално или етерично измерение, съдържащо различни сили и същества, позволява причиняването на реални въздействия върху този свят. Душата на шамана пътува в това измерение по време на екстатично или предизвикано от опиати трансово състояние. Пътуването може да се предприеме с гадателска цел, за лекуване на болест, за нанасяне на удар срещу врагове или за намиране на ловни животни. Бъдещите шамани могат да бъдат предопределени за шаманското обучение или да бъдат доведени до него от някоя сила, присъстваща в шаманската култура. Посвещението изисква едно пътешествие в отвъдния свят, срещане с духове и преживяване на смърт - прераждане. В преживяването на смърт-прераждане кандидатът има видението, че тялото му е разкъсано, най-често от фантастични същества или животински духове, и после възстановено. Новото тяло неизменно съдържа една допълнителна част, често описвана като допълнителна кост или вмъкване на магически кварцови камъни, или понякога животински дух. Това преживяване нагледно символизира местонахождението на етеричното силово поле в тялото или прибавянето на различни допълнителни сили към него. В повечето шамански системи тази етерична сила се излъчва за магии с къс обсег през областта на пъпа, макар че би могла да се изстреля през очите или ръцете. Тя е идентична с Ци или Кундалини или аурата.
Шаманската традиция показва пълен асортимент от магически теми. Екзорсизъм и лекуване са главните умения, споделяни с обществото, и обикновено се предприемат в транс или екстатични състояния, по време на които се прави едно пътуване в отвъдния свят, за да се потърси лек. Някои шамани развиват огромен физиологически контрол, с което устояват на крайна топлина, студ и болка. Ходенето върху жарава, в което изгарянето на плътта е неизбежно се предотвратява магически, е най-обикновена характерна черта за тази традиция и се среща по цял свят. Срещата със света на духовете е най-обширна и включва различни духове на природата, животински и растителни същества, сервитори, сенките на мъртвите, сексуални същества като инкуби и сукуби, обикновено и един рогат бог - дори и в земи, където няма рогати животни. Излизането в отвъдния свят се прави през опасно затръшващи се врати, подобни на съвременната концепция за Бездната. Сънят, също както и трансът, са важни методи за постигане на достъп до отвъдния свят. Шаманските иструменти са най-разнообразни, но обикновено включват приспособление за вдигане на шум, такова като тъпан или дрънкала от змийски кости, за призоваване на духове и предизвикване на транс, също и различни силни предмети, най-често кварцови кристали. Необикновените традиции на шаманизма са първоизвора на всички окултни системи и към шаманизма трябва да се обърнем, ако искаме да съберем парчетата на магията - най-древната човешка
наука, и да ги използваме отново.
Някога шаманите са били едновременно лечители, свещеници, обществени закрилници и мистици. Били са смятани за луди и често са били обект на преследвания. В момента се радват на огромна популярност сред някои субкултурни групи и на изследователския интерес на антрополозите, а мненията за тях са крайно противоречиви. Оказва се, че колкото хора има, толкова и възгледи за тях.
Думата шаман идва от езика на евенките и първоначално се използвала, за да обозначава религиозните жреци в региона. В началото на 20 век започва да се използва за много голям брой от лечители в Северна Америка, докато последователите на Ню ейдж културата наричат шамани хората, които могат да установяват връзка с духове. Смята се, че душата на шаманите може да напуска тялото им и да пътува до други части на космоса - небесния и подземния свят. Тази способност се среща само сред шаманите в определени части на света.
По-широкото определение на понятието шаман би трябвало да включва всеки човек, който може да управлява трансовите си състояния, без това непременно да включва духовно пътуване. В този смисъл, шаманите са доста по-различни от всеки друг вид духовен посредник, който е обладан и управляван от духовете, които са го избрали и които после трябва да бъдат прогонени. Дори когато шаманът влиза в състояние на транс, над което има контрол, той няма пълна власт на духовете. Дейността на шаманите носи много голям риск и постоянна опасност от психическо заболяване или от смърт. Шаманът не може да съществува изолирано от своята общност и култура.
myself:
Анимистичната митология на сибирските шамани, която е пълна с много различни духове, епредпоставка за това да се установи вярването за наличието на духове помощници.Две неща следват от анимизма като възглед за света: идеологията на тотемизма и идеята за духовете помощници. Мирча Елиаде изтъква ключовата роля на духовете помощници, които понякога се превръщат в алтер его (второто аз) на шамана. Това намира израз в способността на шаманите да се превръщат в животното, което е източник на тяхната духовна мощ.
Има два основни типа духове водачи. Има духове, които се намират под властта на шамана и играят ролята на негови родственици. Има обаче пазители и закрилници, които се появяват, когато шаманът ги призове за помощ. Това могат
да бъдат както по- второстепенни божества, така и духове на покойни шамани. Те са духовни същности, които имат свое собствено съществуване и които не са под властта и контрола на шамана. Сибирските шамани имат за помощници животни като мечката, вълкът, гъската, орела или бухала. Якутските шамани смятат за свои най-големи помощници бика, орела и мечките, а за тях вълците и кучетата са помощници на по-нисшите шамани.
За сибирските шамани са правени многобройни изследвания. Който иска повече информация специално за тях - интернет е пълен. Тук само съм щрихирала акцентите.
LyLyth:
myself:
Кенин -Лопсан, който е един от най-изтъкнатите експерти на туванските шамани, разграничава пет категории шамани, тръгвайки от туванското вярване, че само хора, които имат наследствени заложби за това, могат да станат шамани. Той ги разделя на пет типа в зависимост от първоизточника на тяхната сила:
1. Шамани, които са преки наследници на шамани. Те викатдуховете на своите предци преди да извършат своите ритуали.
2. Шамани, които произлизат от земните и воднитедухове( на тувански -cher sug öazinden hamnaan hamnar). Тази група шамани черпят сили от духовете-стопани на земята и водата.
3. Третата група произхождат от небето. Тяхното име билоtengri boo (небесни шамани). Те имат връзка с дъгата. От нея черпят енергия или разчитат знаци, от които се ръководели за своите ритуали. В своите песни те споменават различни природни явления като гръмотевици, бури. Още по-интересно е вярването им, че човек, ударен от гръм, се превръщал в шаман с мощни шамански способности.
4. Шаманите, които произлизат от зли духове, коитосе наричат албис (albistan hamnaan hamnar). Тези зли духове, които могат да се появяват както като мъже, така и като жени, открадват душата на бъдещия шаман, който се разболява сериозно (например от епилепсия или някакво тежко психическо разтройство). Когато той или тя се излекува, подобен шаман бива наричан безполов шаман. Тази категория шамани включва някои от най- могъщите шамани.
5. Последната категория шамани същочерпи своята мощ от зли духове, които се наричат "аза". Този вид шамани винаги извикват духовете помощници, за да се преборят с болестите(духовете на болестите). Смята се, че борбата с болестите е
най-важната роля на тези шамани. По време на транса душата се движи, плува като риба в подземните води, в света на мъртвите, като птица се издига до божествения свят в небесата, докато приемайки образа на северен елен или бик се
бори с духове-помощници на другите шамани на земята.
myself:
Според вярванията на траките, само избраните могат да практикуват шаманизма. Обикновено по време на пубертета
те изпитват характерните белези на т.нар.”шаманска болест”, “пеенето насън”.
Шаманите се смятали за последователи на Орфей – образецът на тракийския шаманизъм. Боговете показвали на дадения човек, че е избран чрез падане на гръм и мълния около него или върху негов фетиш. Когато усети повика на боговете кандидатът обикновено се уединява, отделя се от колектива към който принадлежи за да може да “преболедува”.
Така започва т.нар. шаманска инициация. Отделени в гората или затворени в планински пещери кандидатите изживяват своята “ритуална смърт”. Целият процес се смята за разчленяване, като младежът дори усеща болките от разкъсването на неговото тяло. Костите биват очистени от плътта му, тъй като те символизират неговото ново раждане. Костите се смятали за най-трайната и сакрална част на човека, която съдържа неговата душа.
Характерна за траките била и “играта на обесване” – извършва се по време на пир и участниците се определят чрез жребий. Тази играта на траките представлявала инициационен ритуал, в който смъртта се възприемала като преход, пътуване в другия свят, за да се придобие свещено знание. Ритуалната смърт на инициирания често се превежда и като смяна на пола.
Катабазис е инициационно изпитание, при което кандидатът трябва да съумее да прекоси долната земя, границата между двата свята. Реката е символ на препятствие, но често символизира и самия път – по нея може да се стигне в отвъдното. Орлицата-майка взима душата на шамана и я носи в долния свят по време на инициация, тя разкъсва тялото му на парчета, а след това го възстановява.
Ето ви една статия на д-р Владимир Христов, от която да добиете впечатления за уменията на жреците (колобърите) на Тангра: http://www.parallelreality-bg.com/statii/zagadki/takiiskobalgarski/226-2011-01-31-02-10-01.html
Какво е старобългарската дума "ОРЕНДА" и защо се смята за "най-мощна"...вижте тук: http://forum.xnetbg.net/?topic=8925.0
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия